29 Март 2024петък14:38 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Доц. Искра БАЕВА:

Трудностите нагнетяват политическото противопоставяне

Пренаписването на историята води до смяна на ценностите, твърди историчката

/ брой: 26

автор:Веселка Венкова

visibility 1341

Доц. д-р Искра Баева е преподавател по история на най-новото време и история на Централна Европа след Втората световна война в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Автор е на десетки статии, книги и учебници по въпросите на съвременната историческа наука. През декември излезе от печат най-новата книга на Искра Баева "Източна Европа през XX век. Идеи, конфликти, митове". Заедно с Анжел Вагенщайн и проф. Велко Вълканов доц. Искра Баева участва в Международната конференция "Светът без нацизъм - глобална задача на човечеството", която се проведе на 17 декември 2010 г. в Москва, посветена на 65-годишнината на Нюрнбергския процес. За целите на международната организация "Светът без нацизъм" тя говори на срещата по повод Международния ден в памет на жертвите на Холокост - 27 януари.

- Какви са причините, доц. Баева, за появата на неонацизма в Европа и защо младите хора у нас твърдят, че в България е нямало Холокост?
- За наше съжаление като общество са твърде много. Не само това, че се пренаписва историята и "пишейки" я наново, отбелязвайки всички факти, свързани със социализма, с комунистическите партии всички, в цяла Източна Европа, а и в Съветския съюз, ги интерпретират с негативен знак. Не само това - променят се оценките и за противниците на комунизма и социализма. Специално в българския случай има един траен процес на пренаписване на историята от преди 9 септември 1944 г., в който тогавашните правителствата се представят като положителния образ на България и това поставя в ужасяваща светлина жертвите на национал-социализма и на българските управляващи, всичките - избити партизани, ятаци, комунисти с присъди... Последната капка, преляла моето търпение, е обявяването за официален празник за почит на жертвите на комунизма на 1 февруари. Да не забравяме, че на 1 февруари 1945 г. са изпълнени присъдите по първия процес на Народния съд. Това са министрите, регентите, депутатите - хората, които с решенията си са направили България част от Тристранния пакт. И ако ние отбелязваме тях като жертви и нямаме официален ден за отбелязване на българските антифашисти, на борците срещу тях, ние пренаписваме историята и в тази част. Искаме да кажем, че България правилно е застанала на страната на Тристранния пакт, че да е в тази коалиция е добро решение и излиза, че са сбъркали онези, които са се борили и са били част от европейската антифашистка съпротива, сиреч сме против антихитлеристката коалиция, която побеждава във войната. В такъв случай ние отричаме всичко, което България в момента прави, и присъствието на България в обществото на страните от съюз, изграден на антифашистка основа. Европейският съюз е такава коалиция, Германия присъства там, то Германия е отрекла Третия райх, докато при нас има бавно, постепенно, подмолно реабилитиране на онази България от преди 9 септември 1944 г. И дори това да не го наричаме неофашизъм, то създава реални предпоставки за повтаряне на онова минало. Ако това са българските герои от миналото, няма никаква гаранция, че те няма да станат български герои на бъдещето. И виждаме, че има такива представители в българския парламент.
- А плащат ли ви ксенофобските прояви в цяла Европа?
- Няма никакво съмнение, че явлението е характерно за целия Стар континент - нашата партия "Атака" има представителство в Европейския парламент и е част от една общоевропейска парламентарна група, която обединява такива партии. Такива политически сили има по целия континент, вярно е, че техният ксенофобски устрем е насочен към други, към "пришълците" в Европа, но едновременно с това те се опитват да възраждат и някои от постулатите на национал-социализма, преди всичко на германския, по-малко на италианския фашизъм, и това е голямата опасност. Преразглеждането на историята на Втората световна война, смяната на знаците - положителните с негативните, а това налива вода в мелницата на онези, които искат от центристко дясно управление да вървим към крайно дясно. Създава опасност отново да се повторят преследванията на най-различни чужди. Виждаме, че има засилване на антисемитизма - не само в България, а и в цяла Източна Европа. Има и нови жертви - това са имигрантите. Настроенията са и към местните "чужди" - срещу циганите, срещу турците. И всичко това в една Европа, заложила на толерантността и на общността на различните народи. Това е доста тревожно и не трябва да ни оставя равнодушни.
- Целенасочено ли се прави, според вас, или е плод на ниско интелектуално ниво и липсваща историческа памет?
- Струва ми се, че се прави целенасочено от една много малка група хора. Повечето от останалите се оставят на духа на цялата тази вълна на отричане на близкото минало и реабилитиране на предходното. Повечето хора го правят, само защото такъв е духът на времето. Защото в България с много по-голяма чуваемост са призивите на десните партии. А те, както виждаме, са инициатори на всички декларации, осъждащи станалото в България преди Девети септември - забрана на политически партии, забрана на обществени организации. Ето, сега инициативата този ден да бъде официалният ден за отбелязване на жертвите на комунизма е инициатива на двамата президенти - Желев и Стоянов.
- Впрочем и третият ги подкрепи (сегашният, при представянето на книгата си "Първият мандат на Георги Първанов" - б.а.). Дори поиска да имаме един общ ден за памет на всички жертви на насилие, независимо откъде идва то...
- Вижте, аз бях свидетел на това изказване, но този ден не може да е 1 февруари.
- И Втори юни едва ли би могъл...
- Не знам кой изобщо може да е, но в неговото изказване се чу само подкрепата за този ден. Чу се и че той бил предложил да се почитат и жертвите на 1925 г., с което съм напълно съгласна, но няма нито една инициатива за отбелязване на другите жертви. Няма ден, който да отбелязва жертвите на антифашистката съпротива по време на Втората световна война. Предполагам добре знаете, че българските партизани са лишени от правото да бъдат участници във Втората световна война. Лишени са от правото да бъдат ветерани. Другите са ветерани, а тези не са. Разбира се, че репресираните след 1944 г. трябва да бъдат реабилитирани. Ама отново имаме реабилитация на едни и отнемане на подобни права на други.
- Това може ли да се обясни с националния ни характер, с крайно отрицателските мрачни сили, които ни владеят като че ли независимо от времето?
- Не бих казала, защото подобни процеси се наблюдават в почти всички източноевропейски държави, не е само наша "инициатива". Това, което ме тревожи, по-скоро е тази силна дясна вълна, която мислех за отминала през 90-те години, и че хората са проявили здравия си разум. Вместо това я наблюдаваме отново, при едно правителство, което е дясноцентристко. Според мене трудностите, проблемите, които имаме в момента, водят до опити отново да се нагнетява политическо противопоставяне в България.

Надниците у нас - най-ниски в ЕС

автор:Дума

visibility 209

/ брой: 60

Парното може да поевтинее символично от 1 юли

автор:Дума

visibility 199

/ брой: 60

32 лв. за килограм агнешко, цената още ще расте

автор:Дума

visibility 187

/ брой: 60

"Български пощи" ще изплаща пенсии още поне 5 години

автор:Дума

visibility 201

/ брой: 60

Над 780 милиона души гладуват

автор:Дума

visibility 176

/ брой: 60

100 тона пластмаса във водите на Дунав

автор:Дума

visibility 182

/ брой: 60

Правозащитници възмутени от САЩ

автор:Дума

visibility 181

/ брой: 60

Гърция най-бедна в ЕС след България

автор:Дума

visibility 203

/ брой: 60

Под прага на унижението

автор:Ина Михайлова

visibility 202

/ брой: 60

Бумеранг с еврото

visibility 195

/ брой: 60

Щети за милиарди

автор:Нора Стоичкова

visibility 205

/ брой: 60

Надвисна риск от конституционна криза

visibility 165

/ брой: 60

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ