29 Март 2024петък11:22 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Мира Янишевская:

Умни и успели нашенци навсякъде, а вижте положението тук

"Мамо, въздухът в България много сладко мирише", казват децата на родолюбивата жена

/ брой: 209

автор:Веселка Венкова

visibility 141

Мира Янишевская е организирала българското училище в Пекин, чиято директорка е сега. Живее в китайската столица от 18 години, майка е на три деца, омъжена е за руснак, чийто бизнес финансира патриотичните й амбиции. Училището е само началото.

Цитат:
"Искаме да запазим частичката българско у наследниците си"

- На прага сте на поредната учебна година, как започна "авантюрата" българско училище в китайската столица, г-жа Янишевская?
- На 1 март 2003 г. показахме за децата и родителите им в Пекин открит, първи урок, посветен на българския обичай мартеница. Малките изработваха характерните украшения, а ние им разказвахме за традицията, обичая, легендата за мартеничката. Това беше първото събиране, което направихме там с деца и родители. Видя се, че дечицата имат интерес и желание и този първи час сложи началото на нашето училище. То има различни етапи на развитие. Искахме заниманията да се провеждат в българското посолство, но там не ни приеха от съображения за сигурност. Затова пък швейцарското посолство ни посрещна с отворени обятия и там протече първата ни учебна година. Заслугата е на Дора Бюри, чийто съпруг работеше в швейцарската амбасада и тя попита посланика може ли там да се събират българските деца в събота и неделя. Приеха ни радушно с "Разбира се, ние не работим през тези два дни!" Предоставиха ни библиотеката и три стаи, в които децата се събираха веднъж седмично. Самото първо занятие обаче се състоя в дома на Юлияна Стоянова, тогава втори секретар в нашето посолство.
- Идеята за българско училище в Пекин обаче е ваша, как ви хрумна?
- Инициативата подсказаха децата ни и желанието на родителите. Бяхме приятелки с Марияна Петрова и Дора Бюри и в разговори винаги сме споделяли, че децата ни трябва да учат български език, да пишат, да четат, да знаят българска история. Тогава училище нямаше в Пекин и всеки със собствени средства и сили правеше нещо вкъщи за майчиния език на децата си. Така възникна идеята, а като комичен случай винаги разказвам как, когато обяснявах на моята голяма дъщеря, че цветовете на нашето знаме са бяло, зелено и червено, тя ме погледна и каза: "Сега разбрах защо българската салата е шопската". Това може да мине само през главата на едно дете, но тази беше капката, която преля и даде път да решим, че трябва да се направи нещо, за да съхраним българщината у наследниците си. Дори заради шопската салата и баницата те подсказаха часовете по традиции и обичаи, в които приготвяме ястия от българската кухня. Основната ни задача обаче е ограмотяването на децата на български език, история и култура, както и съхраняването на всички хубави родни традиции.
- Кой преподава във вашето училище, имате ли помагала, каква методика ползвате, поддържате ли връзка с Министерството на образованието? Българското училище "Свети Кирил и Методий" в Пекин е член на Асоциацията на българските училища в чужбина, но това означава ли, че някой от България ви помага?
- Първият учител е доц. Светлана Стойчева, която беше лектор по българска филология в Пекинския университет и се съгласи да преподава на нашите ученици. Трудно беше началото, защото същата година се разпространи атипичната пневмония и всички училища в Китай бяха затворени, включително нашето. Затова малко просъществува школото ни в тази първа година, но началото беше сложено. Идеята за програмата на обучение е децата ни да четат, пишат, говорят и играят помежду си на български език. Повечето от учениците са от смесени бракове, затова искаме да запазим частичката българско у тях. Ние не отричаме другите големи култури, но искаме децата ни да се гордеят, че нашата култура е изключителна и самобитна и те са част от тази хилядолетна традиция. Учениците ни са на различна възраст и в различна степен познават езика, но през последната година се оформи един първи клас. Затова за първи път МОМН ни разреши като лицензирано училище към посолството, макар това да не е постановено и обезпечено, да издадем първите удостоверения. Използвахме сградата на посолството спорадично през годините, според волята на дипломатите и мандатите им, но училището е изградено и се издържа от родителите, които помагат и много държат децата да знаят български език. Те се стремят всячески да осигурят учител, учебна програма. Дейно участват и в художествените инициативи, не гледат отстрани - те са самото училище.
- Какво стана с швейцарската "връзка"?
- Там бяхме само първата година и семейството на Дора Бюри си замина. С нашето посолство, както намекнах, отношенията са напрегнати - ту ни приютяват, ту сме немили-недраги. Затова днес (1 септември, Мира Янишевская отлетя за Пекин на втори - б.а.) написах писмо до училището, да подготвят договор с българското посолство в Пекин, за да уточним нашите права и задължения, та да не зависим от субективното мнение на всеки посланик и половинката му. Иначе с всеки посланически мандат пребиваването ни в амбасадата е под въпрос.
- Знаете ли колко са българите в Китай, с кои от тях поддържате връзка, или поне с по-известните? Каните ли ги в училището?
- Три пъти молих посолството в продължение на тези години да ми се предостави списък на сънародниците ни, живеещи в Пекин - с имейли, телефони, за да мога да потърся тези хора и да дам информация за нашето училище, защото връзката в 16-милионен Пекин е трудна работа. На министър на образованието съм връчвала пълна справка за историята, учебните предмети, задачите на училището ни, при посещението му в Китай. За да имат в МОМН информация за нас. Всеки новопристигнал посланик, последно г-н Пейчинов, страшно се изненадва, че има в Пекин такова българско училище. Смятам, че когато изпращат един посланик, той би трябвало да се запознае и с тази част от бъдещите си ангажименти. Макар да сме едно мъничко училище, съществуващо благодарение на инициативни родители. Аз пък съм изумена, че посланиците се изненадват, че има такова училище.
- Как попаднахте в Китай, г-жо Янишевская?
- Неочаквано. Завършила съм педагогика в СУ и се записах в НБУ - средства за масова комуникация, журналистиката в радиото ме интересуваше, Еди Емирян беше нашият преподавател. Във втори курс правих проект-програма за Китайското радио за чужбина, без да знам дума китайски. Потърсих от китайското посолство у нас информация, необходима за разработката. Най-любезно ми услужиха, свърших си работата, получих отлична оценка и с благодарност подарих един екземпляр от курсовата си работа в посолството. По пощата получих след време писмо от директора на българската редакция на радио "Китай за чужбина", който искаше да знае съгласна ли съм да работя при тях като експерт в българската редакция. Въобще не подозирах, че е свързано с работа в Пекин, научих в посолството, че става дума за договор за двугодишна работа там. Колебах се доста, защото не бях завършила НБУ по специалността, която толкова харесвах. Все пак реших да замина на 10 000 километра, без да познавам нито един китаец или българин там, със скрити 200 долара. Ако никой не ме посрещне, да имам пари за връщане в България. Посрещнаха ме и така започна моят живот в Пекин, продължил досега. Там срещнах съпруга си Дмитрий Янишевски - руснак, за когото се омъжих и вече имаме три деца.
- Всички те ли учат в българското училище?
- Най-малкият - Дмитрий, е на две и половина и му предстои детска градина. Интересното е, че в Пекин сега се оформя бебешка група, както нямахме достатъчно ученици в началото! Най-голяма в българското училище до тази година беше голямата ми дъщеря - Мария, на 16 години, която изпитва преклонение и любов пред българските традиции и култура. Тя завърши китайско училище и сега се обучава в английско, но е лауреат на конкурса по литература на Държавната агенция за българите в чужбина, получи първа награда за есето си. Сестра й Таисия учи във френско училище и двете знаят по пет езика добре, а малкият се опитва да говори на български, руски и китайски. Никога не може да се каже, че един език се владее перфектно, но Мария доста добре се справя, тя изпитва желание да пише и на китайски е печелила конкурси. Награда има и за стихотворение на английски език - литературно дете е, на трите езика добре пише - български, китайски и английски.
- Стигат ли ви ваканциите да бъдете поравно в България и Русия?
- Ние предпочитаме в България, тайно да призная. Децата са свикнали с България и като беше малка, Мария казваше на слизане от самолета: "Мамо, тука въздухът много сладко мирише". Голямата вече е в Пекин, на 1 септември започва китайската учебна година, но английското училище започва в края на август, а Таисия започва на 5-и във френското училище.
- Как върви кореспондентската ви дейност в интернет радиото "Татковина"? Колко пъти седмично предавате информации? 
- Когато има интересни събития, в които участват българи, когато нещо е свързано с България в Китай, по повод китайски празници, за да разкажем на сънародниците ни как ние участваме, правя репортажи, но нямаме норматив и никога не ми се налага "да си изсмуквам от пръстите" материала. Винаги има за какво да се пише.
- Ако трябва да определите с по една дума китайците, руснаците и българите, какво ще кажете?
- Китайците са изключително трудолюбив, целеустремен, работоспособен и дисциплиниран народ, който знае какво иска и преследва целта си. Руснаците са хора с душа, за тях само хубави неща мога да кажа, но водеща е емоцията. За българите ми е най-сложно. Като кажа "българите", изпитвам смесени чувства, защото сме народ с невероятни заложби, с изумителен потенциал, който не се използва. Колко много българи има по света, излезли от България и реализирани на необичайни места във всяка област. Навсякъде българи - умни, способни, успели, а погледнете в България какво е положението!
 

Без паспортна проверка за пътуващи от и за шенгенски държави

автор:Дума

visibility 503

/ брой: 59

Светофарите с различни сигнали за посоките

автор:Дума

visibility 516

/ брой: 59

Върнаха 48 млн. лв. от аванса за правителствения комплекс

автор:Дума

visibility 469

/ брой: 59

Снимка на деня - 29.03.2024 г.

автор:Дума

visibility 1

/ брой: 60

Протест в Унгария срещу корупцията

автор:Дума

visibility 564

/ брой: 59

Педро Санчес против независимост на Каталуня

автор:Дума

visibility 480

/ брой: 59

Израел ликвидирал командир №3 на Хамас

автор:Дума

visibility 470

/ брой: 59

Рецепта за катастрофа

автор:Дума

visibility 612

/ брой: 59

Пътят надолу*

автор:Валерия Велева

visibility 549

/ брой: 59

Цялата соросоидна сган - вън!

visibility 554

/ брой: 59

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ