Животни говорят с човешки глас - чудо на чудесата!

Иван Н. Иванов

Известно е, че има животни, които разбират човешката реч и изпълняват различни действия по желание на техните треньори или собственици. Но редица факти свидетелстват за нещо много любопитно, на пръв поглед от сферата на фантастиката: някои животни са способни да говорят на човешки език!
Тук не става дума за папагали. Нито за делфини, които с помощта на специални сигнали (подсвирване, цвърчене) изразяват свои "мисли". Нито пък за някои маймуни, които се водят за най-близките до човека същества от царството на животните. Говоря например за... слоновете. Най-уникалният от тях е живял през 70-те години в Карагандийския зоопарк. За неговата невероятна история и за други случаи разказва сътрудникът на в. "Аргументи и факти" Савелий Кашницки.
Словесното общуване с хората започнало една вечер, когато, затваряйки вратата на зоопарка, работниците чули тръбящ глас: "Напоете слона!" Гледачите се стреснали. В напълно безлюдното пространство този призив можел да бъде само на едно същество - на слона Батир, за който забравили и така го лишили от полагащото му се ведро вода за през нощта.
Естествено, говорещият слон предизвикал истинска сензация и закономерен интерес сред журналисти, езиковеди, зоопсихолози... И не останали разочаровани.
"Батир е добър", "Батир е юнак" - не преставал да се хвали слонът. Според учените, артикулационният апарат на животните не им позволява да произнасят човешки звуци, особено съгласни. За да преодолее това препятствие и да заговори, на Батир се налагало да пъхне върха на хобота си в устата и да го притисне със зъби.
Има правило, според което в науката даден факт се признава за достоверен в случай на неговото повторение. Твърде скоро става известно, че в Индия е открит брат по разум на карагандийския феномен, но за съжаление вече отпътувал за оня свят. За разлика от Батир, Джумбо от щата Махараштра не е експонат в зоопарк, а обикновен работещ слон. В съответствие с начина му на живот, характерът и изборът му на думи е напълно пролетарски - речникът му е богат с нецензурни думи.
Нормално възниква въпросът: трябва ли да се вярва на подобни съобщения? Няколко години на този въпрос търсил отговор известният учен, доктор на биологическите науки, професор Александър Дубров. Най-гениалният сред животните, на когото попаднал ученият, бил котаракът Меси - в дома на сем. Бабаеви от Баку. За съжаление той нямал възможност за лична среща с Меси, но научил различни истории за говорещия котарак от свидетели на котешките сензации, в които не се съмнявал.
Собственичката на знаменития котарак Гюлчохра Бабаева, разхождайки се из двора, никога не изпускала от ръце своя любимец, разговаряла с него като с дете. Меси раснал сред любов и ласки, без които, според учените, не би развил интелект в такава степен. На азербайджански и руски котаракът знаел десетки думи.
- На колко си години - питали котарака.
- На дванадесет - казвал истинската си възраст.
- Защо са дошли журналистите?
- За да пишат за Меси във вестниците.
Що се касае до такива елементарни за възпитания човек думи като "благодаря" и "довиждане", Меси ги използвал винаги там, където и когато трябва, без каквото и да е напомняне.
Веднъж, разигравайки се, Меси се омотал и увиснал на завесите. След като чул настойчивия призив на стопанката незабавно да се спусне, той, гледайки я право в очите, нахално отговорил: "Няма да сляза".
Бакинският журналист Мохамед Бахарли, близък на семейство Бабаеви, разказва как веднъж в близко до припадък състояние седял на дивана у Бабаеви, когато усетил потупване на космата лапа по рамото и чул: "Стани от моето място!"
Сътрудници от Института по проблемите на екологията и еволюцията провели научно изследване. Честотните характеристики на записите водели до еднозначен извод: тези фрази не могат да бъдат произнесени от човек, дори да е най-талантливият пародист. Нямало съмнение за достоверността на записа, следователно и за интелекта и способностите на котарака.
Учените идват до извода, че по интелект Меси е близък до човека и по-конкретно до 3-годишен малчуган. Разбира се, с уговорката, че животното било толкова уникално, както например човек, извличащ наум корен квадратен от десетцифрено число. За да говори животното по човешки, то трябва да е гениално, а възпитанието му да се провежда така, че да развива вродените му способности.
Проф. Дубров е издал книгата "Говорещите животни", която предизвиква небивал интерес и от различни краища на страната започват да пристигат съобщения за интелектуални братя от всякакви породи животни. Оказва се, че говорещи кучета живеят в Петербург, Пенза и Рязан. 11-годишната "московчанка" Жаклин (афганистанска хрътка) владее няколко десетки слова. Например на въпроса "Как си?" тя незабавно отговаря с убедителен тон: "Нормално". Веднъж при влизане в магазина заедно със собственичката си Зоя Угумнова, чистачката започнала да мърмори: "Какви хора, влизат заедно с кучетата си, които само замърсяват..." Тогава Зоя тихо пошушнала на хрътката: "Наречи я дура" (глупачка). "Дура" - светкавично произнесла хрътката, гледайки право в очите чистачката. А тя, изненадана и стресната, буквално изпуснала кофата!
Между другото, хитрата Жаклин не се церемоняла и със своята благодетелка. Когато тя понякога закъснявала от работа, наричала я "Мама дура".
Веднъж авторът на статията на среща в един от московските домове на културата разказал няколко любопитни случая за говорещи животни. Тогава от залата му поднесли бележка от една девойка с кратко съдържание: "Моето куче отдавна ме нарича мама, а майка ми - бабушка" (баба, старица). После 14-годишното девойче искрено се удивило: "Нима другите кучета не разговарят?" Това било толкова нормално за нейното куче...
Разказаното в "Аргументи и факти" предизвика любопитството ми. То ме накара да се заинтересувам дали няма и други подобни случаи. Оказа се, че има, и то немалко, в различни страни по света. В Южна Корея например, в една зоологическа градина, живее 20-годишният слон Косик. Той е запомнил и свободно произнася 7 думи, между които "здрасти", "лягам си"...
 Когато получи вкусна храна и тя му хареса, доволно казва: "Добро!" Първоначално е започнал да произнася само звуци, а впоследствие и цели думи. Според германския изследовател-биолог д-р Даниел Минчен, слоновете, между които и Косик, могат сполучливо да имитират и произнасят думи, но в никакъв случай не знаят какво казват.
Кучето Булет от САЩ казва: "Хелоу, хелоу!" (здравей), а друг негов побратим - "Обичам мама".
В приюта Уедърол (Англия) от 9 години живее говореща гарга. Тя произнася човешки думи и може да лае като куче. Животинчето от малко е отгледано от възрастна жена и с удоволствие позволява да го галят...


Мокра гарга, рошава, но... говори