Казват, че поетите продължават да живеят чрез своите стихове и след смъртта, но забелязваме ли ги? Един от талантливите майстори на перото, но вече позабравен сякаш, на 13 юли Емил Симеонов щеше да навърши 80 години. Работил е като репортер в Радио София, редактор във вестник "Народен спорт", дългогодишен редактор в органа на СБП в. "Литературен фронт", редактор във в. "Луд труд", водещ рубриката "Млада муза" във в. "Труд". Напусна ни на 4 юни 2009 г., като ни остави над 10 стихосбирки, първата от които - "На сто разумни крачки", през 1976 г. бе отличена с наградата за дебют "Южна пролет".
Един и нещо
Денят ръждее в циферблата
между стрелките му заклещен.
Каишка е нощта позната.
И значи е един и нещо.
Не искам и да се отскубна
от смут, от препирни, от грешки.
Нощта като деня е трудна.
И значи е един и нещо.
Кога да хукна да погаля
и с ласка там да съм посрещнат.
Отдавна всичко е заспало.
И значи е един и нещо.
Остава ми да се залъгвам,
че си живея по човешки.
И че нощта не трае дълго.
И значи съм един. И нещо.