Украйна избира президент в деня на лъжата

Игор Перминов,
Харков, специално за ДУМА

Украйна отбелязва "световния ден на глупака" или на смеха по-рано от целия цивилизован свят - на 31 март. Именно на тази дата ще се проведат президентските избори в тази държава. 

Претенции за президентското кресло предявиха 44! кандидати. Това е рекорд. Кой ли не фигурира в списъка на желаещите да управляват държавата. В него е и отдавнашният политически труп Инна Богословская, и бившият данъчен служител Роман Насиров, знаменит с корупционните скандали и криминални случаи, и тълпа от никому неизвестни персонажи. Разбира се, мнозинството от тези "претенденти" 

по същество не претендират за нищо 

Някой гледа да се измъкне от съдебни дела, друг се стреми да създаде образ на "значителна персона" или пък просто да напомни за себе си на приятели и познати. За украинските новобогаташи участието в президентските избори е нещо като атракция. Пък и разходите са жълти стотинки, само 2,5 млн. обезценени гривни (1 гривна = 0,064 лева) като залог за сдобиване със статута на "кандидат".

Прието е цялата тази околополитическа публика да бъде наричана "технически кандидати". Истинският обаче "технически" кандидат е един - Владимир Зеленски. Популярният украински комик Вова (така се обръщат към него) Зеленски идва от популярната още от съветски времена телевизионна програма КВН. Освен актьорски способности, той показа и търговски талант. След като създаде няколко печеливши проекта, включително хумористичното шоу "Вечерен квартал", той реши, че може да спечели добре и на полето на политиката. Собственик на телевизия "1+1", която излъчва "Вечерен квартал", е Игор Коломойски и именно той предложи на Зеленски да изпълни ролята на "технически кандидат". Във всеки случай такова е мнението на почти всички украински медии.

Разбира се, господин Коломойски има и свой "истински" кандидат - бившата премиерка Юлия Тимошенко. Според замисъла на изпадналия в немилост милиардер именно на нея би трябвало да даде гласовете си Зеленски. Но не щещ ли "техническият" кандидат Зеленски набра по-висок рейтинг (почти 22%) от "основния" кандидат Тимошенко (19,2%)! Това си е интрига!

Всъщност няма никаква интрига. Украинските реалности са такива, че цялата т.нар. "политика" в страната отдавна се е превърнала в чиста проба бизнес. Съответно всички социологически изследвания на рейтингите на кандидатите за висшия държавен пост също започнаха 

да действат по законите на "пазарната икономика" 

Всяко социологическо допитване се извърша по поръчка на някоя от страните. А тези страни са само две - действащият президент милиардер Порошенко и милиардерът Коломойски. Естествено, зад всеки от тях стоят могъщи финансови структури, всяка от които има интереси в региона. Ето, че тези два "концерна" се вкопчиха един в друг.  

Коломойски е човекът, който стоеше зад кулисите на държавния преврат в Украйна през 2014 година. По някои сведения именно той пръв започна да финансира радикалите, които в крайна сметка станаха главната движеща сила на т.нар. "Майдан". След време Порошенко реши да се отърси от креативния и популярен спътник в политиката. На Игор Коломойски му взеха главната хранилка "Нафтогаз Украйна", а след това приватизираха и неговата "ПриватБанк". Обиденият олигарх избяга в Швейцария, скри се, но ето че сега е решил да си разчисти сметките с онези, които го бяха настъпили. Като свой главен враг той посочи Петро Порошенко и обяви, че ще подкрепи "всеки кандидат" без Порошенко. Юлия Тимошенко стана именно този "всеки" кандидат. 

Но кукловодът посбърка. Борбата между Тимошенко и Порошенко се оказа борба не на рейтинги, а на "антирейтинги". 

Ненавистта на украинското население 

към "спасителите на държавата" се оказа толкова грамадна, че възникна опасност от провал на самите избори. Хората просто нямаше да отидат в избирателните секции. Именно тогава Коломойски поръча фиктивни социологически допитвания, от чиито резултати излизаше, че водещият претендент за президентското кресло е станал комикът актьор Вова Зеленски.

Може само да се гадае как Коломойски ще развие сюжета и как ще отговори Порошенко. Но струва ли си гадаенето? Разчистването на сметките между двамата магнати и техните чуждестранни покровители по никакъв начин няма да се отрази върху живота на обикновените украинци. Техният сблъсък кой да притежава "златния ключ" от Украйна интересува само тях самите. За народа всичко ще остане както преди: война, инфлация, ръст на цените, тотална нищета.

Освен тримата формални "лидери" в предизборната гонка твърде много шум вдигат и трима опозиционери: Александр Вилкул, Юрий Бойко и Евгени Мураев. Целият им политически плам се разпилява в рамките на "принципната" борба един срещу друг. Всеки се опитва да покаже, че именно той е истинският опозиционер, а останалите са двуличници, които играят с действащата власт. Няма никакъв смисъл да говорим за техните разпри. Предизборните им програми са написани едва ли не с копипейст, само детайлите ги различават. Най-важното е, че никой от тях нито е възнамерявал, нито възнамерява да стане президент. Всички те не са глупави хора и разбират, че дори някой от тях да спечели (по чудо) изборите, няма да им позволят да управляват страната. Веднага ще се възмутят активирани радикали, бойци от националистическите организации, ветерани от войната в Донбас и други "мирни демонстранти". С бодрите викове за "ръката на Москва" и "попълзновенията на Кремъл", цялата тази "майданна" публика под благосклонните погледи на "реформираната" полиция и "световната общественост" ще изхвърли всеки опозиционер от президентската резиденция и ще го размаже на Киевския мост. Технологията на държавния преврат вече е смазана и изпробвана върху Янукович. Всеки от тази тройка опозиционери има своите политически задачи, своите цели. Участието в изборите ще им позволи да постигнат тези цели. Тези хора могат да бъдат разбрани, може дори да им се прости. Но ако нямаше едно "но". Повярваха им много украинци. Хората се карат помежду си в социалните мрежи, искрено вярват в победата на "своя" кандидат. 

А някак не е хубаво да лъжеш народа...

Освен това със своето участие в изборите тази тройка опозиционери позволява да се придаде легитимност на същите тези избори. На страничния наблюдател ще му стори, че всичко е чинно и благородно: има опозиция, има народни лидери, честен демократичен диалог.

Какво обаче ще се случи на практика? Петро Порошенко ще задейства на пълни обороти своя "административен ресурс". Болниците, затворите, държавните и други предприятия ще му дадат гласа си, повтаряйки леещите се от телевизията мантри за "Томоса" и стремежа към НАТО.

Коломойски със своите избраници ще се опита да използва влиянието си в определени кръгове на Запад и мощния си  финансов ресурс. Но посоката на страната никой не възнамерява да променя, както и методите за нейното управление. Президентът (без значение стар или нов) все така ще продължи за се мята от един на друг западен лидер, молейки за поредните кредити, които отдавна няма с какво да бъдат връщани. Освен със земята на Украйна. 

А народът? Той все така ще стои с протегната ръка и наивно ще вярва на следващите избори.