Два сериала и много въпроси

Девети май и 70-ата годишнина от края на Втората световна война предизвика у нас за пореден път медийни истерии по линията "русофили"/"русофоби". Какво ли не се каза, каква ли не "вода от 9 кладенци" се извади, за да се опонира яростно и без свян от исторически факти. В крайна сметка всеки "блогър" или "експерт" си остана на позициите, а народът като цяло за пореден път се хвана за главата и продължи да пустосва и държава, и политици, и "живот ли бе да го опишеш", но не промени  собственото си отношение към онова, с което е закърмен. Затова пък този, който е дал идеята националната телевизия да излъчи почти едновременно два сериала за Втората световна война, явно е от поколението, което знае да чете и говори между редовете. Народът, извън нишата на чалгата, няма как да не разбере защо не е нужно повече да се казва за този Ден на Победата, ако се проследи немският "Войната на поколенията" и руският на Михалков "Изпепелени от слънцето". Да се гледа с днешен немски и класически руски поглед ужасът на войната, прекършването на духа, мечтите и идеалите, величието на редовия Човек и съхраняването на човешкото в най-кървавите събития на ХХ век е повече от любопитно. Русофобите би трябвало да гледат с повишено внимание немския в три части "Войната на поколенията", а русофилите да вникнат в света на Михалков, за да проумеят величието на руския дух в години на сталински изпитания, приятелски предателства и "калинки" по високите етажи на армията, когато всичко е било "за мать, за Родину". Защото "Войната на поколенията" показва и било, но непризнавано нелицеприятно отношение на поляци и украинци към евреите, към Вермахта, към Червената армия, когато ги освобождава от нацистките войски, показва грозната страна от тази война, която днес нашите русофоби предпочитат да загърбват, за да отстояват своите виждания за - например - Украйна или Русия. Защото германците, които са правили този сериал, не се свенят да покажат, че веднага след края на войната СС-офицери бързо са намерили начин да заемат място сред уредниците на нова Германия, да ни направят свидетели на онази неправда и срив на човешкото у човека, което е най-ярко в период на война, и че жертвите на Холокоста не се дължат само на озверели немски войници. Наистина е страшно и за сетен път доказва, че когато си говорим просто ей-така, за идеята, по-добре ще да е да познаваме историческите факти и да си мерим приказките. Убежденията се отстояват с истина, а тези два сериала просто чрез изкуството ни правят свидетели на истината за Победата. И тя е безспорна! Няма как след тези сериали някой мислещ гражданин да приема безрезервно внушенията на домораслите ни анализатори, когато често говорят с апломб за Киев, Москва или Варшава, с официалната й "ястребска" политика днес. Разделителните коловози са дълбоки, прекарвани през столетията, и там определено никой не е "света вода ненапита". Затова по-леко с изводите, с повече идеи за помирение, с повече вяра, че нова война може да се избегне не защото някой бил по-по-най, а защото всяка война е нечовешка и толкова грозотии има в проявите й, че накрая всички излизат омерзени и с десетилетия "ближат рани". Ако оцелеят! Това е Ден на Победата и дори бивши противници гледат на нея с едни очи. Когато става въпрос за човешките трагедии. Другото е днешна политика, която е безспорно временно явление. Още повече, че Европа си има на прага и "Ислямска държава", и размирни съседи. Има си бежански потоци, социално недоволство и политически размествания, всякакви кризи и неизяснени отношения с приятели и врагове. Омразата не е лек, независимо от стари рани. А ако е вярно, че успехът се крие в  простите и лесни решения, енергията би трябвало да се насочи натам. Задача явно с повишена трудност и за фили, и за фоби. Струва си да опитат. Но като начало да гледат филми, от които има какво да научат, ако са пропуснали някой и друг час по вярна история.