Върховенството на закона

Славчо Кънчев

Има едно предучилищно невежество и друго, следучилищно, което се отличава от първото само по това, че е дипломирано.
Мишел дьо Монтен (1533-1592 г.) - френски философ


Още в първия мониторингов доклад по Механизма за сътрудничество и проверка след приемането на България в ЕС беше подчертана необходимостта от установяването на върховенството на закона у нас. Недвусмислените подръчквания в същата посока продължиха и чрез следващите мониторингови документи. И макар че социалната действителност у нас им пригласяше с грохота на удари върху там-там, то значителните резултати в положително направление оставаха де факто изцяло върху територията на пожелателните очаквания.
Всъщност какво означава понятието "върховенство на закона"? Отговорът изисква известна историческа ретроспекция. Понеже е необходимо да разгледаме как ексклузивните институции за държавно управление, тоест изключващите големи групи от населението от участие в органите на властта, са били трансформирани - по пътя на силни социални конфликти - в инклузивни институции, включващи различни изразители на групови интереси при упражняването на властта.
През 1215 г. в Англия бароните, прослойката на елита, стояща зад тогавашния крал Джон, се изправили пред него

и го накарали да подпише Магна харта

(Великата харта на свободите). Този законодателен акт постановил някои основни принципи, които ограничили монархическата власт и прехвърлили някои управленски права върху бароните. Най-предизвикателна спрямо дотогавашното статукво на абсолютната власт на крал Джон била клауза щ61 от Магна харта, според която "бароните ще избират по свое желание по двадесет и петима барони от кралството, които трябва с цялата си власт да спазват, съхраняват и съблюдават мира и свободите, които гарантирахме и ги утвърдихме чрез настоящата харта".
Крал Джон изобщо не бил съгласен със съдържанието на хартата и след като бароните се разотишли, накарал папата да я анулира. Това развитие на събитията не успяло да промени обстоятелството, че както политическата власт на бароните, така и влиянието на Магна харта останали. Била направена първата стъпка към плурализма на властта, тоест законодателството и управлението не били вече съсредоточени единствено у монарха.
И през следващите години конфликтът в Англия за политическите институции продължил, като властта на монархията била ограничена допълнително от първия избран парламент през 1265 г. В него освен интересите на елитите, свързани в различна степен с краля, бил представен и широк кръг от интереси, включително тези на дребните аристократи, препитаващи се с различни занаяти, като например търговия и производство, а по-късно и на новата класа от лица, занимаващи се с различна икономическа дейност, а също и издигащите се фермери. Ето как парламентът овластявал доста широка част от обществото - особено за стандартите на своето време.
Но политическият конфликт за правомощията на монархията в Англия продължил още векове. Налице е диалектическото противоречие между засилването на централизираната държава, а оттук - и на възможността за укрепването на монархическия абсолютизъм, от една страна, и, от друга страна - на аспирациите и борбата на бароните и другите местни елити в страната да имат участие в прилагането на тази власт. Стремежа да се внедрят в упражняването на властта отправили и други групи от населението. След селското въстание от 1381 г. и последвалата го дълга поредица от селски метежи в разпределението на властта започнал да участва и елитът от народа.
По този начин настъпилите промени заедно с намаляването и ограничаването на кралската власт довели до появата на плуралистичните политически институции - в случая английският парламент, в който са били представени различни социални групи.
В действителност идеята за върховенството на закона означава законът

да бъде прилаган еднакво за всички

В условията на древните гръцки градове-републики, както и в древния Рим, това не е било валидно. Едно е било например наложеното върху роба наказание за дадено престъпление, а съвсем друго - за свободния гражданин. Още по-драстична е била разликата, когато наказуемото деяние е било извършено от роб срещу свободен гражданин, и обратно. По тази причина идеята за универсалното прилагане на върховенството на закона е била непозната норма в античната люлка на демокрацията.
Едва през ХVтт в. в Англия избуява по естествен път идеята за върховенството на закона. През същото столетие в страната е извършен пробив към устойчив икономически растеж. И това било уникално, несрещано дотогава сред останалите нации, постижение. Политическа революция предшествала икономическия напредък. Тя имала за резултат много по-инклузивни институции от съществуващите, в което и да е държавно управление преди това. Съгласно принципа "Власт се взима, не се отстъпва", тези политически промени се явили като резултат не на доброволен консенсус, а били събирателен вектор на дългогодишни социални сблъсъци. Кулминациите в борбите за вида структуриране на институциите за държавно управление в Англия са Гражданската война от 1642 г. до 1651 г. и т. нар. Славна революция от 1688 г.
Именно Славната революция значително ограничила властта на краля и направила достъпна политическата система за широки слоеве от населението. Те вече упражнявали съществено влияние върху начина, по който функционира държавата и така създали плуралистичното общество. Реализирано и чрез инклузивните институции.
Върховенството на закона не би било реализирано, ако неговото действие останеше ограничено единствено върху политическата сфера. Икономическите институции в Англия след Славната революция също били променени. Строгите икономически ограничения, останали да съществуват от феодалния период, като например крепостничеството, неравнопоставеността в данъчните закони, архаичните права на собственост върху земята и пр., били премахнати.
Исторически безпрецедентно за онова време било прилагането на английските закони спрямо всички граждани. Всъщност идеята за върховенството на закона е идея, неуместна, непонятна и напълно

неприложима при абсолютистки политически институции

Тя е производна на комплекса от плуралистични политически институции, както и на образуваните широки, динамични във времето плуралистични коалиции от различно естество: професионално, идеологическо, икономическо и т. н., които подкрепят политическия плурализъм като алфата и омегата на държавното управление.
Възникването на плуралистични политически институции било резултат от революцията против абсолютизма. Върховенството на закона се появило и като страничен продукт от този процес. Впоследствие обаче то се превръща във водеща нормативна структура за функционирането на плуралистичното общество.
Именно в условията, когато вече били налице много партии, споделящи властта, било логично и естествено да съществува защитна норма, която да предпазва от

узурпирането на властта от една партия

натрупала твърде много власт. И да получи потенциал да разруши основите на плурализма.
Единствено прилагането на върховенството на закона, тоест на законите и ограниченията спрямо всички, без изключение, било част от логиката на плурализма. Който е вечният двигател на демокрацията. Принцип, напълно валиден и за България. Че нали, където и да е по света, в противния вариант реалните права на суверена са заснежени във фризера при температура абсолютната нула.
Какви промени спрямо сегашната ситуация биха допринесли за реалното върховенство на закона у нас?
Първо: конституционна промяна, която да премахва принципа на елитарността при задействане на Конституционния съд, по подобие на съществуващото в САЩ, ФРГ, Япония и други държави, право на отделния гражданин да се отнесе пряко до органа на конституционен надзор.
Второ: Извеждане на

прокуратурата извън системата на съдебната власт

което би създало възможност актовете й да бъдат атакувани по съдебен път. Неправителствените организации, като пряка форма на участие на суверена в социалния живот и държавното управление, да имат правото да се конституират като страна във всеки казус, когато е засегнат общественият интерес.
Трето: Долната граница от 250 000 лв., над която евентуално бива задействан Законът за изземване на собственост, придобита по незаконен начин, да бъде драстично свалена.
Четвърто: Въвеждане на преки мажоритарни избори на магистратите, заемащи ръководни постове, включително и членовете на Конституционния съд.
Пето, шесто, седмо и т. н., е лесно да бъдат имплементирани при наличие на политическа воля у суверена и съобразяване от страна на властприлагащите с неоспоримия факт, че все пак те са производна на суверена, а не обратното. Както си въобразяват в изгода своя мнозина от персоните, накацали върху високите клони на управленското статукво. Но, както са казвали още древните гърци: Панта рей, панта кинетай кай оуден меней, сиреч: Всичко тече, всичко се променя и нищо не остава неизменно.
---------
Авторът е председател на УС на Асоциацията за борба против корупцията в България