29 Март 2024петък11:19 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Репортаж

Селото на духа

В Осиковица са решили ромския проблем, пазят рода и родолюбието

/ брой: 42

автор:Велиана Христова

visibility 2026

Когато влезеш в Осиковица, първото впечатление  е, че селото е живо. Спретнати дворове и къщи, повечето изглеждат като прясно боядисани. На завоя преди селището ни посреща дядо Иван Огнянов, по чиято идея тук са ни поканили на среща. И - веднага ни води в клуба, където вече ни чакат. Хора различни, възрастни и по-млади, всеки си има политически привързаности, в салона има и доста роми, ала всички са заедно, защото и всекидневието, и радостите, и болките им са общи. Не е като в големия град. Първата работа на Васко, който държи клуба, е да се турят на масите дъхави печива и веднага разбираш защо осиковчанки се славят в Ботевградско като най-големите майсторки на баницата. 

След близо три часа излизаме от клуба като от друг свят. Тази среща не прилича на разговорите в други места, хората са открити, разказват какво са направили за селото си, честно си казват и кривиците. Питат с интерес и за "голямата политика", и за "продажната журналистика", ала все се връщат към селото си. Първото, което казват, е, че нямат ромски проблем, отдавна е решен, цигани и българи тук отколе живеят заедно, няма кражби, няма насилия. Така било започнато от кмет на селото през 70-те години на ХХ в., той единствен в района отказал да изпълни указанията на ОК на БКП, които тогава били да се правят изолирани гета за циганите. Раздал им земи да си построят и те къщи. Наказали го партийно, ала ето, днес Осиковица е пример как трябва да се решава "ромският проблем". Тук, особено възрастните, всеки ден се събират в клуба, циганите също са добре дошли. И идват наравно с другите. Няма такова друго село, хвалят се един през друг. Някои от циганите са родени тук, други са пришълци, но едно и също казват. Няма другаде такива хора, с такива сърца, в цялата Правешка община няма, благодарни сме им, казва си откровено Марко Петков. Той самият се хваща на работа при когото има нужда - добър тенекеджия е. Съселяните му пък не могат да се нахвалят - циганите ни са добри, работливи, къщите им светят. Сега се преселили едни ромски семейства от гетото в съседното село - Осиковска Лъкавица, някога махала на Осиковица (десетки махали е имало селото). Или ще ги приобщим, или ще ни развалят работата, казват осиковчани.

Тук наистина всички живеят по един и същи начин - честно и с труд. В една от циганските къщи, измазана в свежо керемидено, ни посреща усмихнат дядо Пеко и ни води при баба Цона в приветлива стая на първия етаж. Тя веднага го спешава: "Донеси на гостите от домашния кашкавал!" И ни разправя, че двамата й сина се оженили за българки, сега внуци я навестяват. Видяхме ги на снимката - русокоси дечица. Но младите напускат селото, тюхка се Цона. В момента има проблем с крака си, но всеки ден ходи в клуба. А в другия край на селото младите Митко и Мими (наричат себе си цигани, не роми) си ремонтират къщата. А съседът им Васко - онзи от клуба, ни вика: "Я вижте двора им, моят на нищо не прилича пред техния." Голям декоративен заек на тревата веднага издава присъствието на дете. Мъничкият Стефчо срамежливо се увърта край майка си, докато Мими ни вари "едно кафе само". Жалват се, че детето все клипчета на смартфона гледа. Двамата работят в завода за автомобилни филтри в Ботевград. На три смени. След нощна се прибираме в 7 сутринта, казва Митко. Ама "баба и дядо помагат". 

И с още нещо се хвалят всички: с кметицата си Бистра Георгиева - сърцата, усмихната, работлива, грижи се за селото. Втори мандат е кмет, подкрепена от БСП. А и за спечелилия кмет на Правешката община - Румен Гунински от БСП, в селото гласували 72,7% от хората. Кой където срещне кметицата, докато вървим из селото, спира се с нея - я за проблем ще й каже, я просто няколко думи ще размени. Не мога да се оплаквам, хората са добри, имаме си Клуб на пенсионера, имаме си читалище, училище, детска градина направихме, църквата ремонтирахме, обаче трябва да се поддържат, казва Бистра. А парите, както за всяко малко селище, и тук не стигат. Опитваме с европрограми, но искат наетите да имат поне осми клас образование, пък имам хора, стигнали само до отделенията, не мога да им дам работа, дори за чистачи, жалва се кметицата. 

Да не си помислите, че сме в рая и си живеем като по мед масло, добавят обаче хората. Най-много ги боли, че за 30 години и тук направеното в предишните времена е съсипано. В ТКЗС-то са се препитавали 100 човека, сега работа в селото няма. Някои работят в оцелелите в Ботевград заводи, но младите масово бягат от селото, останали са само възрастните. От 4000 души дори след турско сега са останали има-няма 500. Мнозина са си дошли да живеят в родното място след пенсия, други са уседнали в Осиковица завинаги, след като са работили преди по окръга. "Кравите ни бяха със 7000 л годишна млечност, давахме 100 тона мляко. Имахме хилядни стада овце, сега няма нищо. За 30 години всичко ликвидираха. Насила. Изклаха животните, удариха хората, унищожиха духа и надеждата им, че ще живеят добре", говорят един през друг осиковчани. Категорични са, че властниците са разединили и разединяват българите, насъскват ги един срещу друг, а за да ни има, трябва да сме обединени. Затова в селото политическите страсти са на заден план, нищо че в ОПО на БСП са над 30 души. Гледаме да си помагаме, казва секретарят на организацията Петър Вътков. А Васко, направо отсича: "Нямам думи, ако не са кметицата и общината, и клуб няма да съществува". 

Разказват ни, че след като се закрило училището в Осиковска Лъкавица, децата се преместили тук - 102 са сега в училището, всичките до едно са ромчета. Но ги контролираме, ако някое не дойде на училище, веднага учителите отиват при родителите да видят защо го няма, казва Бистра. А жените от училището и читалището ни подаряват диск - направили с учениците театрална постановка на "Българи от старо време", децата я играли в дома-музей "Любен Каравелов" в Копривщица, имат си детска Театрална формация "Шарен свят". 

Голям проблем си остава централният път край селото, не е общински, нямат право да дават общински пари за оправянето му, това е работа на държавната пътна агенция. Но, макар да се води първокласен, пътят е занемарен, от много години не е ремонтиран, всякакви жалби и молби да се вземат мерки остават без отговор. А ако се затвори по някаква причина магистралата, автомобилният поток трябва оттук да преминава. Напоследък и с винетките са натворени глупости - за да отидат от една махала в друга например, осиковчани трябва да си купят винетки, защото само пътят от единия до другия край на селото е без винетка! Глупост върховна -  от една махала в друга с винетка! 

Но сред всекидневните грижи тук неочаквано ни изненадват истински "бисерчета". В малката си къщица Христо Дангов например, пенсионирал се и се върнал от София, има цял... музей. Хобито му е да извайва фигури от дърво - пародии, лица, църковни мотиви, животни. Така му и викат в селото - "музея на Дангов". А пък ветеринарят, д-р Васил Ангелов, е рядък българин, прави в гората уникален природен парк "Небесните пасбища" - за духовно пробуждане, както казва. Прави го в родово имение, чиято история се знае от 1682 г. насам - кътове за духовност, за  българска памет, за смирение и връзка с Бога и природата. Посещават го ученици, туристи, духовници, политици от страната и от цял свят. Но за неговото уникално дело в селото на духа - Осиковица, си струва да разкажем отделно.

Без паспортна проверка за пътуващи от и за шенгенски държави

автор:Дума

visibility 498

/ брой: 59

Светофарите с различни сигнали за посоките

автор:Дума

visibility 511

/ брой: 59

Върнаха 48 млн. лв. от аванса за правителствения комплекс

автор:Дума

visibility 464

/ брой: 59

Протест в Унгария срещу корупцията

автор:Дума

visibility 555

/ брой: 59

Педро Санчес против независимост на Каталуня

автор:Дума

visibility 474

/ брой: 59

Израел ликвидирал командир №3 на Хамас

автор:Дума

visibility 466

/ брой: 59

Накратко

автор:Дума

visibility 424

/ брой: 59

Рецепта за катастрофа

автор:Дума

visibility 605

/ брой: 59

Пътят надолу*

автор:Валерия Велева

visibility 544

/ брой: 59

Цялата соросоидна сган - вън!

visibility 548

/ брой: 59

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ