М/ъка/дония

Братята край Вардар се хванаха за гушите. Любителите на монументалната македонска държавност на управляващия Груевски лъснаха в тежки компромати, а напористият опозиционен социалдемократ Заев очевидно е готов да отиде докрай, за да свали около десетилетното дясно управление на ВМРО-ДПМНЕ. За съжаление в турбуленцията на размирното политическо време при комшиите, при все още неизяснения докрай случай на сблъсък на полицията с терористи в Куманово, в безвремието отлетяха осем млади момчета от силите за сигурност от малката държава Македония. Дано все пак с пролятата невинна кръв да се спре дотук, защото натрупаната критична маса на недоволство без съмнение създава опасност от драматични събития с трудно предвидими последици. И ако има някакъв оптимизъм в като цяло нерадостната картина при комшиите, то на този етап можем да го открием в отсъствието поне на открита конфронтация в обществото между македонци и албанци. А именно от поддържането на крехкото етническо равновесие зависи бъдещето и целостта на Македония, която е нужна на Балканите и Европа мирна, единна и просперираща. Независимо от камарата от проблеми и неизживяни комплекси.
Бушуващите страсти на площада пред правителството в Скопие и на по-голямото пространство до Големия каменен мост не са нищо ново. От работата ми като първи български постоянен кореспондент в Македония непосредствено след образуването на новата държава си спомням много митинги. На някои от тях звучеше и името на България, познайте представена в каква светлина. Подобна впрочем на тази в по правило контролираните медии, които тогава и до ден днешен дават трибуна на антибългарски публикации и арогантни исторически фалшификати. В мразовитата 93-та, когато Скопие се скова от мраз и топлоцентралите нямаха и грам мазут за гориво, помощта пристигна от София. И, представете си, местни наглеци, вместо да си стоят на топло и да отдадат поне минимално признание за съдействието на съседната страна, отново отправиха обвинение. Този път измислиха, че българският мазут имал високо съдържание на сяра и техните, по европейски (разбирай сръбски!) стандарти топлоцентрали, трудно функционирали.
Сега очевидно и без български мазут Македония функционира трудно при Никола Груевски, както бе тогава и при социалдемократа Бранко Цървенковски. Няма го първия шеф на правителството след независимостта Никола Клюсев, действително ученият, можещият политик, пък и искрен радетел за добросъседство с България. Под натиск се оттегли от активната политика и първият лидер на ВМРО-ДПМНЕ Лубчо Георгиевски, станал мишена за издевателства заради полученото българско гражданство, превърнал се в мишена на сегашния председател на партията Груевски, който пък се яви като мишена за политически отстрел от страна на социалдемократа Заев.
Къде в тази истинска пукотевица по властовите цели при комшиите е България и нейната политика? След добрия ход с признаването на независимостта на младата република отечеството потъна в собствените си проблеми и направо изпусна златното време за мощен тласък във взаимоотношенията ни. Пропиляха се възможности за сериозно наше икономическо присъствие в Македония и при образувалия се вакуум други комшии се наместиха удобно не само с активна дейност, но и с придобиването на активи и собственост за бизнес. А ние, вместо да заложим на прагматичните решения, потъвахме в реакции по повод на публикации с антибългарско съдържание. Това естествено не означава, че трябва да премълчаваме лъжите и спекулата с историята, но практиката на деня доказва, че само икономически стабилните държави са привлекателни и противоречията бързо отиват в миналото. Така че наред с духовното и фактическо отстояване и подхранването на "двата корена на едно дърво" (т.е. на българския и македонския корен!), по думите на многоуважаемия министър в първия експертен кабинет на новопоявилата се държава Александър Лепавцов, наша милост пропиля неповторимите първи години на независимостта.
От дистанцията на годините неизбежно имаме и своите оправдания и аргументи за пасива в миналото, който обаче тежи и до днес върху динамиката в двустранните ни отношения. Затова наред с нормалното ни настояване за подписване на договора за добросъседство с Македония, трябва спешно да търсим нови и то ефективни канали за икономическо взаимодействие с близката до сърцата ни и първа призната от нас държава. В противен случай ще останем в плен на добрите намерения, вечните ни, макар и справедливи реплики по повод на комплексарски исторически тъпотии на псевдоучени и псевдожуралисти, които ще тешим с мека жълта ракия от Кавадарци. А на Биляна изобщо няма да й пука кой е на власт и ще продължава да си бели платното в охридските извори.
    Ех, М/ъка/дония!