Утро след веселието

Георги Коновски

Не мога да заспя... Защо трябваше да ям толкова? Да - гости, претрупана новогодишна  трапеза, манджи, пиене, веселба... Ама защо трябваше толкова да ям? Сега да не мога да заспя... И какви глупости нахлуват в главата ми...
Уф! Тежи ми корема...И пак е тихо у дома. Дъщерята я няма. Вчера не се прибра, днес пак... Питам я къде е била - "При моя...", вика ми. Да, бе! Обиколих ги аз нейните - нямаше я никъде... И какви глупости нахлуват в главата ми...
Ако искам да се предпазя от свински грип - в тамифлу ли да мариновам мръвките?
Има ли живот след безплатната медицина? Що за човек съм? От клоунска гледна точка съм манекен, от манекенска - клоун... А остаряването... Е, оня ден видях как една баба догони автобуса и се метна в движение. Даааа...По мое време не правеха майстор на спорта Сульо и Пульо...
Пък то какъв спорт... Нашата плувкиня на някакво там световно ли, европейско ли, се метнала в басейна, зърнала на дъното паднала обеца, гмурнала се, грабнала я... Класирала се последна, но със злато... Плувкиня... Те едни едри, мощни... А какви момичета имаше... Пък сега не ми действат... Отивам оня ден в аптеката, посочвам един презерватив, аптекарката ми казва, че са много хубави, що не си взема още един, не се знае как ще е... Наистина - не се знае как ще е... Отказах да взема и един...
Едното ядене ми остана. Преди седмица се подготвях да правя бахура, пък приятел стар, таман си дошъл от Франция, ми вика, че там с подобно нещо хранели само кръвожадните животни. Питах го дали още ядат жаби - ядели. Пък у нас жаби даже на кръвожадните животни не даваме... Което не пречи да си хапваме мръвки и да ставаме... Абе, зяпах по телевизора нещо за хипопотамите. Големи животни! Описваха как си маркират територията. То аз предполагах, ама... какви грамадини... Трупне купчинката, осмърди района, другите гадове заобикалят. Щото като е изтърсил тоя хълм... Кой знае колко голям звяр е...
Нищо ново - и при хората е така...
А като маркират територията си, хипопотамите сигурно пак отиват да ядат. Щото олекват и няма как да потънат в блатото... Олекват...
Боже с какви глупости е пълна главата ми! А дъщерята? Поне да се обади, така и така "Жива съм"! Ама не се обажда!
Ох, я да ида до хладилника да видя има ли нещо за дояждане...