Земеделието ни страда от много стратегии и неясни цели

През последните години думата стратегия навлезе в речниковия фонд на политиците и работещите в законодателната и изпълнителната власти. За това допринесоха многото статии и предложения, направени от научни работници, специалисти, от заетите в земеделието и редица браншови организации. Голям е приносът и на печатните и електронните медии, които интензивно алармираха за въпиещата нужда от такъв документ за развитие на отрасъла. Сега тя се изрича като клише от всички имащи (пък и нямащи) отношение към него. Чрез храната земеделието и свързаната с него хранителна промишленост обслужват цялото население. То е източник и на значителни валутни ресурси - главно чрез големия износ на зърно и маслодайни семена. Не липсват и разработки с наименование стратегия, приоритети, перспективи и т.н. Похарчени бяха и значителни средства. Всички те имаха общи недостатъци - нямаха цел, която да се постигне, необвързани с финансови средства и неодобрени от изпълнителите и законодателната власт. Така те останаха за ползване от техните автори за лични цели.
Похвална беше инициативата на проф. Иван Станков - министър на земеделието и храните във временното правителство, който се зае с тази задача. Времето не стигна, за да бъде довършена започнатата разработка. Чест прави на сегашния министър - проф. Димитър Греков, че не захвърли, а продължи и организира завършване на започнатата работа. Може би това е

първи случай на приемственост

На сайта на МЗХ е качена Национална стратегия за устойчиво развитие на земеделието в България за периода 2014-2020 г. Обемът е впечатляващ - 348 страници. По стратегията са работили повече от 100 човека с различни титли и специалности. Едва ли може да се сформира по-квалифициран състав за целта. За различните направления са разработени 21 стратегии и една разработка, отнасяща се за картофите, която не е стратегия. Не знам как звучи в ушите и как изглежда в очите на авторите думата стратегия за дейности, които са доведени до жалко съществуване, като бубарство, коневъдство, дори овцевъдството и др. Всички разработки са направени по един модел и това допринася за разбираемостта. Направен е подробен и задълбочен анализ на съществуващото положение, като не са спестени слабостите, натрупани в различните направления. През изминалите 23 години цифровите данни са предимно за началото на този век. Направени са и някои сравнения със страните членки на ЕС, от които се вижда незавидното място (често последно), което заемаме в класацията. Добре е подчертан монокултурният характер на земеделието - зърно и маслодайни семена, както и упадъкът на животновъдството - говедовъдство, свиневъдство и овцевъдство, на зеленчукопроизводството, овощарството и лозарството.
Макар и плахо, въз основа на данните за размера на стопанствата е направен изводът (стр. 67): "Земеползването в страната не може да се твърди, че е раздробено." Подчертавам този извод, защото отговорни партийни и държавни дейци и учени дълго време насаждаха убеждението, че нашето земеделие е зле, защото е дребно. За разработките и техните автори могат да се кажат още много и много добри думи. Не си поставям за задача да направя подробен разбор на стратегиите, а и това не е възможно в една статия. Ще се спра на онова, което според мен липсва и е необходимо да се допълни, погрешното да се поправи.
1. Стратегията няма конкретна цел. Липсват показатели за различните земеделски продукти, които ще произвеждаме по години за периода 2014-2020 г. Защо не си поставяме за задача да произвеждаме на човек от населението онези показатели, които бяхме постигнали в края на 80-те години. Като общо производство едва ли можем да мечтаем, че това ще стане и след 20 години, тъй като населението намаля с близо 2 млн. Дори може да се приеме и най-скромният вариант - да произвеждаме това, което консумираме сега. На всички е известно, че голямата част от хранителните земеделски продукти са внос. Най-фрапиращ е случаят с месото: произвеждаме годишно около 210-220 хил. тона, изнасяме 70 хил. тона, а внасяме 240-250 хил. тона. Консумацията на човек възлиза на 53 кг, от които само 22 кг е българско. В стратегията за говедовъдството е записано, че ние нямаме традиции в консумацията на говеждо и затова не произвеждаме. На авторите ще припомня, че през 80-те години на миналия век сме произвеждали 117-120 хил. тона говеждо месо, консумирали сме 90-100 хил. тона, износът възлизаше на 15-20 хил. тона. На човек тогава консумацията е възлизала на 11 кг българско месо, а сега е 5 кг, от които само 3 кг собствено производство, другото е внос. Не е радостна картината и с млякото и млечните продукти. Изпълняваме едва 50% от дадената ни от ЕС квота.
Подобно е положението с лозарството, трайните насаждения и зеленчукопроизводството. Очаквах да видя колко картофи ще произведем, тъй като консумираме около 400 хил. тона, но половината са вносни. Няма нито една дума или изречение за боба. Влизам в магазина, купувам си фасул "Добружанка", отивам вкъщи, вглеждам се за подробности и откривам, че той е от Киргизстан, пакетиран е от българска фирма и предоставен на търговските магазини. Дори на пазара в Добрич бобът е внесен от различни страни.
Известна е поговорката, че когато не знаеш къде отиваш, стигаш там, където не искаш. За съжаление такъв е случаят с нашето земеделие. Много пъти съм се питал защо нашата държава не се занимава с

продоволствения проблем

Имаме изпълнителна власт, Министерство на икономиката, енергетиката и туризма, МЗХ, специализирана агенция и др. Но нито веднъж не съм чул, че те се занимават с конкретните  показатели за производство, консумация и износ или внос на хранителни продукти от земеделски произход. Защо не видят какво и как го правят техните колеги от страните членки на ЕС? В случая трябваше в началото да се направи едно задание, дори в 2-3 варианта, и не се съмнявам, че тези компетентни и кадърни хора щяха да направят стратегията конкретна и отговаряща на нашите нужди и възможности. В стратегията (-иите) липсва стратегическото в цифри за производство и консумация.
2. Пропусната е една важна земеделска дейност. Става дума за производството и преработката на фуражи. В материалите за преживното животновъдство се посочва големият недостиг. Но земята е при зърнопроизводителите. Там няма и дума за фуражното производство, а то е важно както за животновъдството, така и за правилния сеитбооборот. Сега получаваме строги указания от Европейската комисия за броя на културите, които се засяват от обработващите земята. Липсва разработка за фуражната промишленост. Произвеждали сме 5-6 млн. тона фуражни смески от 48 фуражни завода, сега - около 1,5 млн. тона. Нима може да се мисли за производство на яйца, бройлери, месо, мляко без пълноценни комбинирани фуражи? Занимаващите се с тази дейност добре са организирани в работещ браншови съюз.
3. Като червена нишка в целия материал е посочено, че нашето земеделие е неефективно и нискорентабилно, тъй като произвеждаме и изнасяме продукти с ниска добавена стойност, каквито са зърното и маслодайните семена. В същото време внасяме стоки с висока добавена стойност - месо и мляко и техните производни, зеленчуци и плодове. По този начин се превърнахме в суровинен придатък на ЕС и други страни. Един виден икономист и ръководител от висок ранг се произнесе как нашето зърнопроизводство неусетно се е превърнало в златната кокошка на нашата икономика. Той не е участвал в разработката. Не знам как ще оценим ситуацията за тази година, когато ще загубим повече от 1 млрд. лева, тъй като цените на тези продукти спаднаха с около 40%. С други думи, парите, които получихме миналата година и им се радвахме, сега ще ги загубим. Констатацията, че това е така, не е достатъчна, ще променим ли статуквото и как?
Известно е, че нашите едри зърнопроизводители (с над 1000 дка земя) притежават едва 5,5-6 животновъдни единици срещу 60 за техните колеги от ЕС. Ще превърнем ли част от зърното в мляко и месо и колко, за кои видове животни? Ще освободим ли част от площите за зърно и маслодайни семена, за да произведем необходимите фуражи и колко? Резерви има и във включването в производствен оборот на неизползвани земеделски земи. Това са въпроси с повишена трудност и елементи на една нова политика за земеделието. Вече не се изненадвам от незавидния хал на отрасъла. Разработката на стратегията за зърното е поверена на НАЗП. Това е все едно да повериш пазенето на овчето стадо на вълците. Не те са виновни, те защитават своите интереси. Виновни са тези, които през изминалите 23 години тласкат нашето земеделие в неправилна посока. Изглежда сагата ще продължи по същия начин.

Дано бъда опроверган!

Но не вярвам, тъй като преди дни правителството даде 60 млн. лв. отново на зърнопроизводителите, което бившото правителство не направи.
4. Много е написаното за сивия сектор в отрасъла, който нанася големи щети на икономиката. Това е вярно. Винопроизводителите говорят, че 25-50% от виното се добива в сивия сектор. Ако човек сега отиде в крупните пазари в София, ще усети миризмата на винарна. Огромни количества грозде в щайги (протекли) чакат своите купувачи. Не липсват и гроздомелачки. Значителен е сивият сектор и в преживното животновъдство. Така например от произведеното средногодишно за 2010 и 2011 г. месо от телета и млади говеда 10 653 тона, само 700 тона (6,5%) е добито в регламентираните промишлени кланици. Дори при възрастните говеда този процент е едва 42%. Овчето и козето месо, добито в кланици, е едва 20%. Сива икономика има и при млякото. Изключително голяма е търговията със суров тютюн и цигари. Това се знае от всички. Навсякъде липсват мерки как ще бъде намалена. Подобно е положението и с кражбите по селата.
5. Не споделям тезата, че имаме дуалистично земеделие - много едро и много дребно. Самият факт, че стопанствата с над 20 дка земя обработват 97% от ИЗП, тези с повече от 1000 дка - 82%, потвърждава тезата, че ние имаме най-едрото земеделие в Европа. Насажда се и мнението, че една от причините за слабостите в земеделието е, че пазарът на земя е запушен. Според мен той не само не е запушен, а шурти с голям дебит. Вече повече от 9 млн. дка са сменили своя първоначален собственик. Изглежда някои искат всичката земя да бъде продадена. Хората осъзнаха грешката с продаването на безценица на по-дребните парчета и сега се въздържат. Вестник "Дума", бр. 227 от 01.10.2013 г. помести едно мнение и опита на Франция за търговията със земеделска земя.
6. Напоследък често се говори от отговорни ръководители, особено министри на МЗХ и техни заместници: "Ние съветваме земеделските производители да се обединяват в кооперации и чрез тях да защитават своите интереси за изкупните цени, преработката на продукцията и нейната реализация, но те не го правят." В този смисъл не липсват и пожелания в Националната стратегия за устойчиво развитие на земеделието в България за периода 2014-2020 г. Но не си задават въпроса защо производителите не го правят. Френският експерт по кооперативно дело в отрасъла земеделие Яник Риу престоя много време като съветник в МЗХ по време на Тройната коалиция. Същият остави и един материал от 23 страници, описващ френския модел за кооперативите в селското стопанство. Материалът завършва с 8 предложения. Не знам дали са прочетени, но съм сигурен, че от тях нито едно не е изпълнено. Като видях, че в голямата работна група фигурира председателят на Националния съюз на земеделските кооперативи, искрено се зарадвах и очаквах да прочета нещо за тези важни икономически и социални единици. За съжаление нищо не намерих, а техните проблеми са много. Кооперациите в земеделието заслужават специално внимание, което може би ще стане в друг материал.
7. Опитвам се да разбера как се е родила идеята всички браншови съюзи, асоциации, сдружения и т.н. да се обединят в една Национална земеделска камара. Земеделските камари, които съществуват в някои страни, имат едни задачи и функции, главно държавни, различни от тези на браншовите (отрасловите) организации. Защо и тук пренебрегваме богатия европейски опит в това отношение - например Дания, Франция, Италия и др.
8. В Националната стратегия за устойчиво развитие на земеделието в България за периода 2014-2020 г. има много общи неща без конкретика, повторения, препратки за разработване на нови стратегии, програми и т.н. Дори за направления, които са изключително важни за развитие на отрасъла, каквито са научноизследователската работа, образованието на всички нива, внедряването на научно-технически постижения, написаното е много общо. Човек остава с впечатление, че се готви или се очаква поредната реорганизация. Но каква?
9. Няма и дума за интензификация на производството. Дори в добре развиващото се зърнопроизводство добивите са почти 2 пъти по-ниски от европейските. Млечността от крава е на нивото на 80-те години - 3700-3800 литра, и тук е два пъти по-ниска.
10. Стратегията не е обезпечена финансово. Разчита се

главно на субсидиите от ЕС

и от бюджета, но колко, за кои производства и т.н. В работната група трябваше да участват Министерството на финансите, ДФ "Земеделие", а защо не и Министерството на икономиката, енергетиката и туризма. Без финансова обезпеченост стратегията ще остане едно пожелание и така, както е написана, може да важи до 2050 г. и дори до края на 21-вия век, а ние я правим за периода до 2020 г.
11. Научих, че се разработва Стратегия за развитие на селските райони. Не мога да си представя земеделието без селото и обратното. Мисля, че това трябва да бъде един документ с два раздела. Когато се четат разделите за земеделие и хранителна промишленост, се виждат проблемите на инфраструктурата, застаряването на селото, условията на живот и т.н. От друга страна, в ЕС структурата е една - земеделие и селски райони. Средствата, които се заделят, често се преливат от едното направление в другото.
Независимо от критичните бележки и препоръки, които правя, се надявам МЗХ и авторите да организират едно широко обсъждане, за да се чуят различни мнения. Добре ще бъде, ако поне част от тях бъдат публични. Може би първото от тях ще стане на 10 октомври т. г. в Клуба на аграрниците. Не е излишно стратегията да бъде рецензирана от специалисти извън системата. Да се приемат разумните предложения и след доработка да се представи в МС и в Народното събрание за одобрение.