Стихотворения от Вилдан Сефер

Вилдан Сефер е родена на 10.04.1960 г. Живее и твори в Кърджали, сърцето на Източните Родопи. Работи като експерт в Областна администрация Кърджали. Автор е на стихосбирките "Слънчев щрих", "Прелюдия към вечност", "Като музика", "Строфи" и "Неизпята тишина", в които споделя вълненията си от непреходните духовни ценности.

Импресия

Залезът е ален мак,

цъфнал в теменужна вечер.

И се сипе лунен прах

като в приказка за вечност...

Глъхне пролетният звън

в ехото на тишината.

В люлката на звезден сън

спи притихнала - земята.

И със звънкия рефрен

ще я будят пак ятата.

Изгревът - божур червен,

пъпка розова - зората.

Родопска песен

Събрал вековни тайни,

шепти родопски вятър.

А билките омайват

с дъха си ароматен.

Вълнисти - върховете

се плискат в синевата.

Глухарчето - небето

се къпе във позлата.

Безбрежен - хоризонтът

се слива със земята.

И звук от чан се рони

дълбоко във душата...

Годините ми - златни листи...

Годините ми - златни листи

и вятър - бързащото време.

Опазих ли сърцето чисто,

дали намерих пътя верен?

Разбрах ли, че разумност има,

заложена във всяко нещо,

и в пролет, лято, есен, зима

да бъда все една и съща,

закътала в душата свята

сега - без бъдеще и спомен?

А времето - задъхан вятър

годините - листа ми рони...

Не ме жадувай...

Не ме жадувай - аз не утолявам.

Превърнах се във вятър тих,

разпръснал спомени, вини и тайни,

а сетне, сбрал ги в светъл стих.

Не ме докосвай - аз съм нереална.

Бях лъч от грейнали мечти.

И птица - жар бях - огнена и странна,

родена само да лети.

Не ме откъсвай - цвете съм пустинно

и в много бури оцелях.

Не ме кори за моята невинност,

а аз - за твоя нежен грях.

Обичай ме...

Обичай ме, тъй както се обича

снежинка, разтопена от лъчи,

и както есенният дъжд съблича

листенцата на плачещи върби,

тъй както пролетният вятър с трепет

във шепите си гали цъфнал цвят,

а изгревите летни на небето

събуждат се от птичите ята.

Обичай ме по-лудо и от вино,

от поривите сбъднати пиян...

Един и същ през всичките години,

от моите сезони си огрян.

Молитва

Боже, Ти децата ни пази -

пъпчици са в Твоята градина.

С вяра и любов ги озари,

нека буря зла да ги отмине.

Да поемат смело своя път,

носени от пролетния вятър.

Въздуха да дишат с пълна гръд

и навред да виждат красотата.

Боже, нека имат свобода

в избора си труден на доброто.

Нашите деца са светъл дар -

кълнове са крехки на Живота.

Глаголно

Отивайки, се връщаме,

заспивайки, будуваме,

отричайки, прегръщаме,

преситени, жадуваме,

разхвърляйки, събираме,

изтръгвайки, посаждаме,

изгубвайки, намираме,

умирайки, се раждаме...

***

Най-тихото се слива с ехо,

във всяка радост спи печал.

И пак си гол, макар и с дрехи,

щом сляп си, всичко си видял.

Сънят е повече от буден,

мъглата крие яснота.

Най-лесните неща са трудни,

велики - простите неща.

Медът и жилото едно са.

И цяло са земя и свод.

Съдържа отговор въпросът,

а преходното - вечен код.

***

Най-истински е онзи миг,

дарил те с мъдрост и богатство.

Прелива шепотът във вик

и цял изгаряш без остатък.

Най-истински е онзи връх,

от който слизаш да раздаваш.

И не е нужно да си пръв,

а себе си да бъдеш трябва.

Най-истински е онзи код,

отключен с обич от сърцето.

Изпълнен си с красив живот

и слънце във душата свети. 

Обичам те...

Живея в измерение,

изпълнено с любов.

По пътища неведоми

закриля ме добро.

От истина разлистена

опитвам сочен плод

и слънчево усмихвам се...

Обичам те, Живот!