Зомбифицира ли се българската икономика

Според последния годишен доклад на Института за икономически изследвания при БАН, посветен на състоянието на българската икономика, терминът "зомбификация" е въведен от американския икономист Едуард Кейн. С него се описват ситуациии и състояния, при които нещата имат отрицателна нетна стойност, но продължават да функционират с помощта на външна подкрепа, най-често предоставена от държавата. Далеч сме от мисълта, че родната икономика бележи отрицателни нетни стойности. Напротив тя расте, въпреки че това не става с желаните темпове. През миналата година БВП се е увеличил с 3,1% при очакваните 3,9%. Втората част от определението на американския учен обаче е приложима за нея, защото този ръст се дължи основно на държавата, която чрез публичните финанси се оказва най-големият инвеститор, а това не е много нормално при най-отворената икономика в ЕС.

Качество

Освен че тотално изчезнаха, влоши се и качеството на инвестициите. Те не отиват в секторите с висока добавена стойност. IT индустрията например привлича едва 1-2% от тях, а в индустрията са намалели с 36%,твърди доц. Даниела Бобева. Според нея, докато през 2008 г. в дълготрайни материални активи у нас са вложени 29 млрд. лв., то през 2018 г. тази сума е намаляла до 18 млрд. лв. Реалният бизнес разполага с все по-малко пари. Дългът на общините е нараснал до 10 процента от БВП. Толкова са задълженията и на държавния сектор, коментира още доц. Бобева. Чак след около 44 години може да достигнем стандарта на живот на европейците, ако се запази настоящият темп на растеж на икономиката ни. Три процента, въпреки положителните икономически тенденции, означават, че сближаването със средния доход на глава от населението в ЕС остава далеч в бъдещето, е мнението на доц. д-р Виктор Йоцов, ръководител на екипа, подготвил доклада. Очакваме леко ускоряване на темповете на растеж до 3,9-4% през 2020-2021 г., което до голяма степен ще бъде  резултат от усвояването на европейските средства, отколкото от подобряването на бизнес средата. На  българската икономика й е необходим дългосрочен и траен икономически ръст от минимум 5% годишно, смята доц. Йоцов. 

Не се подобрява и самата структура на растежа. През 2018 г. най-висок принос за него е имал секторът на недвижимите имоти, както това беше и преди десет години. В същото време е разочароващо, че структуроопределящ сектор като промишлеността намалява за втора поредна година приноса си в общия растеж, коментира още доц. Йоцов. Българската икономика не успя да си научи урока от кризата преди десет години.

Въздействие

Друга неблагоприятна констатация в доклада е, че постигнатият растеж все още не може да се определи като приобщаващ и няма чувствително  въздействие върху намаляването на бедността. Затова и доходите у нас остават най-ниски в Европа. Отрицателна роля в това отношение игра пропорционалното облагане на доходите. Плоският данък  не само че не съдейства за намаляване на неравенството в доходите, а дори помага за неговото задълбочаване. Това се дължи както на липсата на преразпределителен ефект от пропорционалния подоходен данък, така и на сравнително ниското равнище на разходите за социална закрила и липсата на механизъм за по-добро насочване и актуализиране на социалните трансфери към нуждаещите се, твърдят учените от БАН. 

Според тях ефективната данъчна ставка в България от 10% е най-ниската в ЕС и една от най-малките в целия свят. Тази политика беше предприета преди десетина години с надеждата, че данъчните предимства ще привлекат чуждестранни инвеститори, което ще ускори икономическия растеж, ще създаде нови работни места и ще разшири данъчната основа, а това ще компенсира (поне отчасти) ниските ставки. Нищо, или поне много малко от намеренията беше осъществено. Икономическият растеж може и да изглежда добре на фона на стагнираща Европа, но е далеч от необходимия за т.нар. догонващо развитие, което може да ни приближи в обозримо бъдеще към средните стойности на БВП на глава от населението в ЕС. Наистина този показател у нас се увеличава с 5,8% при 1,6% средно за Европа, но това се дължи не на растежа, а на демографската криза, твърди доц. Виктор Йоцов.

Според него подоходното неравенство в обществото расте, а възможностите на държавата да влияе върху преразпределителните процеси стават все по-малки. Тази икономическа реалност се сблъсква с нарастващия в обществото популизъм и очакванията на хората държавата да поема по-голяма отговорност във важни сектори на икономиката като здравеопазване, образование, наука. В този смисъл зомбифицирането е факт.

Изхабяване

Трябва да се признае, че моделът, основаващ се на данъчната конкуренция и акцентирането върху косвените данъци, е изхабен. В развитите страни има паритет между преки и косвени данъци, а у нас косвените доминират и достигат до 51%, твърди Виктор Йоцов. Пропорционалното данъчно облагане изчерпва и малкото предимства, които има пред прогресивното облагане, възприето във всички високоразвити страни. Очевидно е, че в този вид данъчната система не изпълнява пълноценно основните си функции. Все по-отчетливо се налага впечатлението, че единствената причина, поради която този модел не се преразглежда, е страхът на политическите партии (без значение коя е на власт в момента) от загуба на електорат. Изводът е ясен - трябва да се инициира академичен дебат за ролята на данъчната система с участието на експерти от всички области на обществения живот. Въпросът не се свежда само до плоския данък, а въобще до данъчната система; до ефективните данъчни ставки; до това доколко справедливо се облагат различните слоеве на обществото; къде трябва да е поставен акцентът в данъчната структура; как по най-добър начин да се използват различните данъчни стимули. Непрекъснатото отлагане на този дебат без съмнение се дължи на неустойчивата политическа конфигурация през последните години, но по-нататъшното му забавяне може да има сериозни икономически последици. Подобно фиаско икономическата политика претърпя по отношение на заблудата, че ниското заплащане на труда ще увеличи сравнителните предимства на икономиката и ще осигури устойчив експортно-ориентиран растеж. В резултат сега наблюдаваме намаляване на силата на нетния износ като фактор на икономическия растеж, свиване на експортния потенциал, засилване на миграционните процеси към икономики с по-високо заплащане на труда, обезсърчаване и апатия на големи групи от населението. 

Препоръки

Значителна част от препоръките за икономическата политика могат да бъдат открити в предишните доклади. Съзнателно ги повтаряме и ще продължим да го правим, тъй като вярваме, че те са добронамерени и са от полза за цялото общество. Икономическият растеж, отчетен през последните три години, може и да изглежда висок на фона на средния за страните от ЕС, но все още е далеч от желаните нива, необходими за осигуряване на догонващо развитие. Оказа се, че икономиката е в силна зависимост от чужди инвестиции и не може сама да генерира висок и устойчив растеж. Повече от ясно е, че най-важното за българската икономика е да постигне дългосрочен и траен икономически растеж от порядъка на минимум 5% годишно. Само това би осигурило по-осезаем растеж на доходите и благосъстоянието, което да доведе до намаляване на социалното напрежение, трупало се с години. Въпросът е каква трябва да е ролята на държавата, и по-специално на фискалната политика, за осигуряване на такъв растеж, коментира директорът на Института за икономически изследвания при БАН проф. Александър Тасев.

Износът намалява, вносът расте

Износът на страната намалява с 1,9% за година, но за сметка на това вносът нараства с 3,7%. Според доклада на БАН забавянето на темповете на световната търговия и икономическите проблеми в един от основните ни търговски партньори - Турция, продължават да оказват сериозно негативно въздействие върху международните сделки на българските компании. При тази ситуация с износа може да се приеме, че целият ръст на вноса е за задоволяване на вътрешното потребление, посочват икономистите от БАН. През 2018 г. намаляват изнасяните стоки към почти всички основни търговски партньори на България, с изключение на Германия, която е на първо място по експорт на наши стоки. На следващите места са Италия, Румъния и Турция, а челната петица се допълва от износа за Гърция. С най-голям дял във вноса у нас е Германия, следвана от Русия, Китай, Италия и Турция.