27 Май 2019понеделник03:23 ч.

ново:

Рекордно ниска избирателна активност на четвъртите евроизбори Рекордно ниска избирателна активност на четвъртите евроизбори

Уилям Мередит

Меридиани

Влюбен в България...

Сто години от рождението на Уилям Мередит

/ брой: 17

visibility 819

Красин Химирски

За духовното наследство на големия американски поет Уилям Мередит спорят два века - XX век и първото десетилетие на XXI век. Неговата поезия и идеали доказват своята жизненост и в наши дни.

Роден е в Ню Йорк на 9 януари 1919 г. в прогресивно семейство. Един от неговите предци е бил министър на финансите и републиканец по времето на Абрахам Линкълн и портретът му е бил отпечатан върху американските банкноти. В бурните следвоенни години и разразилата се депресия баща му споделя идеите на социализма. 

У. Мередит следва английски език и литература в едно от най-старите и престижни висши учебни заведения на САЩ - Принстънския университет в Ню Джърси. Дипломната му работа е върху творчеството на класика на американската поезия Робърт Фрост. 

След дипломирането си Мередит работи първоначално като разпространител на вестник "Ню Йорк Таймс", в който впоследствие е репортер и води рубрика за театър, опера и литература.

След влизането на САЩ във Втората световна война младият Мередит се записва доброволец в армията. Изпратен е като пилот на изстребител на американски самолетоносач в района на Алеутските острови в Тихия океан. 

Още от студентските години пише поезия и от фронта изпраща голям цикъл стихове за участие в Конкурс на Йейлския университет за млади поети. Директорът на Конгресната библиотека видният поет Арчибалд Маклийш е силно впечатлен от поезията на талантливия боен пилот, в която се чувства барутният дим от сраженията и решителната битка срещу японския милитаризъм и фашизма. Той пише възторжен предговор към първата поетична книга на Уилям Мередит "Писма от една невъзможна земя", излязла през 1944 г.

След войната Мередит се занимава с преподавателска дейност с изключение на годините на Корейската война. От 1946 г. е поет-резидент в Принстънския университет. Има внушителен стаж в редица университети: Принстънския, Хавайския, Карнеги-Мелън, Американския университет в Благоевград, в Мидълбери колеж, в Летните творчески семинари в Бред Лоаф. Три десетилетия чете лекции в Кънектикътския колеж в гр. Ню Лондън, където има и свой дом. Почетен доктор е на Университета Карнеги-Мелън, на Принстънския университет, на Американския университет в Благоевград, на Кънектикътския колеж.

От 1976 до 1980 г. е Поет-лауреат на САЩ, консултант по поезия на Конгресната библиотека. Бил е секретар на Националната академия за изкуство и литература и канцлер на Академията на американските поети в Ню Йорк. 

Лауреат е на наградата "Карл Сандбърг" (1979 г.), наградата на в. "Лос Анджелис Таймс" (1987 г.), наградата "Пулицър" за поетичната си книга "Пристрастна равносметка" (1988 г.), наградата на Фондация "Гугенхайм"; удостоен е с медал "Хариет Монро" и със Специалната награда и медал за цялостната му литературна дейност от Комисията за култура и туризъм от щата Кънектикът (2007 г.).

Издава книгите: "Кораби и други фигури", "Крушението на Трешър", "Зимни стихове", "Земна разходка", "Хезард, художникът", "Оптимистично настроение", "Усилието на речта", "Стихове трудно се четат". Превежда от френски и издава стиховете на Гийом Аполинер. Като редактор издава антологията "Малките ирландски поети".

През 1976 година заминах на мандат като Културен аташе на Българското посолство във Вашингтон. Конгресната библиотека, която е една от най-богатите библиотеки в света, бе за мен второ "работно място" след ежедневните ми задължения и през почивните ми дни. Традиция на библиотеката е да се представят световни литератури и автори. През същата година Уилям Мередит пое поста на поет-лауреат на САЩ, консултант по поезия в Конгресната библиотека. Присъствах на всички вечери, организирани в библиотеката, и бе естествено да се запозная с ръководителя.  

Той ме представи на ръководството на библиотеката, както и ме запозна с редица негови предшественици на този пост. Между нас се зароди искрено, многогодишно приятелство, което продължи до края на неговия живот. Срещахме се редовно както в библиотеката, така и в дома му, пътували сме на много интересни срещи с известни американски писатели и дейци на културата. 

Лично предложих У. Мередит да участва в американския комитет, оглавяван от Сенатора Фулбрайт (от сто видни дейци на американската култура и изкуство) за отбелязването на 1300-годишнината на българската държава в САЩ. Честването се проведе на най-високо ниво в сградата на Музея "Дамбъртон Оукс", където е основана ООН. 

Любовта му към България започна след запознаване с творчеството на Никола Вапцаров. През 1979 г. СБП покани Уилям Мередит да участва в отбелязване на 70-та годишнина на нашия поет-революционер. В своето слово на тържеството той прави смела аналогия между двама велики творци на България и Америка. "Вашият Вапцаров и нашият Уолт Уитмън са задушевни лирични певци. Но техните песни не са само за услада. Те изискват от нас постоянна бдителност и отстояване на свободата." И още по-определено подчертава това, говорейки за най-новата история на нашите страни: "По време на Втората световна война много американци загинаха срещу същата онази тирания, срещу която воюва със стиховете си и отдаде живота си Вапцаров". Мередит превежда стихове на Никола Вапцаров, които включва в редактираната и издадена от него антология "Български поети", включваща творчеството на 24 наши творци. Освен него преводачи са Джон Ъпдайк, Максин Кюмин и Ричард Уилбър. 

По покана на Конгресната библиотека със съдействието на Мередит през 1980 г. в САЩ гостува представителна група български поети в състав: Георги Джагаров, Любомир Левчев, Владимир Голев, Божидар Божилов и Лъчезар Еленков с преводач Владимир Филипов. Нашите творци бяха приети от ръководителя на Камарата на представителите в Конгреса на САЩ. Състоя се и среща с културната общественост на американската столица в дома на поетесата и преводачка Елисавиета Ричи.  

Освен в Конгресната библиотеката рецитал бе проведен и в Питсбърг в Щатския университет на Пенсилвания. В Ню Йорк делегацията бе приета от ръководството на Академията на американските поети и посети сградата на Организацията на обединените нации. 

Активните контакти с Конгресната библиотека продължиха и през следващите години с визити и рецитали на български творци. Бяха проведени интервюта с българските писатели, които са включени в новосъздадения фонд за живото слово на световни творци...

За заслуги в популяризиране на българската литература и развитие на културните връзки със САЩ Уилям Мередит и Ричард Хартайс получиха почетно българско гражданство. След завръщането си от България Уилям Мередит ме покани на ежегодната си лекция в Кънектикътския колеж. В салоните на колежа бе открита изложба на графики, подарени му във Варна от Стоимен Стоилов, преводи на негови стихотворения на български и получения медал на Международната Вапцарова награда. Същият медал Мередит носеше като медальон впоследствие.

Оттогава всяка година Уилям Мередит и Ричард Хартайс идваха в България. Те участваха в няколко от Софийските международни писателски срещи и в тържествата за 1300-годишнината на българската държава. 

През 1983 г. Мередит получи тежък инсулт и загуби говора си, но след едногодишен престой у нас заедно с Р. Хартайс, рехабилитация и среща с Баба Ванга, той частично възстанови говора си и започна отново да рецитира свои стихове.

Впоследствие в България бе учредена Българо-американска фондация за развитие на изкуствата с президент Уилям Мередит и изпълнителен директор моя милост. Имаше идея за изграждане на комплекс на фондацията. За съжаление тази идея не бе реализирана, защото Уилям Мередит почина на 30 май 2007 г. в Ню Ландън.

След смъртта му домът му в гр. Анкасвил на брега на р. Темза бе обявен за паметник на културата и седалище на новоучредената фондация "Уилям Мередит" с президент Р. Хартайс. Фондацията разгърна активна дейност. Ежегодно връчва награда за поезия на името на Уилям Мередит, като премираните книги се включват в плановете на Издателската къща на фондацията. С тази престижна награда бяха удостоени видните творци Андрю Орки, Грей Якобик, Питър Мейнке, Джеймс Бейл. Наградата "Уилям Мередит" получи през 2013 г. и Любомир Левчев за своята стихосбирка "Конят със зелени крила".

УИЛЯМ МЕРЕДИТ

ПРЕД СТРАННИ СЪБИТИЯ

Угаснат ли звездите, а нe съмне,

насила подменят ли книгите на мъдростта

и връхлетят на враг безумен ордите,

опасно стане ли да се говори даже,

какво да правя аз, къде да ида?

Горяха доблести мъже по-ярко от звезди,

бледнее паметта на летописите дори.

Омразата ми към врага коварен се развихря -

на моя бог това лице единствено познавам.

            Превод: Красин Химирски

                             

Отлагат магистрала "Струма" за 2030 г.

автор:Дума

visibility 199

/ брой: 98

БНБ очаква рекордно висока инфлация

автор:Дума

visibility 128

/ брой: 98

МВФ: Търговските войни отнемат 0,3% от растежа

автор:Дума

visibility 52

/ брой: 98

ОИСР отложи приемането на България

автор:Дума

visibility 66

/ брой: 98

Осмина се борят за поста на Мей

автор:Дума

visibility 60

/ брой: 98

НАТО разработва нова стратегия срещу Русия

автор:Дума

visibility 94

/ брой: 98

Ирландия подкрепи по-лесните разводи

автор:Дума

visibility 54

/ брой: 98

Кратки новини

автор:Дума

visibility 63

/ брой: 98

Магарета летят из облаците

visibility 75

/ брой: 98

Докога ще задаваме само въпроси

автор:Зорница Илиева

visibility 74

/ брой: 98

Български бизнес в Лондон

автор:Дума

visibility 52

/ брой: 98

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ