Сенчесто

Сива икономика е стопанската дейност, която не се отчита от статистиката, независимо дали е законна или нелегална. Има твърдения, и те не са лишени от основание, че в годините на големи промени, каквито бяха времената в началото на 90-те на миналия век у нас, сивата икономика играеше и положителна роля, защото чрез нея хората успяваха да оцеляват. Нейното съществуване е донякъде неизбежно. Няма как, когато човек гледа в двора си домати и даде няколко от тях на съседа за салата, той да впише това в годишната си данъчна декларация като доход и да плати данък, като изчисли стойността на зарзавата по пазарните цени на дребно във времето, когато е станала "сделката". Това е прекалено и не може да стане, защото разходите за контрола на подобна дейност ще надхвърлят ползите. 

Странно е обаче разминаването, което се получава. МВФ твърди, че икономиката в сянка в България гони 38% при 35% година по-рано. Родните работодателски организации и синдикати обаче отчитат, че тя е само 21% и постоянно намалява. Всяка година Асоциацията на индустриалния капитал в България харчи пари да изчислява специален индекс "Икономика на светло". Според последните данни, през 2018 г. още 4,5% от българския бизнес е излязъл от сянката и 80% от него вече е на светло. Хранителна среда за сивата икономика са високите данъци, непосилните осигуровки и лобистките закони, създавани от корумпирани политици. Един от начините да се установи нейното наличие е като се следят тенденциите в потреблението и декларирането на доходи. Уж сме най-бедната държава в ЕС, но сме на първите места по броя на луксозни автомобили на глава от населението, които с обикновена заплата не се купуват. Явно, изсветляването на икономиката е само на книга. Ако потреблението рязко надвишава официално обявените доходи, това твърдо означава наличие на сенчест бизнес. А като си говорим за индекси, у нас той би могъл да се казва "Апартаментгейт". Така ще бъде по-точно.