В Алжир удължиха четвъртия мандат на Бутефлика

Дина Пяних,
кореспондент на ТАСС в Египет

Случи се това, към което се стремяха алжирците по време на протестите си от края на февруари срещу номинирането на Абделазиза Бутефлика за пети президентски мандат. Действащият държавен глава обяви решението си да не се кандидатира за нов мандат и отложи планираните за април избори. Чаканото отдавна и все пак прозвучало неочаквано заявление смая мнозина. След това народът излезе на улиците - хората празнуваха, размахваха флагове, прегръщаха се, клаксоните на колите не спираха по пътищата. 

Но всеобщото ликуване твърде бързо бе сменено с озадаченост: какво всъщност се случи в Алжир на 11 март? Отстъпиха ли властите пред народа или те изиграха успешно шахматната партия, която превърна народа в глупак? Тих преврат, но в чия полза? 

Алжирският път

Когато през 2011 г. пламнаха арабските държави в Северна Африка, включително Либия с нейния кървав и страшен вариант, Алжир издържа. Тогава все още дееспособният Бутефлика предприе реформи и огънят на всепоглъщащата "арабска пролет" подмина страната.

За разлика от Тунис, Либия и отчасти Египет, алжирците като цяло не изпитват омраза към президента. Напротив, мнозина са благодарни на Бутефлика, че съумя да спре гражданската война от 1992-2002 г., погубила 250 000 души. Може не всички да са му простили акта на общонационалното помирение и амнистията на ислямистите, неопетнени от тежки престъпления, но възстановяването на стабилността и спокойствието, отмяна на извънредното положение, редица преобразувания са заслуга на президента. Нещо повече, още са живи онези, които помнят неговата роля във войната в Алжир за независимост от Франция. 

Затова възрастното поколение, което е много чувствително към сътресения, се отнася с търпимост към събитията в страната и към личността на болния и немощен Бутефлика. Но има и младеж, която не вижда ръководителя и е готова да действа отчаяно и безстрашно, защото мнозина вече няма какво да губят: висока безработица, корупция, която поглъща всичко, дълбок застой, липса на перспективи. И това всичко в една нефхтогазова държава с перспективна икономика, където половината от населението е под 30-годишна възраст. Всичко това тласна младежта и студентите към протести, подкрепяни от представители на партиите, които формално се водят за опозиционни.

Ето и сега: още не е стихнало ликуването, а във фейсбук вече тласкат хората към нови акции и с нови лозунги "Не не отлагането! Не на печеленето на време!"

Компромис...

Тежкият инсулт през 2013 г. фактически извади Бутефлика от политическата игра - той престана да се появява на публични места, придвижваше се в инвалидна количка, говори трудно. И за никого в Алжир не бе тайна, че страната се управлява от политико-финансова група от армията, службите, някои политици и бизнесмени. Сред тях е братът на Бутефлика Саид, известният с лоялността си към президента началник на Генщаба на армията и зам.-министър на отбраната Ахмед Хаид Салах, който в последните си изявления изненадващо смени резкия си и твърд тон с мек и деликатен, а също големият алжирски бизнесмен и един от най-богатите алжирци Али Хадад.

Естествено, че статуквото, когато страната е управлявана само де юре от президент, превърнал се във фантом, напълно устройваше управляващата върхушка. И ако толкова много години тя не се договори за приемник, трудно е да се очаква, че той ще бъде намерен за броени седмици. 

Затова евентуалното отлагане на изборите се възприема като компромисен и безопасен вариант, който не застрашава сигурността на страната. Може и затова се отказваха от номинации потенциалните кандидати за висшия държавен пост. Но до последния момент на лечението на президента в Швейцария в предизборния му щаб и на други равнища на властта всичко е вървяло към подготовката на избори с участието на Бутефлика. 

Но съобщенията от Женева за все по-влошаващото се здравословно състояние на 82-годишния политик, представяни иначе като рутинни медицински изследвания, само подгряваха съмненията. 

В същото време заявленията на опозицията, предупрежденията на избирателната комисия, гласът на улицата, бойкотите и стачките на профсъюзите оставаха без отговор. Положението в страната започва да напомня фарс. Кулминацията можеше да стане датата 13 март, когато Конституционният съвет трябваше да обяви окончателния списък на кандидатите. Нямаше никакви съмнения, че Бутефлика ще фигурира в списъка. Именно тогава страната можеше "да се взриви". 

Но бе предприет изпреварващ ход, президентът "чу". "Пети мандат няма да има и този въпрос никога не е стоял пред мен. Здравословното ми състояние и възрастта не ми позволяват да изпълнявам своите задължения пред алжирския народ", каза той в своето послание към нацията. За пръв път от много време в понеделник вечерта Бутефлика се появи на камерите по време на среща с излезлия впоследствие в оставка премиер Ахмед Уяхей и началника на Генщаба Ахмед Салах. Видно бе, че президентът е тежко болен.

...или отлагане във времето 

Абделазиз Бутефлика, един от най-изявените тежкоатлети в Близкия изток, управлявал Алжир 20 години, възнамерява да си ходи. В страната бе обявено приемане на нова конституция до края на годината, формиране на ново правителство от технократи, което обаче бе оглавено от вътрешния министър. Министерските пък портфейли очевидно ще бъдат разпределени между старите фигури и новия президент, който ще бъде избран. Датата на изборите ще стане известна след общонационалната конференция, която ще разработи новия Основен закон. Тихо, спокойно, постепенно...

Но има нюанс: преди няколко дни, когато президентът призова народа да го преизбере за пети мандат, той обеща  до една година да насрочи предсрочни избори, в които той няма да участва. А от периодично изплуващите в пресата слухове за възможно отсрочване на изборите също се подразбираше срок от 10-12 месеца. И сега, вече след официалните изявления на Бутефлика, става ясно, че изборите ще се проведат не по-рано от началото на 2020 година.

Получава се, че всичко това е хитър политически, може и режисиран ход, който все пак позволи на управляващата клика и президента да останат и се съхранят, като в същото време бе успокоена и улицата. Макар и временно. Все пак издигането на кандидатурата на Бутефлика за пети мандат противоречеше на конституцията: през 2016 г. в нея бе възстановено старото положение за само еднократното преизбиране на държавния глава. 

Но ще успее ли властта да използва отпуснатото време, за да намери приемник? Докато юристите препрочитат конституцията, където те вече откриха, че продължаването на президентските пълномощия е възможно само при военни действия, ползвателите на някои социални мрежи се упражняват на вълните на народния фолклор, понякога твърде ядовито. "Не на мандата 4+", иронизират някои, "Хареса ли ви посланието?", майтапят се други, уж от името на Саид Бутефлика.

Но върхът на сатирата е каламбурната фраза "Бутефлика удължава ар-Рабаа" - по арабски "рабаа" е четвърти. Ар-Рабаа (Ал-Адауия) е и името на джамията в Кайро, в която през лятото на 2013 г. протестираха привържениците на ислямистите, отстранени от властта в Египет. Оттогава терминът "ар-Рабаа" в Египет носи негативна конотация и се подразбира като непримиримост, съпротива, включително по силов и насилствен начин. 

Ще има ли продължение?