29 Март 2024петък14:14 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

"Пурпурните мъгли" - врата към ада или към други светове

Примката на времето може да прехвърля през години и векове не само отделни хора, но дори цели сгради и кораби

/ брой: 11

visibility 1993

Ст. н. с. Николай Котев, д-р по история

В света съществуват много тайнствени,  аномални зони, които са обект на изследване и днес. С развитието на съвременните технологии интересът към тях нараства неимоверно много. За дългите години на наблюдението им в различните точки на Земята са събрани хиляди фотографии на тези необичайни явления. Става ясно, че може би най-трудните и най-опасните за човека си остават пространствените аномални зони. Сред тях специално място заемат т.нар. "пурпурни мъгли", за които съвременната наука не може да даде приемливо обяснение и затова те продължават да удивляват и плашат. Особено впечатляват фотографиите на гигантските пространствени "гевреци", достигащи диаметър от няколко десетки до неколкостотин метра, в които като че ли се наблюдава в дълбочина и поразително ясно се откроява цялата вселена.

Пространствено-времеви ефекти

Поразителни са впечатленията у тези, които по една или друга случайност са имали възможност да попаднат в "пурпурната мъгла". Студен и негорящ огън се излива от ъглите и повърхността на предметите, пълзи по стените и таваните на помещенията. След като загасне, "пурпурната мъгла" бавно се превръща в обикновена - с бял оттенък. В същото време тя е способна мигновено да се трансформира в огнено кълбо, чийто източник на светлина е неизвестен.
Учените предполагат, че вътре в облака става рязко изменение на параметрите на пространството и времето. Не са малко случаите, когато попадайки в подобен мъгляв ад, човек се оказва на много километри от онова място, където се е намирал миг преди това. Понякога зловещите облаци направо поглъщат жертвата си, без да оставят следа от нея.

      
Врати към други светове

Те повече никога не били видени

...1915 г., полуостров Галиполи, Турция. Генерал Хамилтън изпратил на помощ на съюзниците от Антантата в един от бойните сектори части от британския Норфолкски полк. На пътя пред британската походна колона се появил странен облак. Няколкостотин войници необмислено навлезли в него. Облакът веднага се откъснал от земята и отлетял към България. Тези от войниците, които влезли в облака, повече никога не били видени. След войната се оказало, че никой не ги е пленявал.
...1924 г., Ирак. Пилотите Дей и Стюарт от кралските военновъздушни сили на Великобритания извършили принудително кацане в пустинята. Техни следи били отчетливо видни на пясъка. Но скоро след това прекъсвали... Самите летци повече не били открити, в тоя ден нямало и пясъчни бури..
...1930 г., ескимоското селище Ангикуни (Северна Канада). Безследно изчезнали всички негови жители! В опразнените жилища останали дрехите, сготвената храна в изстиналите огнища и дори ловните пушки, с които, както е известно, нито един ескимос не се разделял. Ловецът Джо Лейбъл, който първи открил селището, съобщил, че дори гробовете на гробището липсвали. Мъртъвците изчезнали заедно с живите...
...1947 г., територията на САЩ. Внезапно изгубил управление и се разбил транспортен самолет на ВВС на САЩ, на чийто борд имало 32 човека. Но напразно бързали спасителите към мястото на катастрофата - сред останките на самолета нямало нито живи, нито мъртви. Нямало кръв или пък други следи, които да потвърждават, че на борда на самолета се е намирал поне един човек...

Какво е това?
 
      Атаката срещу зенитно-ракетния дивизион

В тъмната част от денонощието на 17 срещу 18 май 1964 г. позицията на съветския зенитно-ракетен дивизион, който бил разположен на 20-25 км западно от град Улан-Уде, била атакувана. Но от кого и защо?
В 21.00 ч. група от военнослужещи обърнала внимание на зарево, което се появило около езерото Байкал и постепенно се разширявало. Залез? Но слънцето отдавна се било скрило зад хоризонта. След като внимателно се вгледали, военните решили, че гори тайгата. Те доложили за това на дежурния офицер, който на свой ред съобщил за "заревото".
21.25 ч. Електронните смущения се усилили и изведнъж свръзката напълно изчезнала. Някой извикал: "Другарю лейтенант, вижте какво е това?" Над хоризонта, от страна на Байкал, "изплувало" огромно огнено оранжево кълбо. То било в самия център на заревото. Подобно на живо същество, кълбото пулсирало, излъчвайки силна светлина, като то не можело да се наблюдава без тъмни стъкла. В дивизиона била обявена бойна тревога.
21.40 ч. Радиовръзка продължавала да липсва, имало силни смущения по целия диапазон на радиочестотите.  
22.00 ч. Огненото кълбо продължавало да се движи. Излъчваната от него светлина, като пламтяща мъгла, обгръщала всичко на своя път. Командирът на дивизиона заповядал да се измерва нивото на радиацията през всеки 30 минути и да се докладва на командния пункт. Военнослужещите поставили противогази и другите индивидуални средства за защита. Но дозиметрите показвали "нула", т.е. радиация нямало. Кълбото продължавало да се придвижва към позицията на дивизиона на височината на телеграфен стълб, като спирало от време на време. С приближаването му яркостта на сияещото тяло намалявала, контурите се размазвали, като че ли то отдавало цялата си енергия на излъчваната светлина. Веднага щом първите "езици" на светенето, приличащо на светеща мъгла или на някаква друга субстанция, започнали да навлизат в позицията, се получила заповед: да се прекратят външните измервания и наблюдения, всички да се укрият в противоатомното убежище, да се затворят вентилационните люкове и да се включи автономната система за животоосигуряване. Към един часа през нощта на 18 май позицията била напълно покрита от светещата мъгла. Чрез мониторите за външно наблюдение било трудно да се определи                какво е това. Отначало всички имали хубаво настроение, но след  престоя в затворените помещения то започнало да спада. Най-много се страхували, че някой няма да издържи въздействието на затвореното пространство в дадената ситуация.
2.00 ч. Напрежението нараснало. Появили се първите признаци на раздразнителност. Започнали болки в главата, като че ли стоманен обръч стискал черепа. Горните и долните крайници също започнали да болят, появили се неприятни усещания в областта на корема.
3.00 ч. Състоянието за дискомфорт се засилвало. По това време се възстановила  връзката между херметично затворените помещения, което помогнало да спадне напрежението.
3.30 ч. Всички почувствали облекчение: кризата минала. Кълбото бавно, но неумолимо продължавало да се измества на изток, отминавайки позицията на дивизиона. Това било видно от мониторите в помещението, където се намирал дежурният офицер.
В 5.30 ч. кълбото и светещата мъгла изчезнали в източно направление, като че ли се разтворили в първите лъчи на изгряващото слънце. Двадесет минути по-късно радиовръзката се възстановила и дежурният офицер регистрирал този факт в бойния дневник. Всички излезли от убежището - там нищо не напомняло за изминалата нощ. Главоболието, болките в крайниците и в корема преминали.
След няколко часа в подразделението пристигнали представители на КГБ. Цял ден те разпитвали поотделно всеки, а след това накарали всички да се подпишат за неразгласяване на случая. Подразделението пристъпило към планово дежурство - този път апаратурата работела като часовник.
Офицерът, който разказва тази история, вече е излязъл в запас, но както и по-рано, продължава да се пита: "Какво беше това?"

       Море, огнено море от... лава

С атаката на огненото кълбо новосибирският инженер Вадим Федосеев се сблъскал по време на експедиция на новосибирски и томски физици в тайгата през 1980 г. Той ръководел тогава неголяма група от 11 научни сътрудници, чиято цел била изучаване мястото на падането на знаменития Тунгуски метеорит. Предварително, за тренировка и проверка на хората за съвместимост, експедицията се насочила на север. Специалистите взели със себе си радиоприемници, дозиметър, магнитометър, кино- и фотоапаратура. На третия ден достигнали редица от ниски хълмове, на върха на един от които решили да направят почивка.
- Когато стигнахме върха, видяхме нещо невероятно! - спомня си инженерът. - Цялото пространство в северната част на хоризонта беше запълнено от бълбукаща огнена лава - така, във всеки случай, ни изглеждаше в онзи миг. Безкрайното огнено море изхвърляше огнени кълба, приличащи на протуберанси. И което беше най-страшно, цялата тази огнена маса стремително се движеше нагоре към нас. Още няколко минути и тя ще премине върха на хълма... Сигурно ние тогава задминахме всички рекорди на бягане по пресечена местност. Цял един час след това се успокоявахме, като си обменяхме фантастични мисли. Но повече нищо не се случи и аз с двама другари отидох на разузнаване. Признавам си, че към върха на хълма се придвижвах като начинаещ парашутист към края на вишката и спряхме като бяхме поразени за втори път - огнената лава беше безследно изчезнала...  Експедицията трябваше да се прекрати. Някои не поискаха да вървят по-нататък, при това не всички се показаха от най-добрата си страна: сблъсквайки се със загадъчното явление, бягаха като зайци, изоставяйки всички неща и прибори... При приближаването на върха изведнъж млъкна късовълновият приемник. Включихме друг - и там на късите вълни тишина, само смущения. На следващия ден и двата приемника работеха нормално. А на фотолентата във всички фотоапарати имаше само многобройни чертички и отделни точки, които силно развалиха отпечатаните кадри...

      Шок и ужас сред екипажа на парахода "Мохикан"
 
Нещо средно между огнено кълбо, изливащо светлина, и стената от "пурпурна мъгла" било видяно на 28 юли 1904 г. от екипажа на парахода "Мохикан". Пристигайки във Филаделфия, капитанът на кораба Уркухарт разказал за преживения ужас на кореспондентите на местния вестник:
- Това стана скоро след залеза на слънцето -  казал той. - Ние се намирахме в точката с координати 37 градуса и 16 минути северна ширина и 72 градуса и 48 минути западна дължина. Морето беше така тихо, както килимът в хола, водата едва се движеше от слаб бриз. Когато започна да тъмнее, наблюдаващият хоризонта видя сив облак в югоизточно направление. Отначало облакът изглеждаше като петънце, но бързо се приближи и стана голям като въздушно кълбо. То имаше странен сив оттенък, и докато се приближаваше и снижаваше над нас, ние видяхме в него ярко светещи петна. Когато беше на една миля разстояние, разбрахме че то се издига на няколкостотин фута над равнището на морето и има приблизително такава ширина. Облакът се приближаваше и светещите петна ставаха все по-ярки и по-ярки. Внезапно той обгърна кораба и тук станаха най-забележителните явления.
"Мохикан" внезапно светна като запален от носа до кърмата, от кила до клотика - всичко бе озарено от странно сияние. Моряците бяха в ужас като видяха себе си, все едно потънали в адски пламък. Косите им се изправиха, и то не заради страха, а от това, че облакът беше силно магнитизиран. Те от страх бягаха по палубата и колкото повече от тях излизаха, толкова повече изпадаха в паника. Аз се опитах да ги успокоя, но обстоятелствата бяха по-силни от мен. Погледнах стрелката на компаса - тя се въртеше като електрически вентилатор. Заповядах на няколко от моряците да отдръпнат железните вериги, лежащи на палубата, мислейки по такъв начин да им отвлека вниманието. Но за мое удивление не можаха дори да помръднат веригите, макар че те тежаха не повече от 75 фунта всяка. Всичко бе намагнитизирано -  веригите, болтовете, клинците и решетките така здраво се бяха залепили към палубата, като че ли бяха приковани. 
Облакът беше толкова плътен, че не бе възможно корабът да се управлява. Аз не виждах какво става зад борда, изглеждаше така като че ли светът се бе превърнал в огнена маса. Потресените моряци падаха на палубата и се молеха. Никога не бях виждал по-ужасно нещо в годините, прекарани в морето. Косите на нашите глави и брадите ни стърчаха като свинска четина. След като прекарахме в облака около 10 минути, ние забелязахме, че стана трудно да движим ръцете и краката си, като че ли всички части на телата ни се бяха вкаменили. Именно тогава моите крака, привикнали към особеностите на морето, ме подведоха за първи път.
Бях чувал за кораби-призраци, също и разкази за това как стрелката на компаса полудява, но да ме удари мълния, ако бях виждал някога такова нещо. Около половин час ние бяхме обкръжени от загадъчната пара и почти през цялото време, когато стихнаха първите викове на изплашените матроси, всички бяхме обгърнати от пълна тишина, от което страхът ставаше по-силен. Аз исках да кажа нещо, но думите не излизаха от устата ми. Плътността на облака беше такава, че не пропускаше звуците.
Изведнъж облакът започна да се издига. Фосфорисциращото светене на кораба и на хората започна да отслабва. То постепенно изчезна, като в същото време изчезна и твърдостта на косите. След две минути облакът напусна кораба и ние видяхме как се отнася по-нататък в морето. Той се открояваше над водната шир като огромна сива маса, изпъстрена от ярки, светещи петна, подобни на кожата на леопард. Екипажът постепенно върна хладнокръвието си и моряците започнаха да си шепнат един на друг. Аз излязох при тях и им казах, че опасността е минала и те трябва да пристъпват към работа. Когато втори път им заповядах да пренесат веригите, те не изпитаха никакви сложности с вдигането им от палубата и преноса им. Тогава аз погледнах стрелката на компаса и видях че тя показва строго на север, като че ли нищо не се е случило...
Така завършва разказът на капитан Уркухарт. Веднага възниква въпросът: Имало ли е вътре в облака някакво по-плътно тяло, управлящо неговия полет над водната шир?
Не се изключва подобна възможност.
Засега е ясно само едно - изследванията на тайнствените аномални зони трябва да се провеждат много сериозно. Известно е вече, че на земята съществуват или периодично възникват аномални зони, които представляват врати към други пространствени и хронални измерения, към други светове. "Примката на времето", ако се вярва на очевидците, е способна да прехвърля през години и векове не само отделни хора, но и по-големи предмети - такива като цели здания или кораби. При това учените трябва да помнят и за многобройните жертви на "пурпурната мъгла". Възможно е това да ги предпази от погрешни решения и рисковани действия.
Иначе?
Иначе може да се стъпи в някое неизвестно откъде появило се "сбръчкано" пространство, откъдето никога да не се излезе!
         
 

Надниците у нас - най-ниски в ЕС

автор:Дума

visibility 209

/ брой: 60

Парното може да поевтинее символично от 1 юли

автор:Дума

visibility 199

/ брой: 60

32 лв. за килограм агнешко, цената още ще расте

автор:Дума

visibility 187

/ брой: 60

"Български пощи" ще изплаща пенсии още поне 5 години

автор:Дума

visibility 201

/ брой: 60

Над 780 милиона души гладуват

автор:Дума

visibility 176

/ брой: 60

100 тона пластмаса във водите на Дунав

автор:Дума

visibility 182

/ брой: 60

Правозащитници възмутени от САЩ

автор:Дума

visibility 181

/ брой: 60

Гърция най-бедна в ЕС след България

автор:Дума

visibility 203

/ брой: 60

Под прага на унижението

автор:Ина Михайлова

visibility 202

/ брой: 60

Бумеранг с еврото

visibility 195

/ брой: 60

Щети за милиарди

автор:Нора Стоичкова

visibility 205

/ брой: 60

Надвисна риск от конституционна криза

visibility 165

/ брой: 60

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ