07 Август 2020петък21:27 ч.

Снимки авторът и личен архив

Антология

Белетристика

Разкази от Алексей Христов

/ брой: 59

автор:Дума

visibility 1360

Магазин

След като завърших и цяла година не можах да си намеря работа с моята филология, постъпих като продавач консултант в магазина. За три години бях натрупал доста опит. Собственикът ме ценеше, защото умеех да предлагам и продавам стоката и бизнесът му вървеше. Един ден в магазина влезе добре облечен господин и достолeпно се насочи към щанда. 

- Добър ден! - посрещнах го усмихнат. - Какво ще желаете?

- Имате ли боя за обувки, черна? - попита той без предисловия и се втренчи в мен.

В магазина продавахме книги и канцеларски материали.

- Да, заповядайте. - Извадих тубичка и я сложих пред него.

- Хм - изсумтя той, без да я докосне. - А качествена ли е?

- "Саламандър", оригинална - отвърнах. - Ален Делон и Белмондо я ползват от години. Твърдят, че са неописуемо доволни.

Мъжът разкопча палтото си и огледа рафтовете. На лицето му се плъзна коварна усмивка.

- Виждам, че продавате и книги - каза.

- Да, предимно книги - кимнах.

- Тогава сигурно имате ескимоско-български речник? - нехайно подхвърли той.

- Да, разбира се, ето го - посочих лъскавия том сред новите книги на щанда.

Клиентът ме изгледа продължително, после взе речника и го разлисти.

- Пълен ли е? - с вид на познавач попита той.

- Възможно най-пълният - отвърнах. - Трето допълнено издание.

- А първите две имате ли ги?

- Да, разбира се. Заповядайте.

Взех томчетата от рафта зад гърба си и ги сложих пред клиента. Той разхлаби вратовръзката си и разкопча горното копче на ризата.

- Засега ще се въздържа да взема - каза солидно и извади някакъв списък.

- Разбирам - усмихнах се предразполагащо.

- Ще ме извините, но дали продавате портокали? - подчертано учтиво попита клиентът.

- Естествено - посегнах към щайгите под тезгяха. - Гръцки или испански? Гръцките са без семки.

- Тазгодишни орехи? - без да ме удостои с поглед, продължи той.

- Да, балкански, едри.

- Откъде?

- От Севлиево - изстрелях.

- Котки за алпийско катерене?

- Разбира се. Имаме три вида: немски, френски и чешки. Какви да ви покажа?

- Коледни елхи? - плувнал в пот, продължи атаката той.

- Естествено. Живи или изкуствени?

Клиентът захвърли палтото и съблече сакото си. Направи няколко йогистки вдишвания и отново впи очи в мен.

- Косачки за дворни места?

- Без или със седалка за косача?

- Със - изсъска той и започна да прави непонятни движения с ръце.

Шмугнах се в склада и изкарах косачката. Мъжът свлече ризата си и, останал по потник, ритмично взе да прикляка. Стори ми се, че опитва да играе казачок.

- Ще ви пусна музика - предложих услужливо и включих уредбата.

- Самолетни билети? - блажено пропя той, без да прекъсва танца си.

- За къде?

- Швейцарските Алпи.

Метнах се към компютъра и затраках по клавиатурата.

- Най-близкият град с летище е Цюрих. Да ви резервирам ли билет?

Клиентът не отговори. Беше разгърнал танца си. Носеше се вихрено из магазина с приклякания и подскоци, като подвикваше в такт с музиката. Играта му добиваше съвършенството на професионален танцьор. По едно време се свлече на пода и щастливо усмихнат, прошепна нещо.

- Не ви разбрах - надвесих се над него и наострих уши. - Повторете, ако обичате.

- Сигурно имате и от пиле мляко, нали? - едва чуто попита той и притвори очи.

- Иска ли питане? - обидих се аз и се запътих да го донеса, но видях, че от устата му закапа пяна.

Малко след като линейката го откара, в магазина влезе млад мъж с дълга до раменете коса. Беше бос, с прашни и изподрани крака. На главата си носеше венец от тръни. Исках да го посрещна, но не можех да помръдна.

Ясните спокойни очи се взираха през мен някъде много далеч. Нямаше смисъл да се обръщам, дори и да можех. Щях да видя само рафтовете, пълни със стока. Това, което Той търсеше, го нямахме.

Когато дойдох на себе си, бях сам в магазина. Мъжът неусетно си бе тръгнал. Излязох отвън и се огледах. Улицата беше странно пуста. Нямаше жива душа. От мръсните купчинки сняг по тротоарите нямаше и следа, а слънцето печеше като през август.

Същия ден напуснах. Собственикът се опита да ме задържи - обещаваше ми заплата, каквато не бях и сънувал, но аз бях непреклонен. Тръгнах си, както се казва, без да се обръщам назад. Пред мен се очертаваше едно неясно бъдеще, но имах ясно определена цел: исках да Го намеря.

А. П. Чехов

А. П. Чехов излезе от кварталната месарница с половин кило салам под мишница и се отправи към къщи. Беше отегчен от еднообразието в мазето и сега мечтаеше само да хапне набързо и да се изтегне в креслото пред телевизора. От 20 години А. П. Чехов пускаше и спираше парното в това мазе и не бе чел нищо от Чехов. Нещо повече - той никога не бе отварял книга. Необременен от каквато и да е литература, изкачи бързо стълбите, влезе вкъщи и наряза салама. Жена му гледаше телевизия в хола, а синът му се бе запилял някъде с приятели. А. П. Чехов изпи останалото от снощи червено вино и почувства небивало въодушевление. Намери една стара празна тетрадка на сина си, сложи очила с телена рамка и написа първия си разказ. На другия ден яде от сармите на жена си, вино вкъщи нямаше и не можа да напише нищо. После всяка вечер той си купуваше половинка телешки салам и бутилка червено вино и написа много разкази.

 Една сутрин А. П. Чехов усети, че се е превърнал в А. П. Чехов, но когато отиде на работа, не можа да си спомни как се пуска парното и още същия ден го уволниха. След месец издадоха първия му том с разкази, стана прочут и почнаха да разпродават покъщнината - трябваше да връзват някак си двата края. Една вечер, когато завари вкъщи само жена си, сармите и бродещата сянка на котката, разбра, че бе изправен пред единствения избор. Веднага излапа съдбовното ястие, а на другия ден постъпи на работа в парното.

После много пъти се опитваше да съчетае виното със сарми и по цели нощи висеше над тетрадката, но нищо не написа.

Перото отказваше да пише.

Време

Едра жена точеше огромен нож на двора. Прасето от кочината грухтеше отегчено и въздишаше.

- Това не е живот. Ще замина.

Хвана първия влак и замина. Обиколи цял свят, ожени се изгодно и се върна, потънало в богатство. Отвори портичката и влезе с младата си красива жена под ръка.

На двора жената продължаваше да точи ножа. Дори не забеляза отсъствието на прасето. Когато свърши, изми ножа и отиде да прави салата.

АЛЕКСЕЙ ХРИСТОВ е роден на 21 октомври 1950 г. в Шумен. Завършил е театрална режисура в Москва. Работил е в БНТ, в научно-популярното и документално кино, в театър "Сълза и смях" и Малък градски театър "Зад канала". Създател е на първия в България театрален профил в системата на средното образование - в 151-о СОУПИ (сега - Национално СОУ "София"). Има издадени книги с разкази "Картини от една изложба" и "Дванайсет по пладне". Първите му публикации с миниатюри са от 1992 г. Негови разкази са преведени във Франция и Русия. Увлича се от фотография и някои от кадрите му са публикувани в пресата. Член е на СЖБ "Подкрепа".

60% спад на чуждите туристи у нас

автор:Дума

visibility 258

/ брой: 150

Искат сервитьорите да са без маски на открито

автор:Дума

visibility 185

/ брой: 150

Банките очакват забавяне на кредитната активност

автор:Дума

visibility 176

/ брой: 150

В Русия патентоваха препарат срещу COVID-19

автор:Дума

visibility 172

В САЩ критикуват Белия дом заради Китай

автор:Дума

visibility 301

/ брой: 150

"Брекзит" кара британците да се изнасят в Европа

автор:Дума

visibility 266

/ брой: 150

Врътки срещу гражданското общество

автор:Славчо Кънчев

visibility 476

/ брой: 150

Конференцията на крадците

автор:Христо Георгиев

visibility 949

/ брой: 149

Вдъхновителят на българската идея

автор:Дума

visibility 382

/ брой: 149

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ