Стихотворения от Георги Евгениев

Доц. Георги Евгениев е един от утвърдените специалисти и ръководители на системата на труда и социалната политика у нас. Завършил е специалност икономика на труда през 1958 г. във Висшия икономически институт "Карл Маркс" (сега УНСС), София. Преподавател е в същия университет от 1966 г. Бил е първи зам.-министър на труда и социалните грижи, зам.-председател на Българските професионални съюзи, председател на Комитета по труда и социалното дело, ръководител на катедра "труд и социална защита", зам.-ректор и генерален директор на Института за следдипломна квалификация при УНСС, член на Академичния съвет на УНСС. Има над 200 публикации у нас и над 20 в чужбина. Автор е на много книги и стихове.



Пожелание

   На следовниците

На следовниците посвещавам

от сърце написани слова.

С много обич и надежда вярвам

да са винаги на висота.

Да знаят и да тачат своя род,

да го развиват и надграждат,

защото част сме от велик народ

с история трудна и славна.

Граничен е човешкият живот

и времето ни свързва бързо,

то никога не стига да решиш

това, което си замислил.

Потребностите винаги растат

и обществата се променят,

но продължават своя жизнен път,

ако ценностите съхранят.

Кръговрат

Изнизаха се дните неусетно

Настъпи вече есента

Гората сменя своите одежди

Отлитат птичите ята.

И зимата ни дебне неотстъпно

Живота тя ще вледени

Без топлина и слънцето ще свети

Природата пак ще заспи.

Но знам, след зимата настъпва пролет

И всичко ще се обнови

По-ярко слънцето ще свети

Пак птиците ще долетят.

И топлота през лятото ще има

Човешка обич ще цари

Свободни хора в мир ще заживеят

И всичко ще се обнови.

Промяната е нещо постоянно

Така устроен е светът

И кръговратът в него продължава,

независимо от всички нас.

Хубавите хора

Стига ми, че в пътищата мъчителни

те ме спират, поздравяват.

И не знам с очите ли, с кръвта ли,

хубавите хора винаги узнавам.

Може би -

по топлината, със която ме докосват,

по онази доброта, що погледът излъчва.

Може би -

по радостния порив

нещо хубаво за тях да свърша...

И не питам колко са, кои са.

Стига, че ги има между нас

и двигател те са на живота -

истинските, хубавите хора!

Живот

Да дадеш живот

и посадиш дърво,

да създадеш дом

и направиш добро.

В мир да си живял

с добрите хора ти

и с любов и обич

тях да си дарил...

Истински живот

тогава си живял.

В този чуден свят

и ден не си проспал.

В бъдещите дни

пак жив ще бъдеш ти

с туй, гдето си дал,

когато си живял.

Борба

Животът е битка.

Войникът си ти.

Воюваш със себе си,

с мечтите си дори.

Воюваш за знания,

кръстосваш света

и опит събираш,

търсиш светлина.

Летиш във живота

с пришити криле,

издигаш и кули

в мъртво море.

Воюваш за истина,

за хубави дни,

за повече правда

и благодатни бъднини.

С лентяите воюваш,

презираш подлостта,

предателите ненавиждаш,

възпираш наглостта.

Но спъва те някой

завистник със власт

и падаш внезапно,

изправяш се пак.

В труда се възраждаш

и вместо сълзи,

с усмивки даряваш

хората ти.

И всичко, що имаш

- знания, мечти,

на следовниците завещаваш

за утрешните дни.