28 Март 2024четвъртък14:22 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Незабрава

Защо вълшебниците не остаряват

Етюд за любовта на Волфганг Амадеус Моцарт

/ брой: 18

автор:Цветан Северски

visibility 3418

Когато 22-годишният Волфганг Амадеус Моцарт  застава пред бедния дом на манхаймския копист Фридолин Вебер, посреща го една от четирите му дъщери с име Констанце. Онова, което Волфганг вижда на прага, са изразителните й очи и нежната й фигура. (Констанце е в годините, когато детето е тръгнало да си отива, а жената още не е пристигнала.) Ала щом стопанката на дома Цецилия Вебер представя на именития гост и останалите си три дъщери, той е зашеметен от красотата на втората по възраст - Алоизия. Тя е висока и стройна, а над изящната й фигура се стелят гъсти черни коси. Правилните черти на лицето са в пълно съзвучие с изразителните й сини очи. Цялата тази хармония се допълва от звучния й глас, който превръща думите в мелодия.
Дълго време Волфганг не успява да отклони погледа си от нея и това не убягва на майката, която предлага Алоизия да изпее нещо под акомпанимента на господин Моцарт, ако той няма нищо против. И докато Констанце приготвя кафето, господарката на дома настанява госта на пианото и Алоизия запява една от неговите арии.
Волфганг е поразен: гласът й върви меко, топло и навсякъде вярно, незабележимо изкачва височините, а и легатото й е отлично. Какво повече може да се желае? Е, не й достига някъде техника, но техниката се придобива.
У импулсивния младеж тутакси назрява решението да я превърне в оперна примадона. Отлага заминаването си в Париж и се подготвя да замине с Алоизия за Рим. Трябват пари, разбира се, и Вофганг пише на татко Леополд, като не скрива чувствата си към очарователната госпожица Вебер.
Ана Мария е изплашена не на шега, а Леополд е ужасен от лекомислието на своя син - да зареже плановете за бъдещето си - покоряването на Париж, заради една фуста, не, това той не е очаквал от Волфганг. В отговора му четем:
"Скъпи синко, назови ми поне един певец, който да се е появил на италианска сцена, без да е пял преди това много пъти в Германия. Но дори и тогава ще му е нужна поддръжката на силни покровители. Да се препоръча шестнадесетгодишно момиче, което още не знае какво е оперна сцена - това е истинско безумие".
И за да не отблъсне рожбата си, с по-мек тон нататък му обяснява как да помогне на госпожица Вебер, без да пострада репутацията му: да убеди някой опитен певец, като Раф например, да поработи с нея, да школува гласа й и след година-две - каквото даде Господ. Накрая поръчва на сина си да не се задържа повече в Германия, а да заминава с майка си за Париж.
Междувременно и у Алоизия е настъпило известно отрезвяване. Цецилия Вебер е подразбрала, че семейството Моцарт не е по-богато от тяхното, за да може Волфганг да осигури Алоизия в Рим, внушава й да проявява към младежка сдържаност. Алоизия е научена да слуша майка си, а и случаят за нея не е толкова тежък - и без това влюбеният "дребосък" започва да й досажда.
Заминаването за Рим е отложено "за по-добри времена", а каретата за Париж е вече впрегната. Седнал до майка си, Волфганг преразглежда в съзнанието си раздялата. Думите на Алоизия са били обичайно ласкави, а целувките й - пестеливи и само по челото му! Но защо вместо Алоизия на сбогуването им е заплакала Констанце? Каретата на Волфганг напуска Германия, ала сърцето му остава в скромния дом на Веберови.
И нали където е сърцето, там е и съзнанието. Едва пристигнали във френската столица, Волфганг пише на Алоизия - рисува оптимистични сюжети с герои Тя и Той. Алоизия не забравя да бъде сдържана. А когато той я призовава да дойде при него в Париж, тя отказва. Отказва му и след няколко години, когато пътьом за Залцбург Моцарт се отбива в Мюнхен да я види. (Междувременно Алоизия е наета в Мюнхенската опера.) На предложението да му стане съпруга, тя го отпраща с буен смях.
Но образът на Алоизия не изчезва от представите на Волфганг. Алоизия за него означава любов, а любовта вдъхновява. И Моцарт за броени седмици написва операта "Идоменей". И познайте къде отива да я постави - в Мюнхенския придворен театър! Щял да възложи на Алоизия ролята на Илия. О, тогава тя едва ли би отказала ръката му! 
Тогава... И Волфганг си представя безбрежна цветна градина, из която крачат Той и Тя. Нов удар: в Мюнхен научава, че младата примадона вече е във Виена. Баща й се споминал и майка й набързо я омъжила за придворния актьор Йозеф Ланге. На това място най-сетне би трябвало да зазвучи финалният акорд на любовния етюд, посветен на жената Алоизия Вебер. Да, звучи кратко и заглъхва. Без чужда намеса. 
Ще минат само няколко седмици и в съзнанието му ще нахлуе друга от четирите сестри Веберови. Онази, която първа му е отворила вратата на скромния им дом в Манхайм. Как ще се случи това ли?
На концерт във Виена онова, което той изпълнява, проговаря така добре и на сърцето, и на разума, та печели овациите на публиката. В залата присъства и император Йосиф II, който лично поздравява младия композитор за изпълненията и му дава двадесет дуката.
Колко му трябва на младия Волфганг! Той вече крои нови планове, вижда бъдещето си, свързано с Виена. Чувства я по-близка, а и по-отзивчива от родния си град.
Увереността му, че е на правия път, още повече нараства, когато такива влиятелни персони като графиня фон Румбек, принц Кубенцл, граф Палфи, графиня Тун, княз Голицин и още дузина влиятелни благородници започват да търсят компанията му, канят го в домовете си да изнася концерти по свои творби. На настроението му повлиява и онази бележка, изпратена от Цецилия Вебер, в която се споменава, че Констанце често говорела за Волфганг и питала майка си: Щом г-н Моцарт е във Виена, защо не ги посети?   
Волфганг не закъснява да посети виенския дом на Веберови. Но воден от честолюбието си, малко по-късно отказва да изпълни нареждане на архиепископ Колоредо и е уволнен като придворен музикант. Моцарт решава да остане завинаги във Виена. И тъй като служебната му квартира е отнета, приема поканата на Цецилия Вебер да се премести у тях.
Радостта от грижите на Констанце към него се уголемява за дни - Волфганг вече има домашния уют, топлата храна, обожанието на момичето, което се разхубавява с часове. Има и условия да твори. Какво повече да иска?
Расте желанието му да пише опери - операта винаги е била любимият му жанр. Създаването на "Отвличане от сарая" съвпада със задълбочаването на чувствата му към Констанце. Какво щастливо съвпадение - мисли си той - главната героиня се казва Констанца!
Моцарт записва музиката, която се подрежда в паметта му, оприличавайки оперната героиня на своята любима Констанце Вебер, ала придава на музикалния образ красотата на сестра й - Алоизия. Нещо повече - в ролята на Констанца той вижда певицата Алоизия Вебер. Убеден е, че тя най-добре ще покрие представите му за оперно изпълнение. Ала не се огорчава кой знае колко, когато е предпочетена по-опитната певица Катерина Кавалиери (Алоизия е оставена дубльорка) - за Волфганг Амадеус Моцарт музиката винаги е над всичко.
Не съвсем! Вече чувства, че без Констанце дните му не са пълни със смисъл. Присъствието на тази обикновена на пръв поглед девойка му носи усещане за щастие. А и нейната всеотдайност е така естествена! Той вече е изгодна партия, смята майка й. Императорът дори харесва музиката, която той пише! Този факт натежава най-много в сметките на практичната жена, майка на четири дъщери, само една от които засега е задомена. И Цецилия оформя намерението си да "плени" неопитния в сърдечната област младеж.
По това време Волфганг е на 26 години, но винаги дотогава е бил под крилото на татко Леополд, сега Волфганг е сам-самичък. И не в Залцбург, а във Виена. В дома на Цецилия Вебер при това. Разхожда се често с дъщеря й - виенчани ги виждат заедно и в каретата, и по алеите на Пратера. Виенчани вече злословят по адрес на бедното момиче - нима музикантът ще я озлочести и изостави!
Цецилия озвучава слухове за интимна близост между Констанце и Волфганг, от една страна, а от друга, поставя своя квартирант пред дилемата: или да напусне дома й и да прекъсне връзката си с дъщеря й, или да се ожени за нея.
Обиден, Моцарт се изнася в друга квартира, но копнее да се вижда с Констанце. Волфганг е готов да се обвърже в брак с момичето, което обича, но му трябва одобрението на баща му.
Сяда и пише на татко Леополд на каква скъпоценност е попаднал. Ето редове от писмото:
"Мили татко, влюбен съм и искам да се оженя.  Да, тя е от семейство Вебер. Обичам Констанце, средната от дъщерите. Констанце, за разлика от сестрите си, е най-милото, най-умното и най-доброто момиче, единственият бисер сред тези дъщери! О, в каква мъченица са я превърнали нейните близки!"
Мотивът е стар като света! Тя е в ролята на Пепеляшка. Принцът, който в този сюжет е беден млад композитор, възнамерява да я спаси. Принцът все още се изхранва от уроците на неколцина бездарни ученици, които го изтощават до разболяване, ала е готов да поеме още по-голям товар - да направи бедната мъченица своя съпруга! Принцът реди прошение за бащино съгласие и разкрасява лика на своята избраница. Завършва писмото си с гореща молба час по-скоро баща му да даде благословията си и да го направи щастлив.
Цецилия Вебер не обича да протака започнатото: извиква Волфганг в дома си и в присъствието на опекуна на Констанце - импресариото на Националния театър Йохан Торварт, заставя "прелъстителя" да подпише гаранция, че ще се ожени за дъщеря й. Този своеобразен договор е показателен в много отношения и затова ще го цитирам:
"Обещавам да се оженя за Констанце Вебер в срок от три години и ако поради някаква причина не сторя това, задължавам се да й плащам триста гулдена годишно".
Възмущението на Волфганг е велико и неудържимо, но доброто му възпитание и увереността му, че обича Констанце и наистина желае да се ожени за нея, надделяват. Презрял цялата мерзост на възрастните изнудвачи, Волфганг подписва документа и пред тях прегръща своята избраница. Тя пък, за да докаже искрените си чувства към Моцарт, скъсва документа. Е, това печели младия Моцарт окончателно.
Волфганг е предан син и праща на баща си ново писмо с молба да благослови брака му с Констанце Вебер и да дойде на венчавката, определена за 4 август 1782 година. Леополд е велик баща, подчинил живота си на едничката цел да води своя надарен син до самия връх на композиторското умение и не приема интригите на Цецилия Вебер. Младите се обичали! Но незрялата обич кърши съдби. Не! Татко Леополд не може да благослови толкова неравностоен брак.
Венчавката е повече от скромна, но вечерта е по-благосклонна от деня: баронеса фон Валдщетен урежда сватбен прием в своето имение край Виена в чест на Моцарт и Констанце Вебер.
На следващия ден пристига писмо от Залцбург, в което татко Леополд дава своята благословия. Таткото обаче продължава да смята, че този брак е неудачен, че невзрачната и бедна Констанце Вебер ще задържа устрема на сина му към върховете на кариерата. Нали и самият император Йосиф в разговора след премиерата на "Отвличане от сарая" е изразил резервите си към този брак, припомняйки му, че Глук, за да има всички условия и свободата да твори, се е оженил за дъщеря на богат търговец и банкер.
Ала щастливите млади вече работят върху мотива "Нека да е син!"
Помага Бог - ражда им се син. Но бебето умира, Констанце изпада в депресия и всеотдайният Волфганг пилее средства да я спасява. Грижите му са повече от трогателни.
Подир година нова надежда покрива избледнелите следи от скръбта - ражда им се втори син. Именуват детето Карл Томас в чест на хазяина им в нова квартира. Щом е готов да опрости наема, който му дължат...
Волфганг обаче обича скъпите неща. Модата, по която се обличат, също е скъпа. Парите от уроците не стигат дори за храната, а Волфганг осигурява на съпругата си и домашна помощница. Той работи до късно, спи по няколко часа в денонощието и страда от болестите на преумората. Чувства се остарял, макар да няма навършени още тридесет години.
Уморен е, но щастлив! Неговата музика най-сетне покорява Виена. И кръгът на почитателите му сред влиятелните лица във Виена се разширява: сприятелява се още с Естерхази, с фон Борн, с Хорах, с Хеберщайн, с Лихновски...
Ето, и масон го правят. Великото братство кани в ложата си само избраните. Пише с вдъхновение музика по либрето на Да Понте "Сватбата на Фигаро", заема се и с постановката. Констанце (или Щанци, както я нарича галено) носи нов плод на семейната им отдаденост и Волфганг не се задържа вкъщи - да не пречи.
Ухажва го една мургава красавица, надарена с мелодично сопрано. Ан Сторас е рожба на англичанка и италианец. (Смесването на нациите често дава ярки таланти.) С Ан се работи лесно и постановчикът изпитва непознато дотогава удоволствие. Всяко съприкосновение с гласа й извиква у него умиление като от проявите на надарено дете. Само че мисис Сторас отдавна не е дете, притежава и опит в любовта. В Моцарт тя вижда обекта на своето непреодолимо желание и когато разбира, че и той не е равнодушен към нея, му разкрива чувствата си.
При него винаги е по-сложно: той продължава да обича своята Констанце, но усеща влечение и към Сторас. И го няма въпроса коя от двете да бъде предпочетена. Волфганг е убеден, че обича и двете. По своему. Щанци като любима съпруга, Ан само като... любима.
Музиката стои и над двете, обаче.
Любимата съпруга ражда третото им дете, което подобно на първото умира още бебе. Констанце е на прага да стане фаталистка:
"Волфганг, от трите ни деца погребахме две!"
Волфганг върви подир нов музикален мотив и не възприема тревогата.
Мисис Сторас го кани да замине с нея в Англия. Там щял да пожъне небивал успех! Уредила е и абонамент за концертите му в Лондон. Нека вземе и своята Щанци, разбира се. Тъкмо бедната жена ще се разведри от преживяното. Но неговата Щанци притежава сетива, които бият тревога, та не се съгласява и Сторас заминава сама. Моцарт има вечери на скрита тъга по мургавата чужденка, в които звучат нови вдъхновени композиции и той сяда да ги запише. (Неведоми са пътищата творчески!)
Друга Ана буди преумореното му от работа сърце - младата хубавелка Ана Готлиб, щерка на артисти. Взела и от двамата си родители повече, отколкото са имали да дават - неповторима е в ролята на Барбарина. Волфганг преувеличава - тя е само очарователна. Но по онзи начин, който винаги печели симпатии.
Това негово увлечение съвпада с нови изпитания: през май 1787 година умира татко Леополд, няколко месеца по-късно умира и новородената му дъщеричка Терезия и изтерзаната Констанце пак ляга болна. С парите, които търговецът Михаел Пухберг (горещ негов почитател) му е дал в пореден заем, я изпраща на бани в Баден, където тя (о, чудо!) за няколко седмици се съвзема.
Забравил всичко, дори и намерението да отиде на гроба на татко си в Залцбург, Волфганг продължава с още по-жестока всеотдайност да твори. Подир операта "Дон Жуан" пише "Пражка симфония" в чест на приятеля си граф Йохан Тун.
Един ден миловидната Ана го навестява в операта с цвете в ръка, а той не я забелязва и тръгва нанякъде. Разсеяността му разплаква бедното момиче.
Констанце се е завърнала здрава и бодра от Баден и Волфганг кани в дома си приятели. Между тях е обичаният от покойния татко и от него самия Йозеф Хайдн, както и любимецът на императора Антонио Салиери, поканен по практични съображения. Волфганг подхваща своята "Малка нощна музика" и поднася на гостите вдъхновена моментна импровизация. Накрая големият (и като човек) Хайдн изрича:
"Сигурен съм, че всеки от нас би мечтал да напише нещо такова. Тя е прекрасна, Волфганг!" 
Волфганг е признат за талантлив оперен композитор и от самия император Йосиф II. Това се случва в края на януари 1790 година след премиерата на операта "Така правят всички". Но... какво от това?
Няколко седмици по-късно Йосиф умира и на трона сяда брат му Леополд, човек, лишен от музикално чувство. Кончината на брат му е чудесен повод да спре за известно време "тия лигавщини" - представленията, да се пее по време на траур е най-малкото неприлично. Волфганг преживява загубата на Двора като своя, лична загуба.
През лятото на 1791 година в поредната квартира на Моцартови се ражда поредното дете, момче. Кръщават го Франц Ксавер. По настояване на Констанце. Волфганг е радостен: петгодишният Карл Томас ще си има братче, пък и новороденото може да се окаже музикално. Радостен, но и смутен: изчисленията му показват, че съпругата му е забременяла през периода, когато е била на поредното си лечение в Баден. Тя там се чувства добре и щом Волфганг вземе поредния заем, тя потегля. Не се бави и сега. Какво като меценатите Хофдемел и Пухберг вече се крият от Моцарт, Щанци трябва да замине, само там болките й стихват, в Баден.
Останал за кой ли път сам, маестро Моцарт довършва поредната своя опера - "Вълшебната флейта", и се захваща да я поставя. Възлага главната роля на малката Ана Готлиб. Тя така сполучливо се превъплъщава в Помина! След генералната репетиция Ана дълго се преоблича - изчаква сградата да стихне - и невинно кацва  (като врабче на перваз) до улисания в нова работа маестро:
"Готов сте да ме слушате само когато пея!" - следва мил упрек.
Този път очите й срещат онова, което тя е чакала толкова време да кажат неговите очи. Целувката, с която го дарява в онази есенна вечер, е единственият сърдечен документ, удостоверяващ близостта на две влюбени сърца.
Но аз обичам Щанци! - упреква се мислено той и се сбогува с "това дете", преди да е станало късно. След премиерата само стиска ръката й за старанието, а тя е очаквала да я вземе в прегръдките си.
Той обича Щанци, въпреки увлечението си по Ана Готлиб. По-скоро по младостта на Ана. Дали "отклонението" не е бягство от самотата? - пита се понякога. 
Щанци пак е в Баден, той пак е във Виена, затрупан с поръчки. И този странен реквием!... И тези болки в стомаха, щом започне да работи по реквиема. Би се отказал, би заминал в Баден при... Но трябват пари. Кредиторите отдавна го преследват, дължи на хазяите, на шивача, на обущаря, на слугата си. Какво като в залата ръкопляскат на поредната му нова творба, когато онова, което ще получи за концерта, няма да стигне да покрие само заемите от Пухберг, на когото дължи вече колосална сума. 
Не успява да се издължи никому: подир кратко, но мъчително боледуване гениалният маестро Волфганг Амадеус Моцарт умира в последната си квартира на "Раухенщайнгасе" и на следващия ден в студения дъжд подир ковчега му тръгват само неколцина от хилядите му почитатели. Щедрите доскоро меценати се крият - да не им поискат пари за погребението, няма нито един брат от масонската ложа, липсва и завърналата се от Баден Щанци - не се чувствала добре.
Някъде по пътя дъждът и студеният вятър прогонват и малкото изпращачи, та до общия трап, в който вече са хвърлени тридесетина бедняци, го закарва единствен талигарят. Той не знае кого е "возил" в тоя кучешки студ, а и не го интересува - няма да получи бакшиш.
Привечер, в сумрака, Ана Готлиб наема карета, отива в гробище "Свети Марко" и застава край пресния ров - дълъг, почти безкраен. Къде ли тук е обичаният от нея мъж, творецът на "Малка нощна музика" и толкова други шедьоври? Стои Ана с мисълта за онези кратки минути, в които е слушала напътствията му. Целува розата, която държи с трепереща ръка, после я оставя върху прясната пръст на общия гроб. Мъжът, когото е обичала и още обича, няма да узнае, че е получил втора целувка от своята Помина.
--------
Послепис:  Докато боледува Щанци, двете й момчета израстват в Прага под грижите на един човек, влюбен в музиката на Моцарт - Франтишек Немечек. Като се съвзема, Констанце Моцарт се омъжва за датския дипломат Георг Николаус фон Нисен и заминава да живее в Копенхаген. Тя и Георг пишат първата биография на Моцарт. И още нещо: Констанце фон Нисен посещава гроба на своя първи съпруг осемнадесет години подир смъртта му. Тя умира на 82 години, като надживява и втория си съпруг.


Портрет на гениалния композитор от Барбара Крафт

Родният дом на Моцарт днес е превърнат в музей

Волфганг и баща му Леополд в занимания по музика, картина от ХІХ век

Анданте и алегро в до мажор, записани от ръката на Леополд Моцарт

Малкият виртуоз свири на орган в манастир

Констанце, портрет на Ханс Хасен, 1802 г.

Двамата влюбени на меден месец - пощенска картичка от ХІХ век

Фортепианото на Моцарт. На него той е свирил на своите прочути петъчни концерти

Последните часове на маестрото

Оригинален нотен лист от Реквием на Моцарт

Без паспортна проверка за пътуващи от и за шенгенски държави

автор:Дума

visibility 217

/ брой: 59

Светофарите с различни сигнали за посоките

автор:Дума

visibility 223

/ брой: 59

Върнаха 48 млн. лв. от аванса за правителствения комплекс

автор:Дума

visibility 207

/ брой: 59

Протест в Унгария срещу корупцията

автор:Дума

visibility 235

/ брой: 59

Педро Санчес против независимост на Каталуня

автор:Дума

visibility 179

/ брой: 59

Израел ликвидирал командир №3 на Хамас

автор:Дума

visibility 214

/ брой: 59

Накратко

автор:Дума

visibility 161

/ брой: 59

Рецепта за катастрофа

автор:Дума

visibility 232

/ брой: 59

Пътят надолу*

автор:Валерия Велева

visibility 186

/ брой: 59

Цялата соросоидна сган - вън!

visibility 207

/ брой: 59

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ