29 Март 2024петък15:10 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Йоханес Бехер:

"Вечната разруха на света живота ми не разруши"

Днес, когато политическата конюнктура изглежда да е без значение, той е смятан за един от големите германски поети на ХХ век

/ брой: 143

автор:Йордан Костурков

visibility 2120

    Йоханес Р. Бехер живя в трудно време, в труден свят, труден живот. Сто и двадесет години след раждането си той най-сетне вече е признат за това, което всъщност винаги е бил - голям, интересен модерен поет. Бехер е роден на 22 май 1891 година в Мюнхен в семейството на баварския съдия Хайнрих Бехер и от малък започва да пише поезия, вдъхновен от творчеството на Рихард Демел, Фридрих Хьолдерлин и Хайнрих фон Клайст, повлиян е от Валдемар Бонзелс, Георг Хайм и Якоб ван Ходис. Посещава училище в Мюнхен, Гьотинген и Инголщад. Ненавършил още деветнадесет години, на Великден 1910 година, той, също както Клайст двадесет години по-рано, прави опит за самоубийство с момичето, в което е влюбен - Фани Фус. Застрелва Фани, но сам остава жив, като травмата от изстрела го прави негоден за военна служба. Бехер пише на Демел, че оцеляването укрепва вярата му да стане поет. 

Паметникът на Йоханес Бехер в Берлин

    През следващите няколко години написва някои от най-впечатляващите си стихотворения, изпълнени с виденията на смъртта, мъченичеството, греха и изкуплението. Нарежда се между такива представители на немския експресионизъм в поезията като Георг Хайм, Франц Верфел, Готфрид Бен, Елзе Ласкер-Шюлер, Ернст Щадлер, Аугуст Щрам, Фридрих Шнак, Георг Тракл и други. Междувременно следва в Мюнхен, Йена и Берлин философия и медицина. Първите му творби са публикувани след 1913 година и в Берлин и Мюнхен. Бехер се разпознава като една от основните фигури на немския експресионизъм. По същото време изпада в морфинова зависимост, има хомосексуални връзки, затварян е в психиатрични заведения. До края на живота си прави още опити за самоубийство.
    По същото време започва и политическата си дейност, в началото като член на социалдемократическия съюз "Спартак" - от 1917 година, пише стихотворение, приветстващо създаването на Съветска Русия, а след 1924 година става член на Германската комунистическа партия (в която се влива съюзът "Спартак"). Опитва се пак да продължи следването си. Жени се и се развежда, преборва се с наркотичната си зависимост, има няколко любовни връзки. За кратко напуска комунистическата партия, разочарован от неуспеха на германската Ноемврийска революция през 1918 година и се обръща към религията.
    В поезията му се появяват нови теми и той успешно съчетава експресионизма със социалната солидарност и партийната пропаганда и агитация. През този период публикува и авангардния си антивоенен роман "CH Cl = CH) 3" ("Люизит") и срещу него започва процес за държавна измяна, като делото е прекратено заради промяна в законодателството през 1928 година.

Йоханес Бехер заедно с Томас Ман (в средата), Ваймар, 1955 г.

В негова защита се обявяват Максим Горки, Томас Ман, Ромен Ролан. Издал е от 1913 година вече 15 книги, създал си е международна репутация, заема ръководноа длъжност в Съюза на пролетарските революционни писатели, посещава през 1927 и 1931 година Съветска Русия и публикува драматичната поема "Големият план", възхваляваща първата петилетка. През 1932 година е издигнат за кандидат на Германската комунистическа партия  за депутат в изборите, издава вестник "Роте фане" ("Червено знаме").
    След завземането на властта от нацистите и опожаряването на Райхстага неговите книги са горени на клада и той емигрира през 1933 година най-напред в Бърно, после в Прага, Цюрих, Париж и оттам през 1935 година-  в Съветския съюз. Там продължава културната си политическа дейност и през 1934 и 1935 година организира в Париж "Народен фронт" на интелектуалците и участва в Международния писателски конгрес в защита на мира. Лишен е от германско гражданство през 1934 година.
    В Съветския съюз Йоханес Бехер издава литературно списание на немските експатрианти. По време на сталинистките чистки много от неговите близки и познати са арестувани. Бехер също е обвинен за връзки с Леон Троцки, след 1936 година му се забранява да напуска Съветския съюз, смята се, че е вербуван да доносничи за другарите си.
    След сключването на пакта "Молотов-Рибентроп" за ненападение между Германия и Съветския съюз Бехер е "евакуиран" в Ташкент, където се запознава с Дьорд Лукач и окончателно се отказва от модернизма (неговия "екстатичен експресионизъм" и близостта му до футуризма) в полза на социалистическия реализъм. Но след 1942 година се връща в Москва като пламенен комунистически агитатор против нацистите, прави обръщения по радиото към немските войници, посещава веннопленически лагери, член е на Националния комитет "Свободна Германия".
    След 1945 година неговата политическа дейност на представител на Германската комунистическа партия в съветската окупационна зона е свързана със създаването на Културен съюз и Академия на изкуствата, където наследява като президент Арнолд Цвайг и отговаря за издателската дейност, а с композитора Ханс Айслер създава и новия химн на Германската демократична република.
 През 1953 година става носител на Сталинска награда за мир, а две години по-късно в Лайпциг е открит Литературен институт "Йоханес Бехер", по подобие на московския "Максим Горки" - завършен между другото от автори като Ерих Льои, Фолкер Браун, Сара Кирш.
 След смъртта му е учредена и литературна награда "Йоханес Р. Бехер". Немският литературен институт, закрит в началото на деветдесетте години на двадесети век, както бива наречен след това, и днес продължава да обучава талантливи немски творци. Влиянието на Йоханес Р. Бехер в културния и политическия живот отслабва след 1956 година и ХХ конгрес на КПСС, през периода на Хрушчовото "размразяване". Бехер остава на поста министър на културата на ГДР от 1954 до 1958 година. Умира от рак на 11 октомври 1958 година в Източен Берлин. В последния му път го изпращат видни германски творци като Ана Зегерс, Щефан Хайм, Ервин Щтритматер.
    Днес, когато политическата конюнктура е вероятно без значение, в Германия Бехер е напълно реабилитиран като един от големите немски поети на ХХ век. В неговите близо четиридесет книги е отразена цяла епоха в немската поезия на ХХ век - от експресионизма и политическата агитация, от социалистическия реализъм до неговите приносни философски "Немски сонети".
На български език най-хубавите му стихове са преведени от Венцеслав Константинов. Йоханес Р. Бехер е даровит, вдъхновен поет. Неговите ранни стихове от периода 1912-1926 г., както и политическото му присъствие от 1918 до 1958 година не са достатъчно добре изследвани. Финалът на стихотворението му "Бах" (в превод на В. Константинов)  сякаш е написан като литературно предсказание за смисъла на живота и творчеството на самия поет: "Велико време! Как отеква само... В могъщата му фуга ти се влей!"
 

Надниците у нас - най-ниски в ЕС

автор:Дума

visibility 209

/ брой: 60

Парното може да поевтинее символично от 1 юли

автор:Дума

visibility 199

/ брой: 60

32 лв. за килограм агнешко, цената още ще расте

автор:Дума

visibility 187

/ брой: 60

"Български пощи" ще изплаща пенсии още поне 5 години

автор:Дума

visibility 201

/ брой: 60

Над 780 милиона души гладуват

автор:Дума

visibility 176

/ брой: 60

100 тона пластмаса във водите на Дунав

автор:Дума

visibility 182

/ брой: 60

Правозащитници възмутени от САЩ

автор:Дума

visibility 181

/ брой: 60

Гърция най-бедна в ЕС след България

автор:Дума

visibility 203

/ брой: 60

Под прага на унижението

автор:Ина Михайлова

visibility 202

/ брой: 60

Бумеранг с еврото

visibility 195

/ брой: 60

Щети за милиарди

автор:Нора Стоичкова

visibility 205

/ брой: 60

Надвисна риск от конституционна криза

visibility 165

/ брой: 60

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ