28 Март 2024четвъртък17:07 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

На фокус

Три поуки, завещани от Вълко Червенков

Струва си да припомним делата на политика, оценяван днес между "Осанна" и "Разпни го"

/ брой: 170

visibility 3714

Крум Василев

В историята на България през двадесетия век името Вълко Червенков е записано трайно. Все още обаче не е дошло времето за безспорна оценка на неговото дело. Изтичат 120 години от рождението му (6 септември 1900 г.) и 40 години от смъртта му (21 октомври 1980 г.), но не заглъхват по негов адрес нито "Осанна!", нито "Разпни го!"

Имах възможността 8 години да работя като политически помощник на Вълко Червенков и да го опозная отблизо. Тук не мога да засегна много въпроси, свързани и с положителното, и с отрицателното в неговото дело. Но и едното, и другото носи в себе си поуки, които времето не е обезценило. Струва си да бъдат припомнени. Те могат да се открият в писменото му наследство, а то е голямо.

Още като юноша Вълко Червенков започва да публикува статии и стихове в комсомолския печат, като ги подписва за заблуда на полицията с повече от 20 различни псевдоними. През 1925 г. получава задочна смъртна присъда, емигрира в Съветския съюз, става преподавател и директор на Международната ленинска школа, пише серия лекции. През годините на Втората световна война е главен редактор и основен автор на радиостанция "Христо Ботев". След Девети септември 1944 г. нейните предавания бяха събрани в 7 тома, в които преобладават речите и статиите на Червенков. Обширна е и библиографията на написаното от него след 1944 г. Не е тайна, че за разлика от други ръководители, той пишеше сам докладите, речите, статиите си. Писането го увличаше, случваше се да работи цяла нощ и на сутринта предаваше на машинописките ръкописите си, в които ние, неговите помощници, не срещахме нито ред от проектите, които му представяхме. "Не се притеснявайте, и нищо да не намерите от вашите проекти, те пак са ми били полезни" - успокояваше ни той. Но след 1961 г., снет от всички постове, вече никъде не го печатаха. Това го гнетеше, поради което и написаното през последния период от живота му е малко по обем. Ала не е отстъпило от така характерните за него прецизност, дълбочина на мисълта, строго зачитане на истината.

През 2000 г., двадесет години след неговата смърт, дъщеря му проф. Ирина Червенкова състави и издаде книга с немного страници, озаглавена "Вълко Червенков за себе си и своето време". В нея са включени част от нещата, написани от Червенков през последните години от живота му. През 2010 г. книгата беше преиздадена. И двете издания бързо се превърнаха в библиографска рядкост, защото малката по обем книга казва големи истини по щекотливи въпроси на недалечното ни минало. Освен това съдържа дълбоко изстрадани от автора поуки, формулирани кратко и ясно в няколко точки. В книгата те заемат само десетина реда (стр. 108 в първото и стр. 112 във второто издание) и са отпечатани в края на главата "За култа към личността" с подзаглавие "Поуки". Би трябвало те да бъдат прочетени и запомнени от държавните и партийните ръководители.

Първата поука гласи: "1. Не бива авторитет да се въвежда в култ."

Темата за култа към личността е голяма и сложна, писал съм по нея доста, тук само я засягам мимоходом.

Всеизвестно е, че 

култът към личността

на Вълко Червенков беше отражение, а донякъде и подражание, на култа към личността на Сталин. Понеже ние в България се учехме от КПСС и Съветския съюз най-усърдно, тази чужда на марксизма практика буйно разцъфтя и у нас и даде своите горчиви плодове, което самият Вълко Червенков осъзна и призна. "Тя принизява колективното ръководство в партията, не съдейства, а пречи на разгръщане с пълна сила на творческата инициатива и творчеството от горе до долу в партията" - написа той. Но твърде късно, едва след Априлския пленум през 1956 г.

В днешно време не съществува опасност да бъде създаден в държавата ни или в Българската социалистическа партия култ към някоя личност - поради много причини, най-елементарната от които е, че не се очертава личност, достойна за култ. Ето защо цитираната поука номер едно не е актуална. Съвсем иначе обаче стои въпросът с поука номер две, която Червенков е формулирал така: "2. Не бива да се съсредоточава 

властта и ръководството в едни ръце,

колкото и тези ръце да са чисти и работоспособни".

Вълко Червенков беше министър-председател на България от февруари 1950 до април 1956 г., малко повече от шест години. През този период той беше и първият човек в Българската комунистическа партия, а тя и по Конституция, и на практика изпълняваше ролята на всеобхватна ръководна сила. В ръцете му беше съсредоточена огромна власт. Но неговите ръце бяха и си останаха докрай чисти. След снемането му върху него се изсипаха какви ли не измислени обвинения. Жълтата преса и сега бълва най-долни клюки. Никой и никъде обаче не го обвини в "нечисти ръце". Корупция, самооблагодетелстване, ламтеж за богатство, толериране на роднини и близки, заобикаляне на закони, самолично разпореждане с държавни средства - тези и други, така широко разпространени в днешно време язви бяха абсолютно чужди на Вълко Червенков. Тогава, в първите години след Девети септември, моралните норми на антифашистката борба все още действаха, а Вълко Червенков беше строг техен пазител. Фактите са непоклатими, все още има живи хора, които помнят.

Мога да свидетелствам 

колко скромно живееше

семейството на Върко Червенков. Когато стана министър-председател, той намали полагащата му се заплата и тя се оказа по-ниска от заплатата на заместниците му. Къщата в Бояна, в която живееше със семейството си, не може да се нарече резиденция нито по размери, нито по уредба. Когато синът му Владимир завърши инженерство и кандидатства за назначение, Червенков изрично поръча да бъде назначен на най-ниската длъжност: "Ако е способен - да расте", беше аргументът му. Дъщеря му Ирина Червенкова, всеобщо уважавана, отлично подготвена преподавателка русистка в Софийския университет, стана професор дълго след кончината на баща си. Пренебрежението на Вълко Червенков към личното и семейно материално благополучие стигаше до крайност. Той не уреди дори собствеността си върху скромния апартамент на ул. "Евлоги Георгиев", в който живя до смъртта си. Беше и си остана идеалист, пълна противоположност на някои новоизлюпени партийни и държавни ръководители, които разбогатяха в мътното време на "прехода".

Ръцете на Вълко Червенков бяха забележително чисти, но и забележително работоспособни. През годините на неговото премиерство бяха заложени здравите основи на онова невиждано в историята ни многостранно строителство, което за невероятно кратък срок изведе България сред развитите страни.

И тъй, във връзка с цитираната поука номер две имаме всички основания да твърдим: по времето на Вълко Червенков в неговите ръце беше съсредоточена неоправдано голяма власт, но за късмет на държавата и партията тези ръце бяха чисти и работоспособни.

Тук сама по себе си се налага съпоставка между министър-председателя Вълко Червенков през онова "тоталитарно време" и премиера Бойко Борисов през днешното "демократично време".

Ще се наеме ли даже най-запаленият фен на Бойко Борисов да твърди, че ръцете на този човек, който 11 години управлява България, са чисти? Неговата тясна обвързаност с организираната престъпност от времето преди да стане "държавник" не може да бъде изтрита от досието му. А обиколилите света автентични снимки от неговото

нощно шкафче с пистолет, европачки и златни кюлчета

са повече от красноречиви. Да припомняме ли пък колко са оповестените и неопровергани записи с негови нареждания към магистрати, министри и депутати за явно противозаконни действия? Във всяка нормална демократична държава такъв премиер не би бил търпян нито ден. Не само горчива, но и позорна за България истина е, че под камуфлажния флаг на борбата с тоталитаризма държавата ни се насади на възможно най-грубия и просташки Бойко Борисовски автократизъм, тясно обвързан с престъпни мафиотски структури.

А каква е картината, ако направим опит за сравнение между резултатите от управлението на Вълко Червенков и Бойко Борисов? Направо отчайваща е тя за 11-годишния период на гербовското управление, което закотви България на срамното последно място сред членките на Европейския съюз. Резултатите са изобщо несравними.

Пред българския народ сега първа задача е да се освободи от олигархичното управление на ГЕРБ. Българската социалистическа партия е призвана да оглави борбата за решаването й. Призвана е по силата на своите исторически корени и в съответствие с програмните си цели. Но в състояние ли е тя да поведе след себе си мнозинството от народа ни, явно недоволен от незавидния си днешен хал? За да бъде отговорът на този въпрос положителен, БСП трябва да сложи пълен порядък в собствения си дом. И да не се забравя третата от поуките, които ни е завещал Вълко Червенков. Тя гласи: "3. Решенията да се вземат колективно. Да се издига авторитетът преди всичко на колектива, на ЦК."

Тази поука е пределно ясна и не се нуждае от коментар. Нуждае се само от зачитане.

Без паспортна проверка за пътуващи от и за шенгенски държави

автор:Дума

visibility 224

/ брой: 59

Светофарите с различни сигнали за посоките

автор:Дума

visibility 231

/ брой: 59

Върнаха 48 млн. лв. от аванса за правителствения комплекс

автор:Дума

visibility 214

/ брой: 59

Протест в Унгария срещу корупцията

автор:Дума

visibility 242

/ брой: 59

Педро Санчес против независимост на Каталуня

автор:Дума

visibility 186

/ брой: 59

Израел ликвидирал командир №3 на Хамас

автор:Дума

visibility 218

/ брой: 59

Накратко

автор:Дума

visibility 167

/ брой: 59

Рецепта за катастрофа

автор:Дума

visibility 243

/ брой: 59

Пътят надолу*

автор:Валерия Велева

visibility 194

/ брой: 59

Цялата соросоидна сган - вън!

visibility 218

/ брой: 59

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ