Необяснимо, но факт
Сбъднатите предсказания на писатели
Автори на известни произведения първи измислят технологии и събития, превърнали се вече в част от всекидневието ни
/ брой: 54
Полузабравен роман на американския писател фантаст Дийн Кунц напоследък привлече всеобщото внимание на хората. Любопитното е не само, че се случи почти четири десетилетия след неговото създаване. Оказа се също, че в книгата "Очите на мрака" е описан смъртоносен вирус с името... Ухан-400! Според автора той е разработен в секретна лаборатория на едноименния китайски град, сдобил се (уви, и в реалността) с печална световноизвестна слава заради тъжния факт, че именно оттам е започнало разпространението на коварния COVID-19.
Зашеметяващото съвпадение накара мнозина да коментират необяснимото стечение на обстоятелствата, че авторът е предсказал сегашната епидемия, обявена вече от СЗО и за пандемия. Но внимателният читател, който не си пада по конспиративните теории, били те и издадени в книга, ще забележи, че градът е единственото (макар и доста ефектно) сходство. Още повече, че Ухан от близо половин век е превърнат в център на научната мисъл в Поднебесната империя и не бива никой да се учудва защо Кунц го е избрал за историята си.
Но, за разлика от истинския коронавирус (и слава Богу!), Ухан-400 е почти 100% смъртоносен, макар и да не живее повече от минута извън човешкото тяло. Като лавина се разпространяват обаче слуховете, че COVID-19 е изкуствено създаден от хората. И "Очите на мрака" добре пасват на подобни теории...
Оказва се, че съществуват доста книги, в които авторите им описват безкрайно смели (за времето си), но най-важното - изключително верни догадки за бъдещите технологии и събития.
Двата спътника на Марс
Тази учудващо точна хипотеза може да се открие в "Пътешествията на Гъливер". Книгата е написана от Джонатан Суифт, забележете, през 1735-а. И едва 142 години по-късно астрономи откриват край Червената планета нейните Фобос и Деймос.
Слънчевите платна
Идеята за тях принадлежи на Жул Верн, който ги описва в романа си "От Земята до Луната" от 1865-а. Смелото предположение за соларните "двигатели" става реалност след 145 години със създаването и използването на японския космически апарат IKAROS.
Кредитните карти
Едуард Белами предсказва появата им в произведението си Looking Backward (1888), издавано в България с две наименования - "След 100 години" (1892) и "В края на ХХ век" (1921). А същинското изобретение на "пластмасовия портфейл" се случва доста по-късно: през 1962 г.
Автоматичните врати
Друг велик фантаст - Хърбърт Уелс, ги описва през 1899 г. в разказа си When the Sleeper Wakes (вероятният превод е "Когато спящият се събуди"). Първата реална разработка на приспособлението, служещо за отваряне и затваряне на ниша в стена или ограда, датира от 1960-а и принадлежи на американска компания.
Детекторът на лъжата
В литературно произведение такъв уред за първи път се среща в творбата на Едуин Балмър и Уилям МакХърг - The Achievements of Luther Trant (1910). Любопитно е, че идеята за полиграфа, способен да разчита разминаването с истината, става реалност доста бързо след това - през 1924 г.
Инвитро оплождането
Британският еволюционен биолог Джон Холдейн се прочува като блестящ рекламист и един от бащите на популационната генетика. В една от книгите си Daedalus or Science and the Future, 1923/1924 - "Дедал или наука и бъдеще"), освен други интересни догадки, експертът описва вид асистирана репродуктивна технология. За първи път успешно изкуствено зачатие се случва половин век по-късно, а Луиз Браун се ражда на 25 юли 1978 г. и остава в историята като бебето, родено след лечение на безплодието по този начин.
Тоталният контрол
Доста впечатляваща картина за подобна държавна система и надзор на населението обрисува в шедьовъра си "1984" гениалният Джордж Оруел. Произведението (1948) се превръща в модел не само на световноизвестния телевизионен формат "Биг Брадър". Но също така е и предвестник на множество скандали, свързани с шпионска дейност и неправомерно подслушване на високопоставени чиновници и управници на редица страни.
Виртуалната реалност
Освен че е прочут писател и изобретател, сър Артър Кларк е сред авторите, предсказали в произведенията си доста джаджи от бъдещето. В "Градът и звездите" (1956) споменава игри, в които се използват изображения, генерирани по електронен път. Само десетилетие по-късно е разработен първият симулатор за видеозабавления, превърнал в реалност една от фантазиите на гениалния благородник.
Биопротезирането
Американският журналист и авторитет в областта на авиацията и аеронавтиката Мартин Кейдин описва тази хрумка на страниците на романа си "Киборг" (1972). Авторът на над 50 художествени и научно-популярни книги и повече от хиляда статии, публикувани в престижни издания, всъщност с идеята си полага основите на разработването на високотехнологична изкуствена функционалноподобна част, която замества липсващ или отстранен от тялото поради заболяване или травма крайник или кост. Първата бионична протеза е създадена през 2013 г.
Мигновеният превод
В култовото произведение на Дъглас Адамс "Пътеводител на галактическия стопаджия" (1979) се споменава вавилонската рибка, благодарение на която героят разбира всички непознати езици посредством устройство, което поставя в ухото си. Минават само 35 години и на хората по света се предоставя Google Translate. Безплатното приложение за онлайн превод обхваща 63 езика (20 с гласово разпознаване и 43 с текст в реч), включително четири диалекта на испански и три китайски.
Световната паяжина
Основателят на научнофантастичният поджанр киберпънк - Уилям Гибсън, описва в романа си "Невромантик" (1986) възникването на изкуствения интелект, виртуалната реалност, матрицата и компютърната мрежа доста преди тези понятия да станат част от съвременната масова поп култура. Много бързо - в началото на 90-те, интернет започна да обгръща Земята, въвличайки в паяжината си все повече хора...