Утре е днес
/ брой: 136
Юлия КУЛИНСКА

Времето доказа, че "коалиция" не е мръсна дума, не е безхаберие, не е задкулисие, не е делене на софрата... Днес вече е кристално ясно, че трябва да се съберат и подредят по най-добрия начин парчетата разпиляно доверие и да се изтрие усещането на безизходица. Да, политическият пъзелът, който подредиха избирателите, не може да бъде променен, но може да бъде подреден по друг начин, по-добър и полезен. Отговорните партии в този парламент показаха, че смирени могат да развържат уж оплетените от суверена до безнадеждност възли на доверието.
Мантрата да не се влиза в никакви коалиции се оказа овехтяла, ненужна, безполезна и спъваща надеждите за развитие. Да, беше трудно и преди шест месеца, но пък понятието "коалиция" беше реабилитирано - и пред избирателите, и в умовете на политиците.
Има шанс да покажем, че утре е днес. Да се търсят допирните точки, а не разделителните линии. Да преглътнем егото, да си прехапем езиците, да загърбим обидите, да седнем заедно и да си говорим...
Защото времето не пълзи, а лети. Кризите ни засипват с канари от проблеми, хора умират, фалират бизнеси, семейства мизерстват, пенсионери са в безизходица... Българите са без бъдеще, без перспектива и не знаят какво ще им донесе утрешният ден.
Голямата битка за утре е днес. Тя е част от мръсното и уродливо задкулисие, мутренската низост и усещането за безнаказаност. Нека да е трудно, нека да е спорно, нека да се сблъскват идеи и идеологии. Нека да се преговаря и да се пише дълго. Защото това е договорът за децата ни, за нас, за България.
Целите, законопроектите и програмите са готови. Трябва само преговорите за правителство да завършат със стиснати ръце и отворени сърца, защото вече никой няма право на грешки. А вече всички знаят, че властта е като доминото - тръгваш в грешната посока и повличаш всички след себе си.
Всъщност е толкова просто! Трябва само да вдигнеш очи и да проумееш девиза, че Съединението прави силата... Защото утре е днес!