"Не се опитвай да ми вдигаш гард!"

Милена Петкова,
Нюз бг


"Не се опитвай да ми вдигаш гард! Посегнеш ли ми, мога да те пребия от бой, но няма да ми посегнеш! На въпроса, който ми зададе преди няколко седмици - мразя ли те - да, мразя те! Какво, ще ми пускаш ли жалба?"
Така говорят 10-12-годишни момичета, докато бият и унижават връстничката си. Детето, което документира с камерата на телефона си, сравнява случващото се със сцена от "Съдби на кръстопът".
Отдавна захвърлихме илюзиите, че агресията е присъща на момчетата. Поредица случаи само от началото на тази година показват, че момичетата са не по-малко изобретателни в тормоза над съученички.
Какво го предизвиква - в конкретния случай тийнейджърките от столичното основно училище не могли да обяснят, защото по време на разговора с тях непрекъснато плачели. Но причините могат да бъдат изключително нелепи - да си спомним, че в друг случай се стигна до бой, защото жертвата гледала "лошо".

Какво показва историята на подобни вражди? 

Най-често конфликтът започва в социалните мрежи, за да прерасне във физическа саморазправа на живо. Не прави изключение и инцидентът в столицата от тази седмица. И винаги се появява видео, което мултиплицира унижението на жертвата и героизира мъчителките й.
През януари тази година в търговски център се сбиха тийнейджърки, които враждували отдавна. Причината, както обясниха от полицията, е "незаплатена тениска". Осмокласничките се сбиват насред мола, очевидно без страх, че го правят пред случайна публика. А връстниците им снимат с телефоните си девойките, които си скубят косите и разменят юмруци. После става ясно, че в боя е участвала не осмокласничката, на която дължат пари, а нейна приятелка, почувствала се длъжна да отмъсти. С побойничката и жертвата заработиха психолози.
Брутално насилие между момичета от 6.,7. и 8. клас в Пазарджик скандализира публиката месец по-късно. Конфликт на метри от училището, в междублоково пространство. Причината - размяна на обидни реплики. И на тези "амазонки" беше оказана психологическа подкрепа.
Скоро след този случай се появи друг клип, на който момиче влачи друго дете за косата и го бие през лицето. Жертвата, свита на кълбо, крещи за помощ. Пак има публика, пак има камери. Сцената се разиграва в училищен двор. По-късно става ясно, че битото момиче има здравословни проблеми, които лекува от години.
Летен инцидент, добил популярност през последните дни, разследва полицията в Хасково. 14-годишна се нахвърлила на 13-годишно момиче, защото гледало приятелката й лошо.

Общото във всички случаи е 

че родителите са изненадани, в училищата вземат мерки, които не са реципрочни на провинението, а психолозите работят с жертвата и нейните мъчители.
Не е ясно как работят, но самият процес има термин - обща подкрепа за личностно развитие - поредната куха формулировка, с която се измиват ръце, без да има конкретен резултат.
Както става ясно, момичетата могат да се сбият по всяка нелепа причина, но неубедителните им обяснения за случилото се крият по-дълбоки корени и са само допълнение към агресивната публична среда, в която всички живеем.
Анкета по проект за изследване на насилието сред децата, осъществена през 2020 г., показва необичайна тенденция - в 65% от случаите агресивното поведение идва от момичетата, противно на половите стереотипи. Анкетирани са близо 200 тийнейджъри на възраст между 13 и 18 години. Според тях по-често момичетата са тези, които нападат връстниците си.

Защо се бият тийнейджърките?

Някои правят компромис с принципите си, за да се впишат в дадена група или да се утвърдят в средата си. Обикновено разпространяват слухове в социалните мрежи, където публиката е неизброима. Така започват конфликта или го започва друг, а те се присъединяват, активно или с мълчаливо наблюдение, за да не бъдат отхвърлени. Защото, ако бъдат отхвърлени, тормозът, в който са съучастници, може да се обърне срещу тях.
Причина може да бъде и ниската самооценка. Няма модерни дрехи или привлекателен външен вид и атакува другите, за да им отнеме възможността да го направят те. Така задоволява вътрешна потребност.
Във възрастта на пубертета има и други силни стимули - ревността и конкуренцията за вниманието на момче. Тогава тормозът и униженията целят да направят съперничката по-малко желана.
Има и друга причина - малките жени копират поведението на големите - сестра, майка, дори учителка.
Но ако последиците от физическото насилие отшумяват, емоционалните ефекти оставят трайни следи. Много често жертвите на публична саморазправа развиват ниско самочувствие. При някои от тях агресията довежда от хранителни разстройства или проблеми със съня. Често понижават успеха си в училище, не успяват да създадат здравословна приятелска връзка. Появяват се депресията и суицидните мисли. Колкото по-публично е унижението, толкова по-сериозни са ефектите.

Има ли добри модели за превенция? Не бихме казали

През май тази година фондация "Общество и сигурност" публикува анализ, който очевидно не разтревожи институциите, които бяха предмет на изследването, иначе щеше да има поне усилие за конкретни мерки.
Заключението на авторите бе, че насилието и агресията сред децата бележат постоянен ръст, но институциите, които са ангажирани с превенцията им, не разполагат с ключови данни, за да се планират ефективни политики и интервенции.
Анализът разглежда мониторинговите доклади на Държавната агенция за защита на детето. Докладите са за периода 2019 - 2023 г. Ако през 2019 г. сигналите за насилие и агресия са били 1178, през 2023 г. вече са 1286. Най-сериозно е нарастването на физическото насилие и неглижирането.
В същото време агенцията не събира данни за насилие, извършено от деца и не проследява дали жертвите получават специализирана помощ.
МВР, от своя страна, не може да посочи в колко от случаите са образувани досъдебни производства. През 2023 г. в детските педагогически стаи нарастват случаите на училищен тормоз - 264 срещу 176 през 2023г.

Липсва информация за дългосрочните последствия 

от агресията при децата.
Същевременно, по данни на УНИЦЕФ, всяко второ дете у нас е преживяло някаква форма на насилие до 18-годишната си възраст.
Най-голям дял има емоционалното насилие (45,9%), следвано от физическото (31,2%). Всяко седмо дете съобщава, че е било жертва на онлайн тормоз и преследване, особено в социалните мрежи.
Насилието най-често се наблюдава сред децата в училище (38,3%). следвано от това в общността (37,6%) и у дома (30,9%).
И въпреки тревожната статистика, сме свидетели на парадокс - повечето проблеми се посрещат с по-малко възпитателни мерки.
През 2023 г. са решени 4365 възпитателни дела (най-ниският брой за последните пет години), а децата с наложени мерки са 5113 - с почти 500 по-малко от 2022 г.
И докато родителите се шокират, а в училищата се занимават с "обща подкрепа за личностно развитие", тийнейджърите продължават да си "вдигат гард".