С кого говори Левски?

Иван Джебаров

При една от срещите си с млади литературни творци покойният вече Николай Хайтов изтъкна, че хората на словото са истински националисти, защото пишат на роден език и разпространяват родната българска реч. По това време думата "национализъм" все още нямаше заплашително съдържание и все още политиците ни не бяха направили от нея ятаган срещу всекиго и всичко. Тогава дори в тълковния речник пишеше, че това е "Чувство на принадлежност към определена нация и нейната култура, на преклонение и любов към собствената страна и своя народ." Нищо по-различно от обяснението в тълковния речник на Англия, където национализмът е "силна привързаност към собствената нация. Патриотични чувства, стремежи, принципи". Или от казаното в речника на Испания: "Политическа доктрина, която възнася и защитава това, което се счита собственост на една нация."

В Англия и Испания тълкуването на думата е валидно и днес. Докато у нас, в издадения през 2001 г. нов тълковен речник, определението е: "Идеология и политика на поставяне на една нация в привилегировано положение, чрез които се потискат едни народи." С една дума, изправи се с цял ръст днешният Големанов (по Ст.Л.Костов), самовлюбеният в себе си Големанов, за когото народът казва "Пази Боже сляпо да прогледа". Който на всичкото отгоре превърна в мода окичването на портрета на Апостола в кабинета си. Всъщност там започна да го закача и всеки никаквец, изпълзял по партийна линия до държавно кресло. Слага го най-често на стената зад гърба си. Може би за да не среща очите на Апостола, откривайки в тях укора на пропадналата му надежда, че "Нашето драгоценно отечество ще се нуждае от достойни хора, които да го водят по пътя на благоденствието, така щото да бъдем равни на другите европейски народи."

Но една българка вдигна глава и прочете това в погледа на Апостола. Погледна го в очите насред София на протеста от 29 януари и от мъдростта на своите 73 години извика на всеослушание: "Това не е България! Това е Бълхария! Българите да се събудят! Мухлювци са всички, които не протестират!" Така призова доскоро неизвестната никому баба Стойна, която ден след това бе посетена в старчешкия дом, където живее, от полицаи, за да я "профилактират". Или за да я сплашат. Без дори да се замислят, че това е невъзможно, защото вече разговаря с Апостола. И че никакво "профилактиране" няма значение.

Днешният Големанов едва ли разбира това. Макар и публично да се престарава да цитира Апостола, което всъщност прави от лицемерен популизъм, а не от желание да вникне в казаното. Ще отмине без капка вълнение дори писаното от Левски до Димитър Попов на 27 юли 1871 г.: "Работим чисто български и не искаме да се водим по никого извън българско." Или какво е имал предвид, когато е изразил надеждата си в писмо до Генчо Мильов от Букурещ, че в България и турчинът, и евреинът, и пр. ще живеят по "чисти и святи закони." Плюс с тъй често забравяното продължение, в което Левски изразява своята национална загриженост: "...за всичките еднакво ще е, само ако припознаят законите равно с българинът."

Не, не може и не иска днес Големанов да говори с Апостола. А и самият Апостол не иска да говори с него. Докато с баба Стойна от старчешкия дом разговаря. Там, на митинга в оня януарски ден, той й каза: "Не се подлъгвайте, че тези, които държат парите, държат и бъдещето ви, защото тези пари те са взели от вас, а вие им се кланяте и въздигате." И баба Стойна го разбра. И защити достойно със смелостта си думите му. Ред е и ние, останалите, да го чуем и разберем. Ако все още глухотата ни не е станала патологична.