С усмивка срещу вируса

Всеизвестно е, че смехът удължава живота. И досега човечеството неведнъж е показвало как може да оцелява с усмивка. Защото дори всичко друго да ни бъде отнето, чувството за хумор завинаги ще остане единствената панацея срещу злото. Факт е, че коронавирусната заплаха продължава да стряска народонаселението. Обаче също така е ясно, че ще го прави още доста дълго време. Но животът все пак трябва да влезе в релси. И не ни остава нищо друго, освен да продължим да се борим с несгодите така, както сме го правили досега - и преди извънредното положение, и по време на епидемичната ситуация, а и доста след това. Нека повярваме, че мислите за лошото може да се преборят с шеги, закачки и духовито намигване. Именно те са в основата на пиперливите вицове, огромното количество каламбури между приятели, остроумните постове в социалните мрежи, както и на (не)режисираните видеоклипове и (не)очакваните карикатури на талантливи художници, вдъхновени от... кризата.

Какви ли не фотоколажи и рисунки се появиха у нас още в първите дни след изявленията на Националния оперативен щаб и прословутите брифинги. Във фейсбук дори бе създадена страница под наслов "Генералът каза!". Автоиронично се надсмивахме и над слуховете, че всичко е конспирация и само ни лъжат, а всъщност никакъв вирус няма. Иронизирахме и паниката в магазините, опустошила не само щандовете с боба и макароните, но и извадила наяве дребните душици на презапасяващите се с тоалетна хартия. Подигравахме се и на битките за нея (а и за някои други стоки), пред които бледнеят и трите Пунически войни. Не остана без внимание и дефицитът на някои артикули, сред които първенци дълго време бяха маските и дезинфектантите. Фокусирахме се и върху доброволно-принудителната самоизолация. Измисляхме каламбури за (не)задължителното носене на предпазни средства, замествани от по-суетните с луксозни шалове тип фишу. Не изпускахме от поглед и

еднократните ръкавици

грижливо запазени от пестеливи домакини от опаковките за боядисване на коса и гордо слагани дори от някои мъже, тичащи до офиса да симулират дейност, шумно тракайки по клавиатурата с "обезопасени" пръсти. Трогателно съжалявахме и кучетата, уморени от разходките с всички живущи в 11-етажна панелка... Но най-много хората като че ли се смяха не само на хаотичните заповеди или всяващите паника изказвания на някои министри и нелепото поведение на родни политици. Любопитното е, че комай се опитваха да преборят с усмивка собствените си страхове.

Не бива все пак да се пренебрегва фактът, че шегите за КОВИД-19 в някои страни бяха забранени от управляващите със закон. И ако властите в Германия и Индия например от време на време просто отправяха настоятелна молба към хората да понамалят усмивките по темата, в Тайланд "нарушителите" и несполучливо подбралите "смешките" по въпроса дори бяха заплашвани със... 

строг затвор до 5 години

Всъщност жителите на азиатската държава не бива по никакъв повод да се майтапят и с краля. Още повече, че в разгара на епидемията Маха Вачиралонгкорн изоставя народа си и заминава в Германия, където наема луксозен хотел, в който планира да изчака края на пандемията заедно със свитата си, включваща и 20 любовници. И ако някой се осмели дори да намигне по този повод, като нищо може да се окаже зад решетките за не по-малко от десетилетие...

Нека обаче припомним, че в определен период ситуацията със заразените бе толкова тежка, че дори от Google решиха да не отбелязват 1 април като Ден на смеха (или на шегата), но същевременно оповестиха намерението непременно да възобновят традицията през 2021 г. И по този начин ненатрапчиво подчертаха, че съществуват изключително тънки граници, които не бива да се преминават, дори и да изглежда на първо четене колко много, ама наистина много ни забавляват определени закачки. Не е тайна, че 

използването на черен хумор

също почти винаги намира своето място в живота, но и в тази област се спазват неписани правила за теми табу.

И доста известни личности по света дадоха своя принос за повдигането на духа и създаването на по-добро настроение. Например прочутият актьор Самюъл Джаксън по време на самоизолацията записа видео обръщение към сънародниците си, като прочете поема с красноречивото название "Останете, по дяволите, вкъщи!".

Също така голям успех имаха шегите за всичко забранено по време на карантината, което преди приемахме за даденост. Като например закриването на ресторантите, фризьорските салони и дори опасването с полицейски ленти на паркове. Невъзможността да се пътува не само за почивка в чужбина, но и в съседен град и даже на селската вила, също се превърна в повод за задявки. Родиха се и множество подигравки за разделянето на пижами и нощници на "официални, за работа" и "всекидневни, за спалнята".

Дори спортът не остана безучастен към ситуацията. За много сполучлив бе признат новият шеговит символ на Олимпийските игри в Токио, на който ясно личи как и на цветните кръгове се наложи

да "спазват" социална дистанция

Потребителите на виртуалните мрежи си разменяха дори "награди" - "Орден за геройско изчакване на опашката в супера", "Медал за куражлийско пътуване в обществения транспорт", "Златна статуетка за оцелелите 9 седмици и половина с децата и съпруга вкъщи" и други "отличия", фокусирани върху ярките белези на пандемията.

И докато някои хора по света кротко очакваха края на карантината, задявките с "короната" продължиха да се разпространяват по-бързо и от вируса както в медиите, така и в социалните платформи. Защото на всички стана пределно ясно: това сложно време може да отмине по-бързо само ако максимално задействаме нашето остроумие, чувството си за хумор и самоиронията, нали?