Църквата почита на 18 февруари св. Лъв, папа Римски. Св. Агапит Изповедник, еп. Синадски

Свети Лъв, папа Римски, накарал хунския цар Атила да пощади цялата Римска област

Свети Лъв бил италианец. Той от ранни години се посветил на служение Богу. Възведен бил на папския престол в 440 г. след смъртта на папа Сикст ІІІ. Като добър пастир той се грижел за повереното му духовно стадо, давал му пример на благочестие и ревностно го защитавал от външни и вътрешни врагове.
Ужасно бедствие застрашавало в това време Италия: Атила, цар на хуните, наречен с прозвището "бич Божий", около 452 г. нападнал Италия и отивал с войската си срещу Рим. Папа Лъв усърдно се помолил на Бога, изпросил застъпничеството на светите апостоли Петър и Павел, излязъл с римските сенатори да посрещне страшния цар и го помолил за пощада. Атила, като изслушал речта на светителя, обещал да пощади цялата Римска област. И действително се оттеглил. 
Във време на светителството на Лъв Велики в Рим и друго бедствие тежало над Църквата. Ереси непрекъснато смущавали християните. Главна ерес била монофизитската, която била създадена от лъжеучителя Евтихий и проповядвала, че у Иисуса Христа имало само едно естество - Божеско. На един поместен събор в 448 г. тази ерес била осъдена и Евтихий бил лишен от свещен сан.
Папа Лъв І също изложил учението за въплъщението на Сина Божий, като обявил за недействителни определенията на беззаконния събор, свикан в Ефес от съмишлениците на Евтихий. По настояване на папа Лъв бил свикан в 451 г. Четвъртият вселенски събор, на който окончателно била осъдена Евтихиевата ерес.
Папа Лъв вдъхнал почит и внушил милосърдие и у краля на вандалите Хензерих, който нападнал Рим. Свети Лъв Велики умрял в дълбока старост. 

Св. Агапит от млади години приел монашество и до края на живота си служил на Бога

Преподобни Агапит се родил в Кападокия, при царуването на императорите Диоклетиан и Максимиан. Родителите му били християни. Още в младите си години той приел монашество и постъпил в един от манастирите в своята родина. Преподобният скоро станал изкусен изпълнител на Господните заповеди. За неговите подвизи Господ го удостоил с дара на чудотворството. 
Император Ликиний, като узнал, че преподобният Агапит притежава голяма телесна сила, заповядал да го вземат от обителта и го причислил към своите воини. Изпълнявайки задълженията на военната служба, преподобният не оставял и монашеските подвизи.
По това време Ликиний повдигнал гонение срещу християните и когато славните мъченици Виктор, Доротей, Теодул, Агрипа и много други били подложени на жестоки мъчения, в тяхното число пожелал да бъде и преподобният Агапит. След като те приели мъченическа смърт, преподобният бил ранен с копие, но Господ запазил живота му.
Скоро Ликиний умрял и властта над цялата Римска империя поел император Константин Велики, който пожелал да награди светеца. Но той поискал да му бъде позволено да се върне към монашеския живот. 
След известно време епископът на Синад повикал преподобния при себе си и против желанието му го ръкоположил в презвитерски сан, скоро след това починал. Тогава свети Агапит бил поставен за епископ Синадски. Преподобният починал в дълбока старост.