Съдбата реши да стана звезда

Знаменитата Клаудия Кардинале пристига като специален гост на 15-ото издание на международния кинофестивал "София филм фест", със съдействието на Красимир Иванов и "Хемус филм", научи ДУМА от Светлана Дамянова. На 11 март, на гала прожекция на "Гепардът" - реж. Лукино Висконти, в зала 1 на НДК, Клаудия Кардинале ще получи Наградата на София на Столичната община.

Клод Жозефин Роз Кардинале е родена на 15 април 1938 г. в Тунис. На 17 години печели конкурса за най-красива италианка в Тунис и получава пътуване до Венеция по време на филмовия фестивал. Тази победа я кара да се усмихва, когато си спомня, че по онова време едва е говорела италиански. Родителите й - сицилианци, й дават френско образование и тя дълго време се възприема повече като франко-тунизийка, отколкото като италианка.
Във Венеция младата Клаудия привлича погледите на италианската филмова индустрия. Първоначално отказва да се снима в киното, защото мечтата й е да стане детска учителка, но впоследствие нещата се развиват доста бързо. След като прекарва два месеца в световноизвестното филмово училище "Centro Sperimentale" в Рим, тя подписва договор за 7 години с компанията "Vides". Успехът е леко вгорчен от факта, че няма право да се омъжва, да си подстригва косата или да напълнява. Все пак един от продуцентите от "Vides" - Франко Кристалди, става неин ментор и по-късно получава правото да се ожени за нея.

Първата си роля в киното Клаудия Кардинале изпълнява през 1958 г. във френско-тунизийската продукция "Goha" с участието на Омар Шариф. Първият филм, в който изгрява звездата й, е "I soliti ignoti" - комедията на Марио Моничели (1958) с участието на Марчело Мастрояни. "Il bell'Antonio" (1960, реж. Мауро Болонини,) и "La ragazza con la valigia" (1961, реж. Валерио Дзурлини) разкриват таланта на Кардинале. 1960-а е също така и годината на "Роко и неговите братя" на Лукино Висконти, където ролята й е малка, но режисьорът й предоставя златна възможност в "Гепардът" (1963), в който отново партнира на Ален Делон и се среща с Бърт Ланкастър. 1963-а се оказва годината на "посвещаването" й, особено след като Федерико Фелини я кани да се снима в "Осем и половина". Този филм поставя акцента върху друго качество на актрисата - нейния глас, смятан впоследствие за много съблазнителен. Истината е, че от началото на работата си на полуострова до този момент Клаудия винаги е дублирана, защото италианският й не е достатъчно добър. Фелини залага на френския й акцент, чужд и странен за част от публиката, но изключително женствен, според самия режисьор.
Когато се снима във Франция, не се налага да я дублират. Двамата с Белмондо си поделят славата в "Cartouche" (1962) и се срещат отново през 1972 г. в "La Scoumoune". Без съмнение Клаудия Кардинале се превръща в истинска международна звезда, сериозна конкуренция на Джина Лолобриджида и София Лорен. През 1962 г. тя участва в "Розовата пантера" (реж. Блейк Едуардс), където партнира на Питър Селърс и отново е дублирана, този път заради колебливия си дебют на английски. Върхът в холивудската й "забежка" е свързан с жанра на уестърна - "Професионалистите" (1966, реж. Ричард Брукс), където се среща отново с Бърт Ланкастър. Всички й предричат голяма американска кариера, но Кардинале е твърде привързана към средиземноморските си корени. Но уестърнът й допада и това й носи роля в култовия "Имало едно време на запад" на Серджо Леоне, който, въпреки участието на Хенри Фонда, Чарлз Бронсън и Джейсън Робардс, си остава италианска продукция.
Както повечето актриси от нейното поколение, Кардинале е истинско превъплъщение на образа на новото поколение жени, упорита и бореща се за свободата и независимоста си, както в професионалния, така и в личния си живот. В средата на 60-те години тя напуска продуцента Франко Кристалди, на когото дължи голяма част от кариерата си, и се обвързва с режисьора Паскуале Скуитиери. Има две деца - Патрик и Клаудия. През 1989 г. се премества да живее в Париж.
През 60-те години известните режисьори си "оспорват" присъствието й в своите филми. Клаудия Кардинале е работила с Франко Дзефирели, Пиетро Джерми, Чито Мазели, Луиджи Дзампа, Алберто Сорди, Луиджи Мани, Абел Ганс, Анри Верньой, Филип де Брока, Луиджи Коменчини, Хенри Хатауей, към които през следващите десетилетия се прибавят Дамяно Дамяни, Марко Белокио, Марко Ферери, Лилиана Кавани, Жозе Джовани, Йежи Сколимовски и дори Михаил Калатозов.
През 70-те актрисата влиза от роля в роля. В "Петролотърсачките" СС се среща за пръв път на екрана с BB. Бриджит Бардо не се поколебава да признае: "Вече знам кой ще ме наследи. Изборът е единствено възможен. След BB идва CC, нали?!" През 1982 г. Кардинале се снима в различни филми с международно участие, сред които "Фицкаралдо" на Вернер Херцог с Клаус Кински и "Le ruffian" с Лино Вентура.
През следващото десетилетие актрисата се посвещава повече на писането и на театъра. Получава множество почетни награди - във Венеция, Париж и Берлин. Появите й на големия екран стават все по-редки. Извън света на киното Клаудия Кардинале е социално ангажирана личност, която се бори за правата на жените и през 2000 г. е избрана за лосланик на добра воля на ЮНЕСКО.
След доста телевизионни участия в края на ХХ век актрисата приема да участва във филма на Клод Льолуш "И сега... дами и господа" (2002). През 2009 г. Кардинале се завръща в киното с драмата "Le Fil" на Мехди Бен Атиа - филм, който я отвежда в родината й Тунис. През 2010 г. играе в "Un balcon sur la mer" на французойката Никол Гарсия. Тази година предстои да се появят два филма с нейно участие, а други два са в процес на подготовка.
През над 50-годишната си кариера Клаудия Кардинале заснема 130 филма. Получава наградата за най-добра женска роля на фестивала във Венеция през 1984 г. за изпълнението си в "Кларета" на Паскуале Скуитиери. Актрисата има 4 награди "Давид на Донатело" и 4 Сребърни ленти - от Националния синдикат на филмовите журналисти в Италия. През 1993 г. получава във Венеция почетен "Златен лъв", а през 2002 г. - почетна "Златна мечка" на Берлинале. През 2008 г. френското правителство я удостоява с Ордена на почетния легион. "Станах звезда твърде млада. Нямам заслуга за това, съдбата реши така", признава актрисата в автобиографичната си книга "Моите звезди", която издателство "Колибри" публикува у нас през 2007 г.