В Брюксел търсят компромис с Кипър
Отношенията с Унгария и Полша също са сред трудните теми на започналия Европейски съвет
/ брой: 187
Позицията на Кипър за санкциите срещу Беларус, а също отношението на Унгария и Полша към обвързването на икономическото възстановяване от пандемията с върховенството на закона са най-проблематичните въпроси на започналата в четвъртък двудневна среща на Европейския съвет. На нея ще бъдат обсъдени и Китай, случаят "Навални", конфликтът за Нагорни Карабах и Брекзит.
"Очакваме, че тя (срещата на върха) ще бъде повратната точка за решението за санкции срещу властите в Беларус", заяви литовският президент Гитанас Науседа.
Представителите на Кипър обаче са категорични, че Брюксел първо трябва да наложи санкции срещу Турция, за да й изпрати послание, че проучванията за петрол и газ край бреговете му са неприемливи. "Кипър разчита на ЕС и на своите партньори за солидарност. Конкретно отстояване на нашите общи ценности и интереси и прилагане на нашите собствени решения е от съществено значение", заяви кипърският външен министър Никос Христодулидис след среща с испанския си колега Аранча Гонсалес Лая. Кипърски служители цитират споразумението от август между външните министри на ЕС за одобряване на турските санкции и санкциите на Беларус заедно с аргумента, че и двете са от еднакво значение.
В ЕС има разнобой. Франция и Гърция подкрепят твърдо Кипър, докато Германия се стреми към диалог с Турция. Дипломати от ЕС казват, че решението може да включва обещание пред Кипър за строги санкции срещу Турция в бъдеще. "Идеята е да се заплаши Турция с ответни мерки, ако тя продължи със сондажите и други провокации в кипърски и гръцки води. Това цели да убеди Никозия да отмени ветото си върху санкциите на Беларус", каза друг дипломат от ЕС.
Вторият спорен въпрос е обвързаността между възстановяването на ЕС и принципите на правовата държава и върховенството на закона. Австрийският в. "Стандарт" твърди, че в навечерието на срещата Полша и Унгария са останали в изолация заради противопоставянето на тази връзка. Ако двете страни отхвърлят обвиненията от Брюксел срещу тях и наложат вето върху плана за възстановяване биха се простили с евросредствата. А те са най-големите получатели на пари от бюджета спрямо размера на страните им.