Тъпан за слепи и глухи

Почти библейски прозвучаха думите на писателя Калин Терзийски, изречени оня ден по време на протестното литературно четене пред Министерския съвет: "Ние ще четем, нека някой да ни чуе. Ние ще мислим, но дано и тези, които са ни чули, да мислят". Тези думи можеха и да бъдат подминати, ако не принадлежаха на младия и талантлив български писател, удостоен неотдавна с годишната награда на Европейския съюз за литература. Ако в тях не се таеше огромна тревога за състоянието на българската култура, за безпросветността, в която затъва страната ни с всеки изминал ден поради духовната ограниченост и некадърността на днешните български управници.
А фактите са наистина скандални! Около 50 на сто от младите хора в България са... функционално неграмотни. В 90 на сто от библиотеките на страната през последните 2-3 години не е постъпила нито една нова книга. Европейците купуват годишно по 11-12 книги, докато българинът - само 0,56?! Едва 10 на сто от населението на България посещава библиотеки, докато в Европа този процент е 60-70%.
Повече от съмнително е, че някой от днешните "първи" ще се съгласи да види истината в очите и да чуе фактите такива, каквито са. Дори те да са били изречени "под техните прозорци". Пък и какви ли духовни въжделения могат да имат люде, чиито културни интереси се простират до прочита на "Винету" и хитовете на Лепа Брена и Цеца Величкович?! На такива "фенове" каквито и рецитали да се изнасят, каквито и "серенади" да им се правят, все тая. То е все едно като да биеш тъпан на слепи и да се надвикваш с глухи...