28 Март 2024четвъртък15:19 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Интервю

Румен Гълъбинов: Чакаме да ни приемат по милост в еврозоната

Ако искаме да сме там, но сме неподготвени, ще се проявят негативни ефекти като увеличаване на цените, казва икономистът

/ брой: 23

автор:Мая Йовановска

visibility 2533

Румен Гълъбинов е роден през 1966 г. Завършва УНСС като магистър по икономика. Има следдипломни квалификации от Университета на Джорджтаун, Вашингтон, САЩ (банков рисков мениджмънт), Университета Сeйнт Джон, Колеж по застрахователен и рисков мениджмънт, Ню Йорк, Университета Екситър, Англия (банки и финанси). Гълъбинов има професионални квалификации по застрахователен и рисков мениджмънт и пазари на ценни книжа от Германия и Англия. През 2002 г. е председател на Агенцията по застрахователен надзор, а през 2003 г. - зам.-председател на Комисията по финансов надзор. Работил е и е членувал в управителните съвети на международни банки и застрахователни компании от България, Австрия, Холандия и САЩ. Автор е на три книги и поредица от статии в областта на застраховането и финансите. Гълъбинов е член на Стратегически съвет към президента Румен Радев.

- Господин Гълъбинов, има ли за какво да са притеснени гражданите за курса лев/евро предвид внесените от Менда Стоянова промени в Закона за БНБ?

- Още 2005 г. между Министерството на финансите и БНБ е подписано споразумение за уреждане на начина, по който един ден България, след влизането си в ЕС, евентуално ще се присъедини и към еврозоната с фиксирания през 1997 г. курс. Преди повече от 22 г. България прие валутния борд като система, в която функционира нашата финансова сфера. Ние сме рекордьор в това отношение, защото сме преседели най-много във валутен борд от всички страни членки на ЕС. Естония и Литва, които също бяха във валутен борд, вече се присъединиха към еврозоната. И това стана при същите условия на валутен курс, който са имали по време на техния борд. Добре би било ние да се сравняваме с тях и да постъпим по същия начин. Т.е. да не правим нищо излишно, за да не се пораждат страхове у хората. Те са неоснователни, но трябва на гражданите да се даде повече увереност. Преживяхме времена преди валутния борд, които още се помнят. Тогава българският лев се обезцени до 3000 лв. за долар и годишната инфлация премина 500%. Тези спомени държат на щрек българската общественост при всеки следващ опит за промяна. Има възможност текстовете в закона да са по-ясни за обществеността.

- Явно заради това беше заявено и от премиера Борисов, и от финансовия министър Горанов, че ще влезем в чакалнята на еврозоната (ERM II) на фиксирания през 1997 г. курс лев/евро. И миналата седмица мнозинството в парламента прие България да не участва в ERM II при различен курс.

- Миналата година България прие условията за присъединяване към чакалнята на еврозоната, в която ще преседим примерно 3 г., преди да станем пълноправен член. Тогава приехме и условието да се присъединим и към Банковия съюз. Нещо, което се случва за пръв път. Това е ново изискване на Европейския валутен механизъм и по-специално на държавите от еврозоната. За да се гарантира в по-голяма степен сигурността на всички нейни членове. Самата еврозона имаше проблеми по време на икономическата криза от 2008 г. Например случилото се в Гърция, имаше проблеми с Испания, Португалия, сега с Италия. От това се извлякоха поуки и вече за кандидатстването и членството - и в чакалнята, и в еврозоната, има по-строги правила. И ние ще трябва да ги следваме. Влизайки в чакалнята и изразявайки готовността да се присъединим към Банковия съюз, ще делегираме повече неща на Европейската централна банка (ЕЦБ). Което е за по-добро, тъй като ЕЦБ ще поема все повече и повече ангажименти към българската финансова система. Ще се съблюдава значително по-стриктно нейната стабилност, капитализацията, както и ликвидността й. Оттук вероятно все по-трудно ще става да има пробив в тази система. А ако някои единични банки биха изпаднали в някакви ликвидни затруднения, ЕЦБ би взела доста по-строги мерки за стабилизиране на нашата система. Това, струва ми се, е положителен аспект. Теоретично се пораждат съмнения в някои среди, че това е един вид възможност ЕЦБ, пък и еврогрупата да решат в някакъв момент да въздействат, включително и върху курса. Но практически е невъзможно, защото целта е в еврозоната да се приема здрав и стабилен член. Никой не ще в еврозаната малка и слаба икономика. Заради това в чакалнята не трябва просто да чакаме, а много да работим, за да реформираме икономиката си и тя да стане по-силна.

- Какво конкретно имате предвид?

- Трябва да се проведат реформите в структуроопределящите отрасли. Това са енергетика, железопътен транспорт, водният сектор, в който се видя, че има сериозни проблеми. Също и на пазара на труда, където не достигат хора. Друга важна реформа, която е дългосрочна, е подобряването на нашата демография. Защото от ускорено намаляващото ни население тръгват много други проблеми, включително и този на пазара на труда. Необходими са реформи в образованието, в здравеопазването, за да продължи достойно животът на хората. България е с най-висока смъртност в ЕС. Проблемите са доста и в рамките на следващите три години програмата ни ще е много натоварена. Заради това е по-реалистично да станем пълноправен член на еврозоната между 2023 и 2025 г.

- Споменахте проблемите, които имаха някои държави от еврозоната. При нас какви проблеми са възможни?

- България трябва да съблюдава маастрихтските критерии за членство в еврозоната. Има много експерти, които коментират факта, че и членове на еврозоната не ги спазват. Да, но ние като кандидати трябва да ги спазваме. Защото от неспазването на критерии дойдоха проблемите на някои от тези страни. Например неспазването на изискването бюджетният дефицит да е под 3%. В Гърция имаше проблем в нивото на дълга. Други държави имаха проблем с инфлацията. А не е добре да има по-ускорена инфлация. Критериите трябва да се спазват и заради това балансът е много труден. Тази работа трябва да се свърши и тя зависи от самите нас - дали работим както трябва, дали изпълняваме стриктно това, което ни предписва ЕЦБ. А ние седим, чакаме, разчитаме на някаква инерция. Или на някаква благосклонност към нас да ни приемат по милост в еврозоната. Но такова приемане ще е вредно за нас. Тогава биха се проявили тези негативи. Като например увеличаване на цените, недостатъчна покупателна способност, защото доходите ни изостават. Няма как да сме заедно с другите големи икономики, ако доходите ни изостават от средноевропейските. Освен това е важно България да има ясна представа, че влизайки в еврозоната, ще приемем изцяло всички задължения, а не само правата. Защото тогава ние ще трябва да участваме солидарно с останалите в гаранционния механизъм на еврозоната за подпомагане на всички държави, когато настъпят някакви неприятни условия. Доста са ангажиментите, които ще трябва да поемем.

- Те изискват и средства.

- Разбира се. Точно за това е нужно да имаме силна икономика. В противен случай, ако искаме просто да влезем в еврозоната, но сме неподготвени, ще се проявят негативни ефекти.

- Заговорихте за ниските доходи у нас. Доста инфлация се натрупа през последните години, ще продължи ли поскъпването през 2020-а и какви ще са основните причини?

- През последните три години поскъпнаха храните. Цените на някои групи хранителни стоки се повишиха чувствително. Млечните, месните произведения, особено свинското месо заради африканската чума по свинете. За това има и глобални фактори, тъй като на международния пазар се увеличи търсенето на свинско. Вероятно тенденцията за поскъпване на храните ще продължи. Те нямат голяма алтернатива да не поскъпват, защото населението в света се увеличава. В България намалява ускорено, но в света става все повече. На населението са му необходими ресурси, най-вече храни, питейна вода - това у нас трябва много внимателно да го разглеждаме, енергия също. Не можем да очакваме, че цените на тези стоки ще поевтинеят. Не - те по-скоро ще се увеличат. Заради това много важен е въпросът с доходите. Не трябва да позволяваме да пада покупателната способност на хората, а да се увеличава стандартът им на живот. Държавата залага много икономическият растеж да дойде от вътрешното ни потребление. 

- Но това е свързано и с данъчната политика. 

- Държавата има възможност да стимулира това вътрешно потребление чрез данъчни промени. Те могат да са в две посоки - преките и косвените данъци. С такъв пряк данък, какъвто имаме в момента, ние сме единствената държава в ЕС с плосък данък и без необлагаем минимум. Това е абсурд. Трябва поне да се въведе необлагаем минимум, за да се облекчат нискодоходните групи от населението. Тези пари ще отидат в потребление. Необлагаемият минимум ще се разнесе по цялата скала на доходите. Другата мярка трябва да е насочена към ДДС, който е с пряко въздействие върху потреблението. Държави, в които се намалява общата ставка на ДДС или се въвеждат диференцирани ставки за масови групи стоки и услуги, търговският оборот се увеличава. Увеличава се и покупателната способност. Не виждам причина защо да не намалим общата ставка на ДДС. ЕК дава възможност тя да се намали до 15%. В повече от две-трети от страните в ЕС има диференцирани ставки. Разрешават се няколко нива на диференциране - между 15 и 5% и между 5 и 0%. Искаме да стимулираме раждаемостта и да си оправим демографията. Но бебешките стоки, медикаментите и детските храни са с 20% ДДС, колкото е и данъкът за луксозните стоки. Къде е тук мотивацията за увеличаване на раждаемостта? Нека се намали данъкът за бебешките стоки. За хранителните стоки - също. Например хранителните стоки в Германия са с диференциран ДДС. Има групи стоки с 5-6% ДДС в ЕС. Т.е. при нас данъкът е три-четири пъти по-висок. Заради това се случва, че една и съща верига магазини в България има по-високи цени отколкото в друга държава на определена стока. Това са много важни промени, които е необходимо да се направят, за да се стимулира потреблението. Защото ни е необходим ускорен растеж на икономиката. Сега растем с 3-3,3-3,5%, което е добре, но ни трябва растеж от 6-7% годишно, за да настигаме другите в ЕС.

- През последните години много се задълбочиха разликите между бедните и богатите.

- У нас тази разлика беше стигнала 8,2 пъти между 20-те процента най-ниско доходни и 20-те процента най-високо доходни. За миналата година има намаление в тази разлика и тя е 7,7 пъти. Но е голяма. И е повече от два пъти по-висока от средната в ЕС. Ние дължим по-голяма солидарност в доходите на нашето общество. Винаги ще има хора с по-високи доходи и такива с по-ниски, но не трябва разликите между тях да са драстични. Защото това в известна степен деградира икономиката. Както обществените и социалните отношения могат да деградират, така и икономическите могат да деградират. За това е установена оптималност в тези съотношения, тъй че да върви относително безпрепятствено икономическият цикъл. В противен случай се явяват затруднения. По-голямата разлика в доходите се отразява в годините напред и по отношение на образованието и квалификацията, възможността за включване на пазара на труда. Това е и сред причините в България в момента да има затруднение на пазара на труда. Разтвори се много съотношението между хората, които са с много висока квалификация, и хората с функционална неграмотност, които не могат да се включат на пазара на труда. А това също е обусловено от разликата в доходите. Трябва да се стремим към намаляване на тази разлика.

Без паспортна проверка за пътуващи от и за шенгенски държави

автор:Дума

visibility 224

/ брой: 59

Светофарите с различни сигнали за посоките

автор:Дума

visibility 231

/ брой: 59

Върнаха 48 млн. лв. от аванса за правителствения комплекс

автор:Дума

visibility 214

/ брой: 59

Протест в Унгария срещу корупцията

автор:Дума

visibility 242

/ брой: 59

Педро Санчес против независимост на Каталуня

автор:Дума

visibility 186

/ брой: 59

Израел ликвидирал командир №3 на Хамас

автор:Дума

visibility 218

/ брой: 59

Накратко

автор:Дума

visibility 167

/ брой: 59

Рецепта за катастрофа

автор:Дума

visibility 243

/ брой: 59

Пътят надолу*

автор:Валерия Велева

visibility 194

/ брой: 59

Цялата соросоидна сган - вън!

visibility 218

/ брой: 59

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ