Усещане

"Не може да има силен бизнес, ако има слаба държава", рече при раздаването на едни награди придворният на Краля Слънце Томислав Дончев. Той, както знаем, е философ и словата му често са обтекаеми.

Делът на дребния бизнес в икономиката ни достига 98%. Близо половината активни фирми нямат нито един нает, а в тях работи само собственикът. Основната дейност - търговия и услуги. Производството едва крета. Добавената стойност в икономиката е ниска. Друга констатация - по-малко от 5% от регистрираните компании оцеляват над 5 г. 80% от фирмите успяват да "преживеят" малко повече от година. С други думи - над 95% от предприемачите не могат да се справят с "добрата бизнес среда", бюрокрацията и корупцията, за която самият Дончев призна, че не била само усещане, както твърдеше по-рано. Затова фирмите или фалират, или доброволно прекратяват дейността си. И това ли е усещане?

Че административната тежест и корупцията са на безобразно ниво, е ясно, след като чуждите инвестиции заобикалят страната ни, учудващо е обаче как успяват да работят родните фирми. Контролните органи са накамарени един връз друг, контрол обаче няма. Монополите убиват малкия бизнес, а калпавото законодателство го доубива. Като да плуваш в басейн със сярна киселина определя правенето на малък бизнес у нас председателят на сдружението "Произведено в България" Кънчо Стойчев.

Кой трябва да се грижи бизнесът да работи нормално? Държавата и нейните органи. Щом това не се случва, изхождайки от думите на Дончев, можем да заключим, че държавата е слаба.

Иначе у нас има доста силни бизнесмени и фирми. И ако не става въпрос за компании, силни например заради благоприятната конюнктура (IT) или добър предприемачески нюх плюс сериозни инвестиции, най-вероятно иде реч за срастване с държавата. Най-вече чрез обществените поръчки. Сега остава да одобрят и финансирането на партиите от бизнеса.