За краставиците

420 000 ученици и деца в забавачки трябваше да получат в извънредното положение краставици или плодове, сирене или кашкавал по онази схема "Училищен плод" и "Училищно мляко", добре известна със скандалите в последно време. Само дето нито училище има, нито ученици в него. Те са вкъщи пред компютрите или телевизорите и почти никой няма да си получи здравословната закуска. А нали е такъв замисълът на програмата - да възпитава и насърчава добри навици за хранене. Как точно да стане това сега? Оказа се, че на повечето родители хич не им се тича на прибежки до учебните заведения, а други изпитват логичен епидемиологичен страх доколко са измити краставиците и заслужава ли си да рискуват, за да ги приберат в домовете си. 

Поредният провал на поредната управленческа схема. Тотална липса на мисъл как да се употреби българската продукция по полезен начин, без да се трупат още тежести на гърбината на  образователната система. Как никой не помисли, че на директорите и учителите не им е нужна още една грижа по осъществяването на целия организационен процес? Сега, вместо с нетипичното дистанционно обучение, те трябва да се занимават и с приемането на продуктите, уведомяването на родителите, правенето на графици за разпределение на храната и отчитането на отказите за вземането й. Слава богу, че има достатъчно директори и родители, които не обърнаха ядно гръб на цялата безумна акция, а я превърнаха в правене на добро и спретнаха спешно дарителски кампании. Дано храната не отиде зян, а да я получат наистина нуждаещи се хора.

Защо трябваше да се използва отдавна компрометираната програма за училищния плод, вместо продукцията веднага да се насочи в правилната посока? Ах, да - нали трябва да се усвоят едни пари, по определена схема, за да са задоволени някои по веригата.