Юбилей на безотговорността

На 13-14 май в Брюксел председателят на Европейския съвет Доналд Туск ще приеме лидерите на шестте страни-членки от инициативата "Източно партньорство" (ИП) - Армения, Азербайджан, Беларус, Грузия, Молдова и Украйна. Поводът е 10-годишнината от нейното създаване. Тази инициатива бе лансирана за първи път през май 2008 г. от Полша и Швеция, но винаги е имало подозрения, че зад гърбовете на двете европейски страни надничат едни дълги уши на звезди и синьо-бели райета. Те са обосновани преди всичко от това, че и двете държави са антируски настроени по исторически причини и са тясно свързани със САЩ, особeно Полша, която все повече започва да прилича на "любимата жена" на САЩ в Европа. Освен това "Източно партньорство" се оказа много подходящ инструмент за разбиване на връзките между Русия и поне някои от страните участнички, което е стара американска политика още от времето на СССР. 

Форматът на тазгодишната среща е леко лукав. Не че е нарушен протоколът, но за десет години опити по откъсването на тези постсъветски страни от руската орбита това бе постигнато, и то с редица уговорки, само по отношение на Грузия, Молдова и Украйна. Само тези три страни финализираха стъпките на инициативата, за да стигнат до подписване на споразумения за асоциация с ЕС. При това в едната от тях се наложи за целта да бъдат активирани фашистки, националистически и олигархични групировки, за да се извърши кървав държавен преврат, който доведе до гражданска война, разпадане на страната и фрагментация на обществото. До това доведе самоцелното противопоставяне с Русия, важна част от което се оказа и "Източно партньорство". 

Сега е почти задължително Русия да бъде обвинявана за всичко, особено за събитията в Украйна след февруари 2014 г., но всяка крушка си има опашка и кървавите събития от 2014 г. си имаха своята предистория, която сега се забравя. Изборът Европа или Русия - "или сте с нас, или сте с тях", беше натрапен на украинските власти през 2013 г. Те искаха да бъдат "трансмисия" между ЕС и Русия. Беше им обяснено, че трябва да са "стена". Именно през 2013 г., когато руснаците се опитваха да преговарят с Брюксел и Киев по споразумението за асоциация и им се казваше да не се месят в делата на другите, в САЩ рязко се заинтересуваха от "Източното партньорство". През август и септември президентът Барак Обама и държавният секретар Джон Кери повдигаха въпроса за ИП пред европейските страни. През есента имаше дори изслушвания на заместник държавния секретар Виктория Нуланд в Сената. Възниква въпросът откъде-накъде САЩ ще се занимават с въпрос, който засяга Русия - ЕС и страните от бившия СССР? Впрочем последвалата няколко месеца по-късно фраза на Нуланд "Майната му на ЕС" обяснява много неща. 

Украинските политици, като позабравения вече бивш премиер Арсений Яценюк, тогава смело, безсъвестно лъжеха народа си - споразумението с ЕС е направо членство в ЕС, от което следват европейски заплати и пенсии. Много хора се почувстваха ограбени в аванс от решението на президента Виктор Янукович да не го подписва и излязоха на Майдана. Напразно германският канцлер Ангела Меркел обясняваше, че това не е съвсем така. Политиците, които правеха внушения на украинците, изобщо не се вълнуваха от тези опровержения. За тях не беше и все още не е важно дали страната им ще влезе в ЕС. Те знаят, че това, ако стане, ще бъде в някакво мъгливо далечно бъдеще. Целта на задачата, поставена от инженерите на проекта "Източно партньорство", бе Украйна, а и другите европейски страни от бившия СССР да бъдат отдалечени от Русия, сблъскани с Русия и по възможност тежко скарани с нея. Това е реалната, а не декларираната цел на "Източно партньорство" и това се доказа в Украйна, където тя бе изпълнена, макар и не блестящо. 

Десетгодишният юбилей не показва особен ентусиазъм в западноевропейските страни по отношение на "Източното партньорство". Основният двигател на процеса си остават проамерикански източноевропейски държави като Полша и Румъния, а също традиционно ангажираните неправителствени структури, които са на хранилка в САЩ. Например през април полският външен министър Яцек Чапутович излезе с идеята партньорството на ЕС с "Източно партньорство" да бъде институционализирано, членовете на ИП да могат да участват в някои срещи на Евросъюза, например по търговското сътрудничество и за разпределянето на средствата по споразуменията за асоциация. 

Това настояване на поляците и на други източноевропейци, подкрепено от американците, за още по-тясно въвличане на бившите съветски републики в делата на ЕС е много съмнително. Особено в светлината на мераците на Варшава и Вашингтон за създаването на регионални формати като Триморие, под полска доминация и американска егида, които определено ще създадат напрежение в ЕС. Създава се впечатлението, че сега се цели да бъде сформиран по-широк пояс от държави в Източна Европа, които да спускат като завеса между Русия и Западна Европа. Химера или не, но подозрението, че сега "Източно партньорство" се използва като допълнителен инструмент за постигането на тази цел. Ако България си позволи да бъде въвлечена в тези планове, ни чакат огромни проблеми - и на Изток, и на Запад. 

ЕС постъпи напълно безотговорно с "Източно партньорство". Първо, той  позволи да стане заложник на политическите и историческите комплекси на някои свои членове, които натрапиха тази инициатива като контрамярка срещу Русия след войната в Южна Осетия. Второ, той позволи да бъде използван в геополитическите схеми на трета страна. Трето, позволиха на местните политици да злоупотребят с идеите на ИП, да размахват моркова на евроинтеграцията пред носа на избирателите с ясната идея, че страните им няма да станат в обозримо бъдеще членове на ЕС - тоест те дадоха надежди на бедни хора, но вместо това ги използваха в геополитическа борба без обещания за пълноценно членство. С други думи, "запалиха им фитила", без да искат да носят отговорност за последиците. 

ЕС обаче се съгласи на тази игра не просто така, а от напълно користни мотиви. Чрез "Източно партньорство" и споразуменията за асоциация ЕС получаваше разширяване на пазара за свои стоки, а страните от бившия СССР се разглеждаха като доставчици на суровини и работници. Всъщност това последното се сбъдна. След началото на украинската криза едни от най-големите привърженици на "Източното партньорство" получиха и най-много украински гастарбайтери. Полша - почти два милиона. Чехия - няколкостотин хиляди. В замяна на отварянето на пазарите си Беларус, Украйна, Молдова, Армения и Азербайджан трябваше да получат ръст на инвестициите и икономиката. Реално обаче най-желан и работещ се оказа безвизовият режим, който усили значително гурбетчийството, което изхранва голяма маса хора в Украйна, Молдова и Грузия. 

През февруари 2015 г., в навечерието на срещата на ИП през май с.г. в Рига, която в определен смисъл също беше юбилейна, италианският Институт за международни отношения публикува доклад, в който се посочваше: "Въпреки надеждите, че "Източно партньорство" ще стане инструмент за укрепване на демокрацията, стабилността, безопасността и регионалното сътрудничество, това не се случи. Напротив, резултатът бе още по-фрагментиран регион, отколкото преди пет години." 

Сега, още четири години по-късно, при следващия юбилей, виждаме, че нещата са си все същите. Проблемите останаха и дори се задълбочиха. Отговорни за това няма, но пък има празненства.