Вдъхновените послания на Минко Фетваджиев

Изминаха 20 години, откакто ни напусна завинаги художникът Минко Фетваджиев (1927-1993). Посветил живота и творческата си енергия на изкуството, той открива отрано самобитния си път в нелекото артистично поприще, оставяйки свой оригинален стил в областта на карикатурата, илюстрацията, рисунката и живописта. Всъщност той е известен преди всичко със своите карикатури, в които влагаше деликатното си добронамерено чувство за хумор, което понякога прерастваше в изобличителна сатира. Макар и с привидно затворен характер, чрез изкуството си, на което беше всеотдаен 45 години от живота си, Минко Фетваджиев изразяваше открито гражданската си позиция, както и изостреното си чувство за лична и социална справедливост по редица актуални проблеми, свързани с ширещата се чиновническа бюрокрация, със замърсяването на градската среда (автомобилът и екологията), с вредата от тютюнопушенето, със спонтанните изблици на вродената човешка завист и злоба, а на фона на тази противоречива и сложна действителност авторът поставяше чистия и непринуден свят на детето. Изобщо детето и неговото място в нашата нелека, напрегната и невинаги справедлива действителност - това беше една от главните насоки в изкуството на Минко Фетваджиев като рисувач, карикатурист и илюстратор.

Рисунъкът му се отличава с пестеливост, а добре овладяната композиция най-често е наситена и раздвижена с много фигури, пресъздадени в различни състояния. Отличителна особеност на голяма част от творбите му е, че линейната перспектива в тях е от "птичи поглед". Авторът ни представя такава гледна точка, сякаш се е издигнал високо над цялата обърканост и залисия в този земен свят, за да проникне навсякъде и да открие недосегаемата истина за него. Тази гледна точка, до която художникът е достигнал върху невидимите крила на вдъхновението, дава романтично усещане за независимост и свобода, създава впечатление за обективност.

Освен карикатури и рисунки, Минко Фетваджиев е оставил и пълноценно живописно наследство. Маслените му платна - портрети и композиции, се отличават със своя дълбок, многопластов колорит, сред който изпъкват разнообразни лица и фигури, като вдъхновени метафорични отблясъци. Някои от тях са създадени със сочна и плътна линия, други са едва загатнати или са обобщени до степен на знакова символика. Мястото и състоянието на всеки от художествените образи е убедително обосновано в добре организираната композиционна цялост. От неговите хармонични платна струи особена мелодичност. Това впечатление се подкрепя от основната тема, която художникът разработва като колорист - музиката. Фетваджиев е сътворил непринуден свят, в който концертиращи музиканти и класически музикални инструменти са в неповторимо ритмично движение навътре и навън спрямо картинното пространство, ту изпъквайки, ту чезнейки в дълбочинните му пластове. Бихме определили този самобитен артист с едно изречение като мечтател, издигнал се високо над рационалната посредственост и пошлост.
Минко Фетваджиев твори пълноценно от началото на 50-те години на миналия век, когато публикува първите си карикатури в периодичния печат като студент по право. След като се дипломира, следва в Националната художествена академия, в класа на професор Илия Бешков, но поради тежки здравословни причини не успява да завърши. След като се възстановява, работи почти 25 години като художник на свободна практика. От 1974 г. е художник в Кремиковския комбинат. Участва редовно в общите художествени изложби в страната. Особено активен е през 1974-1984 г. Участва в ежегодни международни изложби и биеналета в Канада, Куба, Италия, Турция, Холандия. Негови творби са част от експозиции, посветени на мира и на опазването на околната среда. Член е на Съюза на българските художници, секция "Карикатура". Отива си от този свят самотен.