29 Март 2024петък12:50 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Будители

Вдъхновен изследовател и пазител на българското музикално наследство

Нашето време ще бъде интересно за музиколозите след 50, след 100 години - ще се ровят, ще ни отричат, ще ни признават - заявява акад. Николай Кауфман, който преди няколко дни навърши 85 години. Честито!

/ брой: 226

автор:Дума

visibility 2051

Веселка Тончева

Трудно е да се пише за човек, свършил толкова много. И дори детайлното познаване на огромната теренна, изследователска и композиторска работа на акад. Николай Кауфман не прави задачата по-лека. 85-годишният юбилей на един от най-значимите български етномузиколози - автор на монографии и капитални сборници с народни песни и инструментални мелодии, записал и нотирал хиляди вокални и инструментални образци от цялата страна, а и извън нея, обработил хиляди песни за народен хор и композирал стотици пиеси в духа на българския музикален фолклор обаче е повод, който  задължава да се опитаме да разкажем за един живот, изпълнен със смисъл.

* * *
Акад. Н. Кауфман е роден е през 1925 г. в  Русе в семейството на ашкеназки евреи. Детството му минава в Габрово, където през 1944 г. завършва прочутата Априловска гимназия, а през 1952 г. се дипломира в Държавната музикална академия едновременно в два факултета - "учителския" (днешният теоретичен) факултет и "практическия" (днешният инструментален) факултет със специалност тромпет. Непосредствено след това започва работа в Института за музика - БАН (сега Институт за изследване на изкуствата, сектор "Музика") като технически научен сътрудник в секция "Музикален фолклор", а от 1959 г. е младши научен сътрудник. Първата сериозна научна тема, с която Н. Кауфман се захваща и която по онова време е напълно непроучена, е музикалният фолклор на българите мохамедани - тема на защитената от него през 1962 г. дисертация за тогавашната научна степен "Кандидат на изкуствознанието". От 1966 г. е старши научен сътрудник II степен в Института за музика при БАН, а от 1967 г. - доцент в Българската държавна консерватория. Темата на дисертационния му труд за степента "Доктор на изкуствознанието" е отново фундаментална за българската наука - "Българската многогласна народна песен". От 1977 г. е старши научен сътрудник I ст. доктор на изкуствознанието в Института за музика при БАН, а от 1978 г. - професор в Българската държавна консерватория. От 1989 г. Н. Кауфман работи като ст. н. с. I ст. д. изк. в Института за фолклор при БАН. От 1996 г. е професор във Варненския свободен университет "Черноризец Храбър". През 1997 г. е избран за член-кореспондент на БАН, а през 2003 г. - за академик.
Условията, в които акад. Н. Кауфман започва теренно-изследователската си работа, са сравними с тези, в които работят първите ни записвачи от началото на ХХ в. Разликата е в това, че акад. Н. Кауфман и неговите съвременници разполагат, с макар и доста несъвършена, звукозаписна техника. Ползването първоначално на фонограф, впоследствие на магнетофон и касетофон, в голяма степен се превръща в отправна точка за мащабни проучвания. Състоянието на традиционната музикална култура в началото на 50-те години на ХХ в. изисква бърза "спасителна" работа по записването и съхраняването на оцелелите към тогавашния момент образци на музикалния фолклор. И именно в този момент, когато все още са налице жизнени песенни образци (още повече, че голяма част от музикално-фолклорните диалекти на България са "тера инкогнита"), акад. Н. Кауфман се насочва към важни за науката ни неизследвани територии и в географски, и в научен смисъл.
Изпълнителите, които акад. Н. Кауфман записва, в някои случаи са родени още в края на ХIХ в. или в началото на ХХ в. Това е особено важно за "историческия" му подход към материала - опитите за условно датиране на музикалните образци, едновременно с диахронен поглед към музикалната ни традиция. В този смисъл дейността на акад. Н. Кауфман като записвач е уникална - тя дава възможност днес за "реконструиране" на една отминала музикална култура чрез звуковото и писменото й фиксиране.
Ако говорим за изкуството максимално да се оползотворява "терена", независимо дали се касае за проучване на регион, област, селище, общност или конкретен изпълнител, то акад. Н. Кауфман е пример за това. За него теренната работа е тази, която "подсказва" изследователските теми. Затова и техният диапазон е толкова широк - проучване на регионалните особености на българския музикален фолклор, изследване за първи път на българското народно многогласие; първо детайлно изследване на песенния фолклор на конфесионалната група на българите мохамедани; първо изследване на музикалния фолклор на други етнически групи в България - евреи, казаците-некрасовци; дефиниране на музикалните белези на основни жанрове в българския песенен фолклор - сватбената песен, оплакванията, баладата, песента на полски труд и др.; разглеждане на редица музикално-теоретични проблеми на народната песен; общи характеристики на българската народна музика. Акад. Н. Кауфман пръв поставя проблема за отношението музикален фолклор - история и изказва теза за устойчивостта на музикалния език като маркер за възможната историческа датировка на музикалния фолклор.
Регионалните и жанровите изследвания в творчеството на акад. Н. Кауфман закономерно го извеждат и извън България, в търсене на фолклора на българските преселници - малоазийските, бесарабските и банатските българи. Това от своя страна води до сравнителни проучвания на българската и небългарските музикални култури -българското и балканското многогласие, българската народна песен и песента на източните славяни, българската и чувашката народна музика, българските оплаквания и оплакванията на други народи и т.н.
Наред със събирането на народни песни и инструментални мелодии акад. Н. Кауфман работи като записвач и първи български, балкански, дори и световен фундаментален изследовател в сферата на градската музикална култура, на градската песен и шлагера, градската инструментална музика, песните в революционните борби, възрожденската песен, войнските песни, песните на политзатворниците, партизанските песни, българската работническа песен.
Немалък дял от научната продукция на акад. Н. Кауфман са публикациите му, свързани с актуални проблеми на музикалната фолклористика, сред които историята на българската музикално-фолклорна наука, проблема за фолклора и съвременността, отношението музикален фолклор - медии и т.н.
По всички тези теми акад. Н. Кауфман е автор на монографични изследвания и на стотици както научни, така и популярни статии и студии. Сред по-значимите му монографии са: "Българската многогласна народна песен" (1968); "Някои общи черти между народната песен на българите и източните славяни" (1968); "Българската сватбена песен" (1976); "Погребални и други оплаквания в България" (в съавт. с Д. Кауфман) (1988); "Български народни песни на полски труд" (2003).
В този опит да се обхване цялостно личността на акад. Н. Кауфман, не мога да подмина и мащабната му композиторска дейност, чиито резултат са над 2000 хорови песни, 6 тома клавирни пиеси, квартети, квинтети, музика за солови инструменти, музика за крупни музикално-танцови постановки и мн. др. Наред с множеството български награди за композиции и отличия от международни конкурси за хорова музика, на акад. Н. Кауфман се дължи единствената присъдена в България международна музикална награда "Грами" за втория албум от поредицата "Мистерията на българските гласове" (1990 г.), както и по-късната номинация за "Грами" за албума "Ритуал" (1996).
Задълбочен учен, продуктивен композитор, това е акад. Н. Кауфман. Но едва ли в тези редове може да се обхване един живот, безрезервно отдаден на музикалния фолклор. Едва ли може да се изрази и признателността на неговите съвременници, последователи и ученици. На многая лета, акад. Кауфман!
 

Надниците у нас - най-ниски в ЕС

автор:Дума

visibility 180

/ брой: 60

Парното може да поевтинее символично от 1 юли

автор:Дума

visibility 169

/ брой: 60

32 лв. за килограм агнешко, цената още ще расте

автор:Дума

visibility 157

/ брой: 60

"Български пощи" ще изплаща пенсии още поне 5 години

автор:Дума

visibility 170

/ брой: 60

Над 780 милиона души гладуват

автор:Дума

visibility 149

/ брой: 60

100 тона пластмаса във водите на Дунав

автор:Дума

visibility 157

/ брой: 60

Правозащитници възмутени от САЩ

автор:Дума

visibility 156

/ брой: 60

Гърция най-бедна в ЕС след България

автор:Дума

visibility 176

/ брой: 60

Под прага на унижението

автор:Ина Михайлова

visibility 168

/ брой: 60

Бумеранг с еврото

visibility 161

/ брой: 60

Щети за милиарди

автор:Нора Стоичкова

visibility 175

/ брой: 60

Надвисна риск от конституционна криза

visibility 145

/ брой: 60

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ