"Прекрасната зависимост" на поета Владимир Башев

Надя ПОПОВА

Почти преди 45 години, след излизането на дебютната ми стихосбирка "Линия на живота" (изд. НМ, библ. "Смяна", 1981), бях удостоена с наградата "Владимир Башев". И оттогава те все "не стигат", както твърди рефренът на онази озвучила по-късно площадите песничка, да осмисли неговото не само високоталантливо, но и провидческо поетично творчество. Съдбата ми подари шанса да общувам професионално и приятелски и с неговата съпруга - изключителната личност Вера Ганчева. Когато отбелязвахме 80-годишнината на поета, останал завинаги на 32, направих с нея пространно интервю. И ми се струва, че думите й по-добре от каквито и да е мои разсъждения очертават не контурите, а същността на човешката му и творческа природа. Предлагам фрагменти от този наш разговор и сега, когато отбелязваме 90 години от рождението му. 

Н.П.: Eдно от най-емблематичните Башеви стихотворения - "Познание", завършва с поантата: "И така - живейте си в числата! Мене стиховете ме спасиха!" Според Вас кое от качествата на поезията му е главната причина тя да е спасена от най-безпощадното нещо - забравата?
В.Г.: Без съмнение нейната автентичност, която продължава да я откроява релефно в пространството и на най-новата българската поезия. Прекъснато още преди да е достигнало връхната си точка, развитието на Владимир Башев и като личност, и като творец е така безспорно в своята целеустременост и резултатност на ускорена еволюция, че неговата поезия ни убеждава и днес в стойността си на реално и завършено дело, не на пролог. Едва ли може да има някакво съмнение в това, че ако биологично беше прехвърлил онези тридесет и две години, на които остана завинаги, той щеше да продължи да изпреварва творчески всяка своя възраст.
Това, с което Владимир Башев изпъкваше сред повечето от своите връстници - поети и съмишленици, беше неговата завидна ерудиция и способността му да черпи импулси от кладенците с жива вода и на други изкуства - много музикален, той поддържаше стимулиращи контакти с Любомир Пипков, Красимир Кюркчийски, Александър Владигеров, Васил Казанджиев... (Спомнете си прекрасното му стихотворение "Композитори"). Но и изобразителното изкуство не му беше чуждо - дълбоко душевно родство го свързваше с Енчо Пиронков, Светлин Русев, Атанас Нейков, Дора Бонева, Румен Скорчев, на техните изложби и в ателиетата им той се чувстваше като в собствения си работен кабинет... Синтезът на тоновото и визуалното изкуство с това на словото, в което той бележеше постижения с цената и на изключителна всеотдайност, на рядка творческа дисциплина, на принципност и отговорност, съхранява поезията му и днес, в епохата на скоротечна популярност и естетически флашмоби, на "псевдооригинално трюкачество" по собствения му израз, спасява я от онази идейна и художествена безпомощност, от хладината "на числата" и от умозрителността, срещу които предупреждаваше нееднократно. Идейната значимост и изяществото в осъществяването на всеки негов авторски проект са залог за истинност в творчеството, както е било вчера, както е днес и както ще бъде утре. Това със сигурност гарантира непреходността на приноса му.

Н.П.: Коя от опасностите за духовна разруха на човека, постигнала ни днес с пълна сила, го измъчваше в онези оптимистични като цяло години - 60-те?
В.Г.: Вярно е, че този период от нашата нова история беше зареден като цяло с ентусиазъм и жизнерадост, с опиянение от героиката, внасяна духовно в една инак триизмерна и твърде банализирана действителност. Но защо тогава стиховете и на Владимир Башев, и на останалите поети от неговото поколение са проникнати от някаква особена тъга? Дали не защото предусещаха, че битката за времето, "необятна по сложност и значимост", както той я окачествяваше в своята публицистика, е сякаш предварително загубена и че ако човекът е в състояние да се пребори с материята, с ограниченията на пространството и дори на времето, той не може да надмогне себе си и своите дребнави щения, да преодолее егоизма и аморалността, склонността към предателства? У тях вземаше връх вярата в един по-справедлив социален ред и Владимир Башев сигурно нямаше да й измени дори днес, когато идеята за нея изглежда повече от всякога утопична, дори наивна. 

Н.П.: В точните науки като математика, физика, химия и т.н. основните закони носят имената на своите откриватели. Не само избраница и житейска спътница на Владимир Башев, а самата творческа личност, авторитетен интелектуалец - как бихте формулирали открития от него поетичен (и етичен) закон?
В.Г.: Той самият го е обозначил като "прекрасната зависимост" - на словото от идеята, на индивида от нравствените ценности и високия морал, на творчеството от необходимостта за трайно и обществено полезно присъствие в литературата и живота.