Критика
За "СтиХИховете" на Райсъна
/ брой: 49
Георги Драмбозов
Завиждам на всеки, който ще вземе неголямата по обем книга "СтиХИхове" 2019 г. на Райчо Русев - Райсън, издателство "Артграф" - София. Ще я прегледа отначало на "диагонален" принцип, после ще го чуя първо да хихика, после да се смее от сърце... Убеден съм, че съвременният интелигентен читател (нали чувството за хумор е белег на интелигентност) не само ще "стихихика", а наистина ще се посмее от сърце. Но и ще се замисли над многото проблеми в нашето социо, в които талантливият хуморист е бръкнал с непрощаващото жило и с дарбата на сатирика. Както сам се определя Райсън в четиристишието на последната корица: "Надрасках някакъв куплет,/ наградка дадоха ми - в плик./ Но към обидата "поет" / добавиха и "сатирик"". Не знам дали е свързана с някакъв юбилей, но книгата съдържа точно 70 стихотворения, от които извират непринуден хумор и злъчна сатира, себеирония и... много смях. Този смях е искрен и непринуден, какъвто отдавна не сме срещали в съвременните сатирични издания или в пресата. Такъв смях от висока проба лъха само от произведенията на "големите", такива от рода на Алеко, Нушич, Радой и т.н. Не бързайте да ме обвинявате в приповдигнатост или в ласкателство! Първо прочетете всичките 70 стихотворения и тогава ще говорим. Да не забравяме, че пиша и като поет за поета, че несъмнено съм под влияние на даровитото "стихихикащо" перо на Райсъна. Но пожелавам от сърце на всички, които ще вземат книгата в ръка, да се "позачетат" и да изпаднат под същото неотразимо влияние на хумористичния и сатиричния талант на автора: " И нали съм естет, и нали придирчив,/ и нали съм на правдата глас,/ гледам туканка драснал един даровит./ Позачетох се - аз".