26 Юни 2019сряда16:08 ч.

Имена

Велин Георгиев се пресели в думите

До последно той кипеше от енергия, чертаеше планове, работеше, не спираше

/ брой: 97

visibility 331

Елена Алекова

Един доблестен мъж напусна нашия несправедлив и жесток свят. Поет и прозаик с могъща дарба, необикновени прозрения и гениални проблясъци. Верен приятел. Чист човек. Раним, понякога - до беззащитност. Любвеобилен и добър. Всички знаем как всеотдайно и истински обичаше той. 

Роден през 1933 г., той живя в три епохи. И трите бяха немилостиви към него. Но той запази вярата си в човека въпреки обезчовечаването на човека. Запази вярата си в словото въпреки обезценяването на словото. Автор на множество книги: поезия, проза, литературна критика и публицистика. С това, което написа, той остави забележима диря в нашия културен живот. За него ще се говори, когато всичко в българската литература дойде на мястото си и преходното отпадне. Голямото от разстояние се вижда. А Велин бе и е голям във всичко. Дори едно от разностранните проявления на писателската му мисия да вземем, ще се уверим, че е така: Велин Георгиев като главен художествен ръководител на Националния литературен салон "Старинният файтон" или, по израза на приятеля му Анжел Вагенщайн, като "Главен файтонджия на републиката".

Велин създаде салона през 1994 г. и през годините го превърна в едно от култовите културни средища. Това е първият литературен салон, който започна да функционира през 90-те години и се съхрани до днес - вече 25 лета. Което ще рече, че съществуването на Файтона е необходимо за литературата, че салонът гради съществена част от най-новата ни литературна история. Салонът, разбира се, е и свидетелство за устойчивостта и жилавостта на неговия създател. Велин Георгиев го превърна в съсредоточие на духовност. Подаде ръка на мнозина от нас. И ни каза добрата дума. Дали я заслужавахме - друг въпрос. Велин Георгиев събра словото си, прозвучало от Капрата, в няколко сборника - летопис за това как в смутно и нефелно за литературата време литературата може да устои. С право можем да наречем Велин Георгиев Строител на съвременната българска литература.

Той заиграваше със смъртта. Глумеше се над нея понякога. Друг път я ухажваше като любима. Или я гледаше изпод вежди, както само той можеше да гледа, и я предизвикваше. Не се страхуваше от нея. Отдавна бе превъзмогнал страха. "Знам деня на своята смърт - ми казваше - и дори чувам думите, които ти ще кажеш за мен." Не вярвах, че този ден ще дойде толкова скоро. Колкото и да му бе трудно и болно, той кипеше от енергия, чертаеше планове, работеше, не спираше. Все още не вярваме, че ни напусна. Да, той отдавна шеташе между световете, според както много пъти бе писал, ето:

Разпиляхме се 

по двата свята:

и по Този,

и по Оня свят.

Свети Георги,

дай ми своя ат, 

да обходя 

своите 

събратя.

Дай ми, 

свети Георги,

бърза коня,

да си видя

Този свят 

и Оня.

И все ни се струва, че Велин просто е решил да обходи своите събратя от другата страна, от оня свят, и всеки миг ще се върне, ще се обади по телефона, за да ни прочете стихотворение, топло-топло, току-що написано. 

Само че реалността е такава, каквато е. Велин Георгиев се пресели в думите. И ни остави сами. Но ние сме сигурни, или поне аз съм сигурна, че той пак ще обхожда световете. Само че в обратна перспектива. Но какво значение има перспективата за безсмъртния и безкраен дух?

Почивай в мир, приятелю! Ти имаше нужда от мир. Макар че... Казвам "почивай в мир" и вече знам. Ти няма как да бъдеш мирен там, където отиде. Ти - вулканична душа. Ти - бунтовна кръв. Ти - метежно сърце. Ти, който само преди дни заяви от страниците на "Дума": Ето съм. Да, вече си. Бъди! Ще те носим в сърцата си. 

Благодарим ти за всичко. И те чакаме да наминаваш на своя ат, на бърза коня от оня свят на този - за да рязваш главите на змея, на злото тук, които все се множат и множат. А и просто така - за да ни виждаш.

С Богом!

Непримиримият дух на Велин Георгиев

Продрум Димов

На 15 май т. г. опустя капрата на Националния литературен салон "Старинният файтон", отиде си завинаги от нас внезапно неговият неуморим, вдъхновен кочияш, едно от най-ярките имена, емблематична фигура в съвременния ни литературен живот. 

Велин Георгиев е роден на 21 ноември 1933 г. в с. Крупник, Благоевградска област. Отрано намира своето спасение в необятния и примамлив свят на книгата. Завършва успешно журналистика, работи и учи известно време през младите си години в Ростов на Дон (в бившия Съветски съюз), но се завръща в родината си, за да се посвети на нейния духовен просперитет. Неговият трудов път минава през редакциите на вестниците "Патриот", "Звезда" - Кюстендил, окръжния благоевградски официоз "Пиринско дело", за да продължи в Радио Благоевград и националното ни радио в столицата, сп. "Съвременен показател" и други издания. Заедно с това Велин Георгиев настъпва неудържимо и в творческия свят на поетичното слово, където разкрива своята истинска творческа, човешка и философска същност. Изключително труден обаче се оказва пътят на честния и непримирим творец към конформистките редакции и издателства. Но неговото чисто и искрено поетично слово трудно се провира през иглените уши на безразсъдната цензура. Достатъчно е само да си припомним злополучната участ на гневната поема "Чужда кръв", посветена на болната му майка, чието спасение и връщане отново към живот се нуждаело от незабавно преливане на чужда кръв, която понякога не достигала. Творбата се среща за пръв път с читателите си в ГДР, за да изплаче непоносимата болка на наранения й автор. А у нас цели 27 години нежеланата "Чужда кръв" обира праха, наслояван бездушно в чекмеджетата на местните раболепни редакции.  

Дълги години неудобният и нестандартен "непослушен" Велин Георгиев е трън в очите на всевъзможните политически номенклатури и успява да разчупи ледовете чак през далечната вече 1972 г., когато се явява пред нашата читателска публика с дебютната си книга "Тук съм". Появата на тази стихосбирка привлича веднага като магнит погледите на четящата ни общественост, нашумява и в писателските и издателските среди, които довчера раболепно си затваряха очите пред заглушавания му и пренебрегван талант. Следва една внушителна поредица от стойностни, силно въздействащи в емоционален и художествено-естетически план издания. Сред тях се открояват със завладяващия си чувствен поетичен изблик книгите му "Присъствена книга" (1976), "Искам думата" (1980), "Кръщелно свидетелство" (1982), "Спасение" (1984), за да стигнем до едно от последните му заглавия - "Висока цена", което се появи през 2018 г.  

В респектиращата си поезия и публицистика витае непримиримият му дух. В стиховете му ни завладява острата му социално-гражданска позиция, възрожденската обич към родината, горещото му съпричастие към нерадостната съдба на бедните и незаслужено угнетените. В същото време в стиховете, както и в публикациите му в печата усещаме рязката различност и другост в творческото поведение на автора при отразяване сложната и противоречива гама в генезиса на днешната социално-психологическа действителност. В творчеството му оживява драматичният образ на нашия съвременник, заставен да изнемогва и се бори срещу безпрецедентната низост, уродливост и падение на днешния жесток ден. Но както в човешки, така и в творчески план поетът никога не сложи оръжие и си остана безкомпромисен в борбата против ширещите се социални и житейски неправди.

През 1994 г., в условията на все по-задълбочаващата се пагубна социално-икономическа и духовна криза, за да насърчи и повдигне падналия дух на своите колеги, труженици на художественото слово, се заема сам и полага основите на литературния салон "Старинният файтон". И неслучайно негово седалище става столичната къща музей "Димитър Благоев", която се превръща в национален притегателен център за популяризиране на литературните ни творци. И в продължение вече на четвърт век, до сетния си земен ден, той е негов вдъхновен художествен ръководител на обществени начала, давайки всичко от себе си за разцвета на родната ни художествена литература. В литературния салон са представени повече от хиляда произведения на наши автори от столицата и страната. Да не говорим за десетките литературни четения и тържества, посветени на изтъкнати и приносни български писатели и поети. Междувременно неговият уважаван, търсен и всепризнат "Файтон" е гостувал неведнъж през годините в различни градове и краища на родината ни. 

Жалко, че този своеобразен знаменосец на социално-гражданската ни и патриотична поезия, незаменим публицист и общественик си отиде от нас, макар и на достолепна патриаршеска възраст. Но Велин Георгиев за щастие не умря, преди да умре, и извървя достойно и с чест своя житейски и творчески път, оставяйки светла, приносна диря в непомръкващия свят на отечествената ни духовна съкровищница.

КЗК откри картел при фирмите са саниране

автор:Дума

visibility 0

Въпреки поевтиняването на газа парното ще поскъпне

автор:Дума

visibility 188

/ брой: 120

КЕВР не е готова за сделката с ЧЕЗ

автор:Дума

visibility 174

/ брой: 120

Омбудсманът предлага закон за личния фалит

автор:Дума

visibility 164

/ брой: 120

Русия се връща в ПАСЕ

автор:Дума

visibility 143

Мигрантите пак тръгнаха към Европа

автор:Дума

visibility 234

/ брой: 120

Имамоглу спечели с имиджа на народен политик*

visibility 165

/ брой: 120

Как мирише боклукът на София?

автор:Деси Велева

visibility 235

/ брой: 120

Байкалско - изгубено във времето

автор:Юлия Кулинска

visibility 377

/ брой: 120

Диагнозата на един народ

visibility 217

/ брой: 120

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ