Водоснабдяването - крачка напред от мъртвата точка

Изкопай кладенец, преди да ожаднееш, предвидливо съветва индийска поговорка. Макар 99% от населението на България да има достъп до централно водоснабдяване, трябва ли да сме спокойни? Това, че жителите на над 5000 населени места имат вода в имотите си, а в страната са изградени водопроводи с дължина над 75 000 км, означава ли, че ангажиментите ни към кладенеца са приключили веднъж завинаги?
Оптимизмът на числата е само за незапознатите с управлението на водните ресурси на страната и за бодряшките отчети, които правят онези чиновници, чиято работа започва и свършва със съставянето на всевъзможни справки. Истината, разбира се, е по-различна дори само заради това, че управлението на водните ресурси е разхвърляно между пет министерства - на икономиката и енергетиката, на околната среда, на регионалното развитие, на здравеопазването и на земеделието, всяко от които гледа на водата от своята си камбанария. Паралелно на разнопосочната административна "многогласност", водеща до прехвърляне на отговорности, откровена безстопанственост и незаинтересованост, съществува недоволството на над една трета от потребителите от качеството на водата. Експертите обясняват това с лошото състояние на сградните водопроводни инсталации, с големия брой аварии, както и с мътността през пролетния и летния сезон на места, където тя се доставя от извори и язовири и само се хлорира.
Водоснабдяването е сред отраслите с

голямо социално влияние

(също както и електроснабдяването) и това автоматично го превръща в "опасна" зона за политиците. Те се въздържат от радикални стъпки заради потенциалния риск от създаване на напрежение. Реформите или имитацията на реформи започва, но никога не свършва. Колко дълго може да продължава това? Вечно... едва ли! Работата е там, че инфраструктурата ни вече е достигнала критична точка. По мнението на експерти, изготвили проекта на Стратегия за развитие и управление на ВиК в България, загубите на вода по водопроводната мрежа или така наречените "неотчетени водни количества" (в това число течове, кражби и неизмерена вода) са 60%. В интервю за в. ДУМА преди половин година председателят на Българската асоциация по водите инж. Иван Иванов съобщи, че този процент дори е по-висок - около 80. От съществуващата водопреносна и водоразпределителна мрежа в страната (с обща дължина 75 000 км) около 30 000 км - почти половината, са изградени преди 1970 г. с етернитови тръби. Те трябва да бъдат подменени и то бързо. Допълнителни мерки като рехабилитация на резервоари и довеждащи водопроводи също са изключително необходими, защото рискуваме да станем свидетели на повторение на ситуацията в Омуртаг. Миналата година градът се превърна в ярък пример за това как, ако не се изгради довеждащ водопровод до определено населено място, то остава без вода или е на режим дълго време. Според оценка на Световната банка необходимите разходи за рехабилитация и подмяна на мрежата са между 650 и 800 млн. лв. годишно. В същото време действително направените инвестиции във водоснабдяването от 2007 г. насам възлизат на по-малко от 200 млн.лв. годишно.
Другият голям проблем на страната ни е, че

нямаме пречиствателни станции

а делът на отвежданите и пречистени отпадъчни води е по-нисък в сравнение с повечето държави членки на ЕС. Едва 66% от населението са присъединени към система за отвеждане на отпадъчни води, а само 50% са свързаните към пречиствателна станция за отпадъчни води. България ще пропусне крайния срок за изпълнение на тези си задължения, поети в Договора за присъединяване към ЕС. Една от причините за това е, че страната е договорила невъзможно кратък преходен период от 8 г. с краен срок 31 декември 2014 г. В периода 2011-2012 г. е завършена само една пречиствателна станция за отпадъчни води (ПСОВ) в Търговище, а за да бъде спазен крайният срок, който изтича в края на тази година, ще трябва да бъдат построени допълнително пречиствателни станции за отпадъчни води в 282 агломерации с общо население от около 1 800 000 еквивалент жители.
По предварителни разчети за привеждане на отрасъл ВиК в съответствие с изискванията за период от 10 години между 2014 и 2023 г. ще са необходими 12.2 млрд.лв., от които 7.2 млрд.лв. за отвеждане и пречистване на отпадъчни води и 5 млрд.лв. за рехабилитация и подмяна в областта на водоснабдяването. Сравнявайки необходимите средства с отпуснатите от фондовете на ЕС за същите цели през текущия програмен период 2007-2013 г. и очакваните приблизително толкова за следващия програмен период 2014-2020 г., може да се изчисли, че с пари от европейските фондове ще бъдат финансирани

от 30 до 40% от общия размер

на прогнозните необходими капиталови разходи във ВиК отрасъла.
На фона на така очертаната картина през седемте месеца от управлението си кабинетът "Орешарски" предприе стъпки, които отместиха отрасъл водоснабдяване от мъртвата точка, в която се намираше от 2009 г. Става въпрос за отписването от баланса на търговските ВиК дружества на имущество и активи, които впоследствие ще станат собственост на Асоциациите по ВиК. Последните промени в Закона за водите (ЗВ), влезли в сила от 24 септември 2009 г., уж имаха за цел да разрешат този проблем, но законодателят тогава беше пропуснал да опише механизма, по който това да се случва, т.е. имахме "мъртъв" текст и нефункциониращи асоциации. През март 2012 г. в парламента бяха внесени за одобрение изменения, приемането на които трябваше да стартира процеса по прехвърляне на активите според замисъла на закона. Уви, до разпускането на 41-то НС през март 2013 г. така и не се стигна до гласуването им.
Един от първите законопроекти, предложен още в началото на работата на 42-то НС (през юли 2013 г.) и приет окончателно през ноември, третира именно счетоводните операции по отписване на публичните ВиК активи. В срок от два месеца от влизане на закона в сила управителните органи на търговските дружества - ВиК оператори с държавно, общинско или смесено участие, са длъжни да изготвят и изпратят на министъра на регионалното развитие списъци на ВиК системите и съоръженията,  които са включени като активи на дружествата. В същия срок областните управители и кметовете на общините следва да изготвят аналогични списъци, но на ВиК съоръженията, които не са активи на дружествата, да ги изпратят на министъра на регионалното развитие. След изготвяне на окончателните протоколи за разпределение на собствеността, тя ще премине в управление на Асоциациите по ВиК.
Кабинетът е разработил подробен график за 2014 г. и процедура за дейностите по изваждане на активите от балансите на дружествата и сключване на договорите за стопанисване, поддържане и експлоатация на ВиК системите и съоръженията с ВиК операторите. Всичките 51 регионални генерални плана за ВиК инфраструктурата са готови и са в процес на приемане от асоциациите по ВиК и от общинските съвети. Изготвен е и предстои окончателно да бъде приет Правилник за организацията и дейността на асоциациите по ВиК.
Миналата седмица председателят на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) Боян Боев обяви, че институцията започва

анализ на всички ВиК оператори

който ще приключи до две седмици. До началото на март дружествата са длъжни да представят бизнес програмите си за тази и следващата година, тъй като регулаторният период за ВиК сектора е удължен до 2015 г. Според предварителните разчети промяната на собствеността на ВиК активите би трябвало да приключи до средата на 2015 г., а Асоциациите по ВиК да подпишат договор с Дружествата ВиК до края на 2015 г. Това ще съвпадне с одобрението на Бизнес плановете им от ДКЕВР за следващия регулаторен период 2016-2020 г.
Предстоящо е одобряването от Министерския съвет на Стратегията за развитие на ВиК отрасъла. Тя е разработена в изпълнение на разпоредбите на Закона за водите и в съответствие с Националната стратегия за управление и развитие на водния сектор. Проектът е представян и обсъждан  публично в Бургас, Велико Търново, Враца, Пловдив и София. Всички обсъждани варианти постигат съответствие с националните и европейските изисквания за пречистване на отпадъчни води и подобряване на състоянието на водоснабдителната инфраструктура преди 2024 г. Описаните сценарии изискват заделените за сектора средства от фондовете на ЕС (в периода 2014-2020 г.) да бъдат напълно усвоени, а цените на услугите могат да бъдат увеличавани до максималните законови нива на социална поносимост. Четирите варианта се различават от гледна точка на необходимите средства, които трябва да намери правителството, за да дофинансира капиталовите инвестиции и по размера на увеличението на цените на ВиК услугите. Във всички сценарии е предвидена помощ за най-бедните домакинства. Те ще плащат най-много 4% от дохода си за консумирана вода от 2.8 м3 на човек на месец.
За това, че намеренията на кабинета за реформа в отрасъл ВиК са сериозни, свидетелстват и плановете за инвестиции в строителство и рехабилитация на язовири за питейни нужди. Такива ще бъдат направени за пръв път от 20 години. Предвижда се доизграждането на два язовира - "Луда Яна" край Панагюрище и "Пловдивци" край Рудозем, рехабилитацията на яз. "Студена" и пречиствателната станция за Перник. Тези проекти трябва да бъдат изпълнени до 2017 г. Вече е  разработена и програма за решаване на проблема със сезонния и целогодишния воден режим в някои населени места като Омуртаг и Добрич. В нея са включени 28 проекта за приоритетни за изграждане на водопроводи и съоръжения на обща стойност близо 35 млн.лв. Започва и проектирането на язовир "Нейковци" край Трявна.
Крачката напред е направена.