За световната икономическа криза и нашето мислене

Галина Горанова

Настоящата световна икономическа криза бележи своето начало през 2007 г. Тя  се развива най-напред в САЩ като банкова, финансова и цялостна, а оттам се разраства и в останалите държави по света. Дължи се главно на изкуствения спекулативен икономически растеж на САЩ, и по-специално от световната практика за спекулации в областта на кредитирането. В България кризата навлезе през 2009 г. Секторите, които бяха най-засегнати, са пазарът за недвижими имоти и строителството. Към днешна дата нашата държава е с почти блокирана икономика, но не толкова поради външно влияние, а заради огромната спекулация и преекспонирането на това явление.
Всъщност, откакто се помня, в България се пее една и съща песен с вечния лайтмотив "няма пари". Ние сме формирали мислене на бедни хора, при това датиращо далеч преди 2009 г., и ако не го променим сега, има опасност то да се вкорени в нас. "В условията на криза" е новият израз, фигуриращ в ежедневието ни във всяка медия, при това от сутрин до вечер, като на практика се оказва, че сме открили доста удобно извинение за всеки и за всичко.
Според НСИ средната работна заплата за страната е нараснала до 758 лв. през 2012 г., но на практика "в условията на криза" най-често предлатаната заплата е около 400 лв., при това с доста завишени претенции към евентуалния работник. В подкрепа на моите думи е достатъчно да отворите сайта на предлаганите от Бюрата по труда позиции. На фона на заплащането за същия вид труд в други държави работниците тук се оказват в незавидното положение на жалки и низгвернати. В съвременния динамичен свят се счита, че владеенето на поне един чужд език и работата на компютър са елементарни ключови компетенции, които всеки е длъжен да притежава, за да може да намери своето място на пазара на труда.
Но какво получават хората срещу своя труд в България - заплащане в стил "няма пари" или "в условия на криза". Оказва се, че в много фирми, където нито оборотите, нито печалбите са намалели, от две години насам не се дават вече бонуси, стимули или мотивиращо заплащане, а някъде са премахнати дори парите за храна. Извинението пак е същото.
Именно кризата е причината, поради която се назначават служители и работници на 4-часов работен ден, които всъщност работят по 8 и дори повече часове. Заплатите се договарят в два варианта - официална и действителна. Давам пример - софийска фирма, развиваща ресторантьорство в кв. "Люлин" е назначила работничка на 4-часов работен ден. Реално жената работи между 8-10 часа дневно, без почивен ден, като заплащането й варира между 5 и 10 лв., но не на ден, а за три и дори повече дни в зависимост от оборота.
И това е само една малка част от бурно развиващата се у нас "сива" икономика. Естественото ни извинение е пак кризата. Тя вероятно е и в основата на много други дейности извършвани извън закона.
Най-често предлаганата работа е на процент (особено в малките магазинчета), но понеже сме в "условия на икономическа криза" работникът може да се окаже и без договореното възнаграждение. Най-използваната спекулация с човешкото достойноство е изразът: "...Ако си недоволен, навънка чака опашка за твоето място..." Най-жестоко експлоатирани са младите хора, тъй като те все още не са наясно нито със своите права, нито с реалната стойност на предлаганото за труда им заплащане. Най-дискриминирани са жените над 35-годишна възраст и мъжете над - 40, тъй като те не само са компетентни и дисциплинирани, но познават и своите права, поради което по-трудно се манипулират.
В началото на 2013 г., когато САЩ - виновниците за световната икономическа криза, успяха да се спасят от падането във "фискалната пропаст", то България осъмна с реална статистика за своето население, като: най-ниски доходи (не само в Европа), най-високи цени на стоки и услуги, разбити пенсионна, здравна и икономическа система, при това в състояние на блокаж. Не е нужно да си титулуван икономист, за да се досетиш, че при толкова ниски доходи на населението и свито до краен предел потребление, някак си е невъзможно в един момент да не блокира икономиката до състояние да спре в един момент напълно своето развитие.
 Истината е, че от известно време насам пазарът на недвижими имоти и строителството се раздвижиха, но реално погледнато, едва ли само тези два сектора са причината за икономическата криза в България. Разбира се, живеем на тази планета свързани с останалия свят и малко или повече той влияе върху извършващите се процеси и у нас, т.е. няма как световната икономика да не повлияе и на нашата. Въпреки това мизерията, която е обхванала страната ни и то от доста време насам, не може да се сравни с никоя друга.
Същевременно по излъчваните български телевизионни канали излизат астролози и ясновидци, които ни заливат с "предсказания" я за завишаване на цените, я за задълбочаване на икономическата или политическата криза, а не стига това, ами като капак и бедствия, тежка зима или ужасяващо смъртоносен грип. Повече от ясно е, че сме манипулирани и то по много елементарен начин.
Едва ли е нужно да търсим виновни, пък и тя - вината, сама по себе си изисква наказание. При такива данъци, таксички, утежнения, глоби и най-вече закони в нашата държава, това просто не се налага.