Влизането на Русия в СТО е възможност за наш пробив там

ЖЕЛЮ ДОБРЕВ е роден през 1940 г. в с. Пряспа, Добричко. Дипломира се във Висшия селскостопански институт в София. Доктор е на икономическите науки. След като престава да бъде директор на Стопанското обединение "Птицевъдство", става частен предприемач. От 2001 г. е председател на Българо-руската търговско-промишлена палата.

Цитат:
Амбиции, некомпетентност и голямо външно влияние блокират проекта АЕЦ "Белене"

- Г-н Добрев, какво ще последва от приемането на Русия в Световната търговска организация (СТО), особено предвид, че досега тя бе най-голямата държава извън организацията?
- Приобщаването на Русия към Световната търговска организация има многостранно значение. Основните фактори обаче са два. Първият е, че Русия досега държеше монополно положение в областта на суровинния баланс. Сега обаче тя ще попадне във всички регламентирани режими, които изисква СТО. Това са мита, ограничени лимити и цени. Вторият фактор е, че Русия ще се ползва от привилегиите, които имат останалите държави, членуващи в организацията, без ограничение на пазара от стоки и услуги. Русия няма да бъде откъсната от единното световно пространство на пазарната икономика.
- Само ползи ли ще има Русия от влизането си в СТО?
- В перспектива за Русия ще има положителен ефект от приемането й в СТО. В първите години може да срещне големи трудности в областта на селското стопанство, хранителната промишленост, леката промишленост. Ще бъде засегната и машиностроителната промишленост. Основното, от което губи Русия, е ниската производителност на труда. В това отношение тя изостава с пъти. Особено в областта на машиностроенето, леката промишленост и селското стопанство.
- Ако направите сравнение с България?
- Ние също си плащаме данъка за ниската производителност. Пример за това е българското вино, което иначе е наша гордост. Защо се пият испански вина у нас? Защото са качествени и са на ниска цена. А това е така, защото там имат висока производителност на труда. Ферма от 150 до 500 декара в Испания е семейна и се ползват допълнителни хора само във върховите моменти. Каква е картината у нас при месните и млечните продукти? До 40, 50, а в някои райони и до 60 на сто от ползваните суровини са главно кондензирано и сухо мляко. В Германия има висока производителност, затова от там внасяме 20-25% от свинското месо у нас.
- Възможно ли е да се забави руската икономика през следващите години заради влизането в СТО?
- Да, това ще стане, докато не внедрят новите технологии, иновациите. В Русия сега много се говори по темата иновации и производителност на труда. Маркс, който сега е на мода и се чете в САЩ и Великобритания, казва, че най-добрият ще е този, който изразходва най-малко време за производство. Русия ще бъде залята от евтини стоки от Източна Азия. А от нея светът ще може да получава суровини, но добивани с нови технологии - по-евтини и по-производителни. Макар че Русия ще преживее известна криза в първите години, за бъдеще може само да има полза от влизането в СТО.
- Ще стане ли Русия още по-привлекателна за чуждите инвеститори?
- Да, защото разполага с много ресурси. На нейна територия се намират 22% от световния горски фонд. Ако в горите се въведат новите екологични и високопризводителни мощности за добиване на дървен материал и за неговата обработка, то потенциалът за чуждите инвестиции само в този сектор е огромен. Русия притежава от 15 до 20 на сто от енергийните източници. В този сектор интересът за чуждите вложения по принцип е огромен, но ще стане още по-голям.
- Как ще се отрази на българо-руските търговски отношения приемането на Русия в СТО?
- Ползата за нас ще е изключително голяма. Особено за направленията, в които България е силна. Ще имаме възможност в началния период да заемем пазарни ниши. На първо място, това са продуктите на фармацевтичната ни индустрия. Нашата фармация сега е една от най-конкурентоспособните на руския пазар. През последните години приложихме в тази област много нови технологии. Затова нашата фармация е най-предпочитана на руския пазар. В момента тя заема 30 на сто от нашия износ. На второ място е виното, което дълго време държеше първото място. При падането на митата ще имаме възможност да повишим т.нар. пресно износ - експорта на пресни плодове и зеленчуци. В тази област имаме висока производителност на труда - например за прасковите и ягодите. Нашата производителност сега е на нивото на най-напредналите страни. Това поне показват данните на Българското министерство на земеделието и храните. Средно митата за селскостопанската продукция в Русия от 13,5-14% ще паднат на 9,5%. В промишлената продукция ще бъдат намалени от 15% на 8,7%. Защо в България се ограничи производството на домати и краставици? Защото няма износ, няма пазарни ниши.
- В износа на какви продукти можем да сме най-силни?
- Зеленчуци, плодове и произведените от тях продукти - консерви. Ако намерим в Русия пазарна ниша за праскови, ягоди и череши, веднага след това ще ни се отвори ниша за консерви от тези плодове. Това е една верига, която вече е била доказвана от нас.
- Възможно ли е да се приближим до нивата, на които бяха търговските ни отношения с Русия отпреди 20-30 години?
- Не, това е химера. Руският пазар е обект на търговците и предприемачите от целия свят. Там има продукция откъде ли не - от Аржентина и ЮАР до Виетнам и Япония. Има много фактори, които стесняват възможността ние да правим голям износ. А и нашите производствени мощности вече не са в такива огромни мащаби, в каквито бяха преди 1989 г. в тези сектори. Какъв е сега износът на българско сирене? Ние почти не го произвеждаме, нито е със старото качество. Все пак ние намерихме нова пазарна ниша в Европейския съюз. От 65 до 70 на сто от продукцията ни отива за страните от ЕС. Колкото и да се мъчим, няма как да достигнем мащабите на износа за Русия от едно време.
- Помнят ли се нашите стоки и марки отпреди 20-30 години в Русия?
- Това са приятни, ретро спомени, на които не могат да почиват нашите амбиции сега. Руският бизнес, новите поколения имат други предпочитания. Да се върнем към прословутото наше вино. Техните търговски обекти и ресторанти са заляти с френско, италианско, испанско и немско вино, а не с бъларско, както мислят някои хора у нас. Българското вино е на най-ниските рафтове в Русия, основно като качество и като цена. Не трябва да разчитаме на сантименталната нотка. В Русия не ни чакат с хляб и сол. Нужни са ни нови пазарни пробиви с нови марки. И приемането на Русия в СТО е една такава възможност.
- Да отправим поглед към енергетиката. В задънена улица ли са проектите АЕЦ "Белене" и "Бургас-Александруполис"?
- Проблемите тук произтичат от неразбирането и недоброто държавническо мислене за енергийната перспектива на България. Ето фактите. Ние добиваме сега 35 на сто от електроенергията в страната от атомната централа в Козлодуй. Лимитът, ресурсът на пети блок изтича през 2017 г., а на шести - през 2019 г. Трябва някой да каже тези 35% от какво ще ги добива България след този срок. От вятър, от слънце или от други възобновяеми източници, за които сега е модерно да се говори. Една атомна централа би се построила за 5-7 години. У нас обаче няма държавническо мислене. Трябва да се обърнем към най-добрия проект, който съществува в света в момента, а това са руските реактори с мощност от 1000 мегавата. Наскоро бях в Русия, където в "Атомстройекспорт" имах среща с вицепрезидента Генадий Тепкян, който е и началник за проекта "Белене". Той каза, че у нас трябва да се обърне сериозно внимание на стрес тестовете на АЕЦ "Белене", с които бе доказано, че той е най-добър в света. В момента в световен мащаб руските реактори от този тип са с най-големи изисквания за безопасност. Ние имаме готов проект и оферта от доста време, но благодарение на амбиции, на некомпетентност и на голямо външно влияние се блокира изпълнението на АЕЦ "Белене".
Колко малко ни беше необходимо, за да стигнем до криза и да спрем износа на електроенергия. Това показва, че България скоро ще попадне в задънена улица, ако не вземе час по-скоро решение за изграждане на втора атомна централа с два блока по 1000 мегавата. Така ще може и скъпата енергия от възобновяеми източници да бъде компенсирана. Бойко Борисов заяви в Германия: Не се надявайте на инвестиции във възобновяеми източници. Защото е от 3,5 до 5 пъти по-скъпа енергията, добивана от възобновяеми източници.
Нашата организация напълно подкрепя руските проекти. На управляващите им е необходим реализъм, за да можем да излезем от положението, в което сме сега. А късогледото мислене на енергийния министър Трайчо Трайков може да доведе не само до спиране на износа на ток, но и до колапс в енергоснабдяването на България.
- А "Бургас-Александруполис"?
- Може да се наложи да вземем друго решение по проекта. Нищо не пречи при съвременните технологии, които съществуват за прехвърляне на петрола с модерни съоръжения, да няма разливи. Не искам да се правя на пророк, но мисля, че ще дойде време, когато по проекта за петролопровода "Бургас-Александруполис" ще има друго българско решение. Защо да не дадем път на тръба, от която можем да получаваме 35 млн. евро?