Съюзът се пропуква?

Стара Европа отново се разскърца. След вечно вироглавите британци вчера и шармантните французи заговориха за референдум за излизане от ЕС. Предложението на националистите на Марин льо Пен едва ли е изненада за когото и да било - "Националният фронт" винаги е бил лоното на евроскептиците във Франция. Доста по-притеснителни изглеждат съобщенията, които от 3-4 дни заливат информационния ефир, че Берлин и Париж са се договорили за Европа на две скорости. Меркел и Оланд се били споразумели да изградят по-тесен съюз между страните от еврозоната и, разбира се, най-вече между двата локомотива на ЕС Германия и Франция. Двамата щели да представят плана си на срещата на върха на ЕС в края на юни. Германският вицеканцлер Зигмар Габриел горещо подкрепи плановете на Меркел и Оланд, обяснявайки, че така Европа щяла да стане още по-социална(!?). Не е много ясно какво социално развитие вижда социалдемократът Габриел в отнемането на гласа на по-малките и по-бедните. Почитателите на Европа на две скорости избягват и  уточнението, че това означава и създаването на два бюджета - един на ЕС и един на еврозоната. Тоест всичко, което се създава в еврозоната, ще се отнеме от сегашния бюджет. А в другия, общия ЕС, ще се вземат по-маловажните решения. Дали обаче европейците ще се съгласят да поддържат два бюджета? Едва ли. Идеята за Европа на две скорости не е нова. Нейн привърженик беше и предишният председател на Еврокомисията Жозе Барозу, който периодично се опитваше да я пробута, но всеки път се натъкваше на яростна съпротива. Съпротива е необходима и сега. Защото идеята за Европа на две скорости опорочава цялата същност на европейското обединение. Трябва ни Европа на реалния шанс, а не на различните скорости. Това трябва да защитават европейците.