Раничките

    Навремето ходехме на училище с чанти. Бяха кожени, тежки и не особено удобни. Едвам ги мъкнехме и прехвърляхме от дясната на лявата ръка и обратно с маса учебници вътре. По-късно се появи усъвършенстван вариант с два ремъка за носене на гръб. Те бяха определено добри и явно бяха социалистически предвестник на днешните ранички. Та за тази провиснала торбичка, но не на гърбовете на подрастващите, ми се иска да ви разкажа. За нейните превъплъщения като форма, ако щете, и като символика по плещите на отдавна напуснали школото хора.
    Поначало носенето на раничка днес, като че ли се превърна за някои индивиди в показател за преднамерена нестандартност, за бунт. Дори за демократичичност. Нещо подобно на връзването на малка опашчица с ластик на пооредяла бяла косица. Имаше ги почти масово в годините на измамната синя еуфория. Сега пък омърлушеният плат се вее и около гръбнака на сполучливо вписващи се в новата политическа реалност сънародници. Неотменим аксесоар е на хранениците от разните неправителствени организации. Които, оказа се, с радост пристават и дори стават част от нарочни правителства и кохортата около тях, но в нарочното време.
     Маса ранички в различни цветове и нюанси се развяваха и по времето на протестите срещу правителството на Орешарски. Тогава актьорите в платения театър на недоволството използваха торбите за носене на атрибутите за онагледяване на бунта. Пълнеха ги самоотвержено по команда на организаторите, а след това ги прибираха на топло за други горещи прояви на демократичен оргазъм. Явно невъзмездените с места край държавната хранилка и тогава са предусещали, че до яслата ще се доберат избраници, което си е неотменима част от живота през всички времена и режими. Затова огорчените отново потрепват мрежово протестно и демонстрират готовност да се включат в борбата за... власт. И гледат с нескрита завист вредилите се свои събратя, например в системите на правораздаването и външните работи, доколкото такива у нас изобщо съществуват.
    Има обаче и едни невидими, направо виртуални ранички. Те се използват предимно за пълнене. И то догоре, та дори и с връх. Мат'рял за тях идва отвсякъде. Малко ли са обществени поръчки, не стига ли асфалт и всякаква инфраструктура, няма ли благодарни наши фирми, та дори и обръчи от тях. Малко ли бетон се изля за бетониране на Фирмата преди местния вот. Та дори и тънката арматура във властта ДСБ преля от завист и се закани да млати с бойните чукове по монолита, олицетворяван в столицата от даскалката Фандъкова. От групата на демократите естествено се разграничи Кунева и компания. Тя очевидно по граждански добре си се чувства в бетона на властта. Пък и не иска само да е арматура, а винтче с права, а не обратна резба. За последната, впрочем, си има други специалисти и самоотвержени защитници, включително и дипломати. Техните ранички също едва ли са празни, пък и това им е работата - да ги пълнят, защитавайки правата на угнетените, т.е. на различните от нас, които се очертаваме вече малцинство. Само дето още не са измислили еврофондове (дали няма?) за подпомагане на бисексуалните. Защото каквито сме си отличници, ще се юрнем и тях да усвояваме ударно. И като нищо, току-виж, сме обърнали движението по пътищата като в Обединеното кралство. Пък и с Камерън сме си по партньорски близки. Щял да идва в София през ноември и ще се наложи да търсим представителен автомобил с десен волан. Да му мисли НСО-то и да бръкне в своята си раничка. Тя никога не остава празна!!!
 Мернах тези дни по телевизора финансовия министър на Гърция Варуфакис с раничка в Брюксел. Нарамил торбата върху костюм, да се чуди човек. Нещо подобно на артистично преметнатото шалче също върху сако на пламенния здравен реформатор Москов. Всъщност и двамата нестандартници имат една и съща голяма нужда - чували с пари за изсипване в бездната на безперспективността. И докато първият ковчежник на фалиращите комшии заедно с патрона си Ципрас се бори утопично за запазването на стандарта и правата на своите сънародници, то наша милост ще дели нацията на първа и втора категория за... здраве. Което означава хаос в болничната помощ, откриване на възможности за още корупция и пак пълнене на начии ранички като следствие от  борбата на хората за гол живот. Но силата на парите от своя страна изглежда отдавна са прозрели ангажираните в кристално прозрачната сфера на енергетиката. Защото отново ще оставят пълни раничките си и няма да посегнат на "скромните" възнаграждения и щат в сектора. Не се колебаем обаче и погваме приоритетно с глоби ровещите несретници по кофите за боклук, вместо изобщо да премахнем с развитие този тъжен и все по-многоброен свят около нас.
    Та такива ми ти работи с раничките. За едни пълни, за други празни. А за трети - препълнени. Типична либералдемокрация в действие във време на уютно безвремие, представяно лицемерно за стабилизация.