Иди ми, дойди ми

Има голямо желание от страна на Министерския съвет да обжалва решението на Върховния съд за отмяната на решението за определяне размера на минималната работна заплата и най-вероятно това ще се случи. Така рече министър Калфин вчера пред социалните партньори. Те пък се събраха извънредно, за да се опитат да задържат огневата линия - всеки от своята камбанария.
А само преди дни министър Калфин твърдеше, че МС няма да обжалва решението на съда. Иди ми, дойди ми. Но това вече си е стил на ГЕРБ - сутринта едно, на обяд - друго, вечер - трето. Стил, който вреди не само в случая с минималното възнаграждение. И нито на йота не допринася за сближаване на позициите на социалните партньори в един иначе много, много важен въпрос за хала на работещите бедни у нас. За минималната заплата няма нито анализи, нито инструмент за определянето й, нито стъпва на уж добрите ни икономически показатели. Работодателите вече са абонирани за онова заклинание: сакън, не увеличавайте заплатите, това ще демотивира наетите, ще увеличи безработицата и ще се отрази на икономическия растеж. Връти, връти, пък сучи. Синдикатите правят каквото могат, но в крайна сметка заплатите ги дават сайбиите, които са се вторачили в някакви обективни критерии. Каквито само те виждат. А какъв по-обективен критерий от жалкото българско заплащане? Финансовото министерство пък ще търси база данни за определянето на минималното заплащане някъде на хоризонта.
Така в поредната франкфуртска говорилня не стана ясно най-главното - кога и дали ще бъде увеличена минималната заплата, на която разчитат  българските семейства. Омръзна ми да си вярвам за тая минимална заплата.