Жонглиране между дома и работата

Колко пъти сте се чувствали гузни пред децата и съпрузите си за закъснението за планирано семейно мероприятие поради непредвиден проблем в работата? Колко пъти сте казвали на половинката "Ей сега идвам в леглото!" и сте осъмвали над недовършения проект? Колко пъти шефът ви е гледал изпод вежди и е казвал "Е... докога с тези задръствания по пътя за детската градина?" Или ви е поглеждал с недоверие, сякаш преди 20 години той е нямал малко дете, като кажете, че вашето е с температура? И в единия, и в другия случай човек остава с усещането, че жонглира с яйца и поне едното всеки момент ще изпусне и то ще се счупи. 

За успокоение или тревога е, че няма и общ европейски модел на баланса между работата и семейството? Политиците говорят за проблема, пишат се много документи, включително и в България (стратегии за детето, за равнопоставеността на половете, за демографското развитие и пр.), но какво от това? У нас има и схеми по оперативни програми, има и мерки, финансирани от държавния бюджет. А и българското законодателство чрез Конституцията, Кодекса на труда, Семейния кодекс, Кодекса за социално осигуряване и пр. защитава този баланс. Дори може да се каже, че в някои отношения българското законодателство е изпреварило Директива 2019/1158 на ЕС за равновесието между професионалния и личния живот на родителите и лицата, полагащи грижи. И все пак - всичко някак остава повече на книга.  

Близо половината от работещите в ЕС твърдят, че поне няколко пъти месечно заради претовареност в службата не могат да вършат домакинска работа, а в България това са над 60%. В същото време поне 12% от ЕС (17% у нас) казват, че заради семейни проблеми не могат да се съсредоточат върху работата си, а всеки десети твърди, че не може да съвместява семеен с професионален живот. Всички те желаят гъвкавост.

Гъвкавост не само на работното време

но да имат възможност да работят и от разстояние. Разбира се, това не е осъществимо при всички видове дейности, но дигитализацията дава все повече възможности. Колко пъти ви се е налагало да ползвате платения си годишен отпуск, който по презумпция се дава, за да почивате(!) за гледане на дете или на болен член на семейството? И как сте се чувствали в края на година, в която не сте имали дори ден за себе си?

Но дойде един коронавирус, който накара фирми и държави да преосмислят голяма част от маниера си на работа, ако искат да запазят служителите си. Да, пандемията е споделена криза. Но тя засили нарастващите неравенства, поне у нас, на които сме свидетели през последните 30 години, и пропастта е особено дълбока между хора, които и сега могат да имат доходи, като работят отдалечено, и тези, чиито работни места не позволяват дейност по телефона или на компютър.  

Всъщност работа от дома/от разстояние не означава надомна работа. В първия случай, за да се извършва дейността, са необходими информационни технологии, а и самата дейност е можела да се извършва в офис, преди да бъде изнесена в дома. Остава в сила установеното работно време, както и регламентираната възможност за извънреден труд. При надомната работа тези особености не присъстват. Но и в двата случая са задължителни дисциплинарната отговорност и равното третиране с останалите работници във фирмата. Така е поне според българското законодателство. Безспорно съществува и страхът 

дали правата на работника няма да бъдат нарушени

ако работи от разстояние. Естер Линч, заместник генерален секретар на Европейската конфедерация на профсъюзите (ETUC), предупреждава, че служителите трябва да правят ясно разграничение между работното и личното време. "Трябва да има твърди граници и работникът трябва да може да ги контролира", казва тя. Линч е категорична, че работодателите трябва да имат повече доверие на служителите си и да не броят всяко натискане на клавишите на компютъра.

В Европа и преди пандемията регламентираната работа от дома е по-скоро изключение, а не норма. Според Евростат през 2019 г. едва 5,4% от работниците на 15-64 г. в ЕС обикновено са работили от вкъщи. Но делът на работилите понякога от дома нараства от 6% през 2009 г. на 9% през 2019 г. Повече са жените, които работят от дома. И кой казва, че възрастните хора не боравят добре със съвременните технологии? Предишно проучване на европейската статистика сочи, че честотата на работа от разстояние се увеличава с възрастта. Ако 1,6% от 15-24-годишните в ЕС обикновено са работили от дома през 2017 г., то 50-64-годишните са 6,4%. А КОВИД-кризата със сигурност доста е увеличила този процент. Неминуемо по-високо образованите (висшисти) възрастни служители, както и тези с хронични или онкологични заболявания, са склонни в настоящата криза да работят от дома си.

Сред европейските страни, в които и преди тази криза се е наложила практиката да се работи от разстояние, са Норвегия, Исландия, Люксембург, Финландия, Малта. Като "шампион" в това отношение се определя Нидерландия с 14% от служителите, а по време на кризата - близо половината. Това е и държавата, за която се твърди, че е с най-добро съвместяване между професионален и личен живот. На обратния полюс с 2% са България, Кипър, Албания, Босна и Херцеговина, а в Румъния са 1% служителите, работещи дистанционно. Очевидно

България доста изостава от световната тенденция

за работа от разстояние и гъвкави работни пространства, показват данните от проучване на световния доставчик на работни пространства Regus от началото на 2019 г. Според тях 84% от компаниите са успели да съхранят конкурентоспособността си и са увеличили печалбите си благодарение на гъвкавите работни форми. Но в България само 39% от заетите имат достъп до нефиксирано работно време, работа на половин ден или от вкъщи, а 15% признават, че е трудно да се уговорят с мениджърите за подобни условия. Не е съвсем ясно защо е така - страх на работодателя, че служителят може да е недобросъвестен, нежелание на фирмата да инвестира в обучение на персонала или да въведе новите технологии, или страх на служителя да не бъдат отнети социалните му права, да бъде намалено възнаграждението. Синдикатите обаче са категорични: правата на работещите от дома или от разстояние са еднакви с тези във фирмата.  

Други проучвания показват, че работата от разстояние е позната на 6,6% от българите. В същото време по света в началото на 2019 г. 69% от заетите посочват, че срещу гъвкаво работно време биха заменили дори по-високото заплащане, както и други социални придобивки. Според експертите именно гъвкавото работно време, в това число и възможността за работа от разстояние, биха задържали в компанията доста ценни кадри. 

КОВИД-19 прати на работа от вкъщи 4 от 10 работника, показват данните на Еврофонда. В Румъния обаче един от петима работи така. В България заради кризата през март едва 28% от нефинансовите предприятия са предпочели дистанционна работа, вместо да съкращават персонал или да го пускат в отпуск, а през април са дори 26,5%, съобщи НСИ. Сякаш българинът все още трудно възприема като "истинска" работата от дома или от разстояние. Преди време 55-годишен българин, който от 25 години живее в САЩ, ми каза: "Компютрите и новите технологии не са за мен, вече съм стар". Може би настоящата криза е показала и на работодатели, и на служители, че "гъвкавите" работни места имат и преимущества, но изискват и известни усилия. Едно от тях е свързано с далечното за нашенския работодател понятие "учене през целия живот" или периодичното обучение на персонала. Според Евростат България е само пред Румъния в ЕС по този показател. С феномена "непознаващ работата си служител" почти всеки се е сблъсквал в ресторанта, където сервитьорът дори не знае от коя страна се сервира, или в магазина за тютюневи изделия, където продавач-консултантът не знае какво значи цигаре. 

Анализатори прогнозират, че настоящата криза ще стимулира и служители (особено възрастните), и работодатели да инвестират в разширяването на телекомуникациите, обучението за работа с тях, в гъвкавото работно време и отдалечената работа, за да съхранят опитните си работници от всички възрасти.

Според доклада "Производителност на труда и баланс между професионален и личен живот, 2020 г.", публикуван от EAE Business School (частно бизнес училище с филиали в Мадрид и Барселона), в Испания КОВИД-19 е увеличил до 88% компаниите, чийто персонал работи от дома/разстояние, докато преди кризата те са били само 4%! Очевидно КОВИД-19 е доказателството, че

"домашният офис" е реална възможност

категорични са експертите, изготвили доклада. 

Изследване на Джонатан Дингел и Брент Нейман от Кеймбридж от април показва, че 37% от работните места в САЩ са изпълними в домашни условия. Според авторите топ 5 на дейности, които може да се изпълняват от разстояние, са образователни услуги, професионални, научни и технически услуги, управление на фирми и предприятия, финансиране и застраховане, информации. Ден-два след обявяването на извънредно положение у нас малка българска фирма за производство и продажби на боя премина към работа от вкъщи. А петте дейности, които според Дингел и Нейман не са изпълними от разстояние, са транспорт и складиране, търговия на дребно, селско и горско стопанство, риболов и лов, настаняване и хранителни услуги. А ние ще добавим, че все още и качественият медицински преглед не може да се осъществи от разстояние, освен ако не става въпрос само за консултация. Но Дингел и Нейман препоръчват на работодателите прецизно да определят кои дейности могат да се извършват от дома, за да се пести обществен ресурс, който в кризата да бъде насочен към социални и здравни дейности.

Доклад на американската изследователска фирма Valoir установява, че при рязкото преминаване към работа от дома в резултат на пандемията от КОВИД-19 е имало средно само   

1% намаление на производителността на труда

което би се отразило с не повече от 0,5% спад на БВП на САЩ. А над 40% от работниците биха предпочели да работят дистанционно на пълен работен ден и в бъдеще. Производителността е спаднала с около 2% при хората с деца и с около 3% при самотно живеещите. Голяма част от служителите твърдят, че докато са се трудили от дома, работният им ден е от 8,15 ч. до 18 ч., а когато са работили от фирмата, работният ден е започвал в 7 и е приключвал след 19 ч. За пътуването до и от работа няма данни. И все пак - над 1/3 от служителите са повече разтревожени за жизнеспособността на компанията и сигурността на своята работа, отколкото да заболеят самите те или член на семейството.

Засега подобни проучвания у нас няма и единственият коректив на управляващите са мрънканията във фейсбук, а преди и след извънредното положение - протестите под прозорците на Министерския съвет. Защото промени в законодателството се извършват повече на принципа "Да ми се махнат от главата", отколкото въз основа на задълбочени анализи на ситуацията.