Трапезно отечество

Лидерът на ВМРО и вицепремиер Красимир Каракачанов показа, че не владее изкуството да разиграва политическите карти, които държи в ръцете си. Той явно е сметнал, че публикуваните от него карта на Санстефанска България и списъци на македонски граждани, самоопределящи се като етнически българи, са козовете, с които ще бъде надцакано Скопие в двустранния спор за историята и паметта. Да, и картата, и списъците са силни козове, но преди изборите не беше моментът за цакането с тях. Сега Каракачанов просто трябваше да мине метър и да ги запази за един по-решаващ етап от спора, когато те биха наложили търсената от България историческа справедливост.    

Най-малко две са причините за извода с проиграните козове. Първо, във висшата дипломация работи неписаното правило да не се дразни излишно отсрещната страна, за да не се трови преговорния процес и да се постигне в крайна сметка търсения резултат. Дори елитните дипломации и дипломати имат навика да влизат в гледната точка на другата страна, за да се придържат към работещите подходи и ходове. Е, освен за майсторство с козовете, "войводата" е бос и за такава дипломация, нищо че е участвал в преговори. След неговите ежни може да очакваме втвърдяване на позицията на Скопие, че и подстрекаване на антибългарските настроения. Второ, точно предизборният дъх, който се носи от хода на Каракачанов, е вреден за българската кауза в спора с югозападната ни съседка. Това омаловажава нашата позиция, принизява я до нивото на бакалска политическа сметка. Не само в Скопие, но и в други столици на Европа ще се внушава, че нашите исторически претенции са сметкаджийски, от днес за утре, а не кауза срещу фалшификацията на историята и за тържество на истината. За да се уреди на 4 април отново на държавната трапеза с мезетата обаче, Каракачанов явно е готов да увреди на Отечеството. С цената на всичко.