"Реформата" на ВиК сектора доведе до масов воден режим

Скъпа вода и воден режим за населени места от 17 области с 315-хилядно население. Последният фрапиращ случай е водната криза в Перник. Там се е знаело от пролетта, че състоянието на язовир "Студена" се влошава, но явно заради идващите местни избори никой не е посмял да сигнализира за проблема. Това е реалният резултат от реформата във ВиК сектора, за която се говори повече от 20 години. Първият заем за целта бе отпуснат през 1998 г. от Световната банка, а след като страната ни стана член на ЕС, за подобряване на водоснабдяването разчитаме повече на пари от Брюксел. Ако България подобрява водоснабдяването и канализацията си с досегашните темпове, ще са необходими 35 години, за да имат българите качествена услуга. До този извод стигна Световната банка при писането на водната стратегия на страната. През последните години във ВиК сектора у нас са наливани по 167 млн. лв. годишно. За да се справим с пречистването на отпадните води, да се намалят загубите и се повиши качеството, през следващите 10 години във ВиК сектора трябва да се вложат близо 12 млрд. евро. Само 40% от тези пари могат да дойдат като безвъзмездна помощ от ЕС, другата част трябва да се осигури със заеми.

Окрупняване

От Световната банка не са изчислявали с колко ще поскъпне водата, ако се направят тези инвестиции, но според нейните експерти през следващия четвърт век за водни помощи ще трябват към 300 млн. лв. годишно, защото цените ще станат такива, че най-бедните няма да могат да си ги позволят. От сегашните 66 ВиК дружества в България трябва да останат 28, пише още в стратегията. Правилото е, че не трябва да има фирми с под 250 000 абонати, тъй като, ако паднат под този брой клиенти, ще бъдат неефективни. Окрупняването в сектора започна, но то срещна тихия отпор на засегнатите - общините и самите ВиК дружества. Заради липсата на реформа във ВиК-сектора първите три години от сегашния програмен период се оказаха нулеви по оперативната програма  "Околна среда". Преди пет години Брюксел постави срок започнатата през 2010 г. институционална реформа във ВиК-сектора да бъде довършена до края на 2016 г. Дотогава трябваше да бъде направено окрупняването на ВиК-дружествата, окончателно да се разделят активите на водните асоциации и тяхната реална работа да започне. Чак тогава страната ни можеше да разчита на финансиране за водни проекти. Това не се случи. Наложи се България да започне преговори с Европейската комисия, която да разреши да стартират т.нар. "безусловно необходими" проекти за подобряване на водоснабдяването на градовете с над 10 000 жители. С цел ускоряване на водната реформа бе създаден и специален междуведомствен съвет за координация на бъдещите действия в сектора. Неговата ефективност се оказа съмнителна. 

Инвестиции

Както вече стана дума, през следващите 10 години е необходимо да бъдат инвестирани близо 12 млрд. евро. във водния сектор. В същото време основните средства за инвестиции в сектора са около десет пъти по-малко. Те са по линия на европейските фондове, като до 2020 г. по програма "Околна среда" са предвидени около 1 млрд. евро и още около 100 млн. евро по Програмата за развитие на селските райони. Така близо 3,5 млн. българи, които очакват по-добри ВиК услуги и по-малко загуба на вода по остарялата водопроводна и канализационна мрежа, ще продължат да чакат поне до 2023 г. И макар че през последните години цената на водата в страната постоянно да се увеличава с аргумента, че трябват инвестиции за намаляване течовете по мрежата, а за 2019 г. в някои градове поскъпването стигна 10%, загубите при преноса на животворната течност не спадат ни най-малко, дори нарастват. А състоянието на водопроводите остава лошо. 

При отчетени близо 193 млн. лв. инвестиции в сектора през 2017 г. - при това повече от половината предоставени от еврофондовете и от регионалното и екоминистерството, реално се ремонтирани едва 0.5 на сто от цялата водоснабдителна мрежа в страната. Така парите от вдигнатите цени на водата всъщност са отивали по-скоро за увеличение на заплатите на работещите в държавните и общински дружества и назначаване на свои хора. Всеизвестен е фактът, че именно ВиК дружествата са най-големите хранилки на ГЕРБ на местно равнище.

Загуби

Загубите на вода са 61.24 на сто през 2017 г., докато година преди това са били 60.76 на сто. На всеки сто километра от водоснабдителната мрежа се случват по 85 аварии годишно, а при канализацията авариите са 200 на сто километра. Близо половината водомери са извън техническа годност и вероятно неизправни, което също е проблем за отчитането и фактурирането на подадената вода. Това сочи последният сравнителен анализ на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) за състоянието на ВиК сектора. 

Според него излиза, че водният сектор прави каквото си иска с получаваните в повече приходи от увеличаването на цената на ВиК услугите, които по никакъв начин не се подобряват, а КЕВР до 2020 г. е безсилна да предприеме друго, освен да продължи да увеличава цената на водата, както това е предвидено в одобрението. Чак тогава регулаторът ще може да отчете изпълнението на начислените в цените на водата инвестиции и ако то е по-малко, би трябвало да се орежат цените. Не е ясно обаче доколко КЕВР може да си позволи да направи това, тъй като самата тя отчита, че състоянието на мрежата е толкова лошо, че признатите в тарифите инвестиции са крайно недостатъчни. В същото време обаче няма как да се увеличат сериозно, тъй като би трябвало да поскъпнат още повече ВиК услугите, които и без това на места в страната надхвърлят социалната поносимост и цените се задържат под необходимите нива.

Лицензионен режим

Според Ивайло Касчиев, директор на дирекция "ВиК" в енергийния регулатор, проблемът може да бъде решен, ако се въведе лицензионен режим за ВиК операторите по примера на дружествата, занимаващи се с разпределение и снабдяване с ток и газ. В момента няма такава възможност, а лицензионният режим допуска намеса на КЕВР при неизпълнение на ангажиментите на съответното ВиК и отнемане на лиценза му за работа. Основната причина за този омагьосан кръг с проблемите на водния сектор е липсата на реформа в сектора, въпреки че за нея се говори от години и Еврокомисията изрично обвърза извършването с отпускането на пари от еврофондовете за ВиК инфраструктура, твърди Касчиев. Според него съществен проблем е високата неефективност на персонала във ВиК операторите. "Там се назначава и поддържа ненужно висок брой служители и това води до раздуване на разходите", коментира той. Според него контролът на начина на управление на ВиК дружествата също не е на необходимото ниво.

Зониране

Освен всичко друго се оказва, че ВиК дружества не правят нищо за бързото откриване на течове в мрежата. Това може да стане със зонирането на мрежата на дадена територия и да се измерва количеството преминаваща вода от зона в зона. По този начин операторът ще може следи отделните части на мрежата и ще може да определи местата, които са с по-големи загуби, за да планира мерки за тяхното отстраняване. За 2017 г. едва 15 процента от тези зони, които трябва да бъдат изградени в България, са факт. Това показва, че ВиК операторите нямат надеждни данни за входа на водоснабдителната система. Отделно е недостатъчното инвестиране в мрежата, въпреки вкараните в цената на водата необходими вложения за рехабилитацията на водопроводи и канализация. От анализа на КЕВР не става ясно и колко е средното неизпълнение на планираните и остойностени в цената инвестиции. В документа се посочва, че общо вложените пари в сектора са 193 млн. лв., от които 96 млн. лв. са на практика безвъзмездно отпуснати средства от министерството на околната среда - 28 млн. лв., от регионалното развитие - 26.77 млн. лв., и от оперативната програма "Околна среда" - над 42 млн. лв. Тази сума е прекалено малка на фона на изчислените необходими за отрасъла средства от 12 млрд. евро.