"Пепеляшка" - приказката, която стана легенда

Eдна от най-популярните и обичани народни приказки, датиращи още от XVII век, е "Пепеляшка". Тя е срещана в множество разновидности по цял свят в различни епохи и континенти.
Най-познатите варианти на тази приказка са на Шарл Перо (1697 г.) и Братя Грим (1812 г.). При тях срещаме известни разлики. В по-ранната версия - тази на Шарл Перо, Пепеляшка прощава на злите си сестри, докато при Братя Грим те са наказани. Интересно е, че в германския първоизточник на приказката, такава, каквато се е разказвала из германските села, наказанието за двете сестри е особено сурово - заради постъпката си те са осъдени да танцуват с обувки от нагрят до червено метал, докато умрат. Любопитно е също, че във варианта на Перо изрично е посочен един детайл - пантофката е от стъкло, което се обяснява с факта, че в края на XVII в. стъклото е било рядък и ценен материал, а освен това една изработена от стъкло обувка освен че не е била удобна за носене, се предполага, че трудно би могла да стане на друг крак освен на този, за когото специално е направена.

В древногръцкия вариант, който е доста по-различен, се разказва за Родопа, млада гъркиня, закарана като робиня в Египет. Веднъж един орел й открадва пантофката, докато тя се къпе, и я изпуска в краката на фараона. Удивен от изящната малка обувка, той обещава да се ожени за жената, на която тя принадлежи. Има версии, в които се говори не за пантофка, а за пръстен, който е по мярка единствено на героинята.
Познаваме и истории, в които на помощ на Пепеляшка идва не феята, а починалата й майка, която й се явява под формата на животно или дърво; както и версия, в която принцът заповядва да се намаже стълбището на двореца със смола, за да не може девойката да избяга, както и версия, в която тя нарочно изпуска пантофката си...
Така или иначе, изследователите на устното народно творчество са документирали над 500 различни варианта на приказката за Пепеляшка.

Едва ли има човек, който да не може да се сети за бедното момиче, принудено да слугува в собствения си дом, останало отрано сираче. Жестоката мащеха, надменните, свадливи и доведени сестри, добрата фея, тиквата, превърната в ослепителна каляска, кралският бал и принцът, камбаната, която внезапно провъзгласява настъпването на полунощ, стъклените пантофки са незаменима част от приказката, превърнала се в легенда.

Поучителната история е интерпретирана безброй пъти и в театъра, операта, киното и телевизията. Тази година през март излезе най-новата екранизация за Пепеляшка на режисьора Кенет Брана. Филм, който в голяма степен се доближава до оригинала. Лентата е заснета майсторски и заслужено се нарежда до т.нар. приказни незабравими филми. 

"Пепеляшка" е подходящо забавление за деца и възрастни. Посланията и идеите й - за вярата в доброто и вълшебството, великодушието, любовта и прошката, са неизменно възпитателни и стойностни, особено във времена като днешните.
Любимата приказка ни учи на това, което много други съвременни комерсиални адаптации забравят. А именно, че е важно да бъдеш преди всичко човек, да понасяш с кураж и достойнство трудностите, пред които те изправя съдбата. Да не се изпълваш със злоба, алчност, завист и мъст. Квинтесенцията не е просто в щастливия край на историята: "Три дни яли, пили и се веселили"..., а в дългото пътешествие, осеяно с бодли и рози.


Перо разказва най-познатия вариант на творбата  

ШАРЛ ПЕРО е френски писател и фолклорист, автор на голям брой детски приказки, сред които и "Спящата красавица", "Синята брада", "Котаракът в чизми", "Малечко Палечко", "Червената шапчица", "Магарешката кожа". Проучил и преработил в достъпен за деца вид редица устни народни приказки, Перо решава да ги събере в книга от името на сина си Пиер Дарманкур и я посвещава на личност от френския кралски двор. Книгата е публикувана за пръв път през 1697 г. под заглавието "Приказки за моята майка" или "Истории и приказки от старото време с морални наставления", в нея първоначално влизат осем произведения, сред които "Червената шапчица", "Котаракът в чизми", "Палечко" и "Пепеляшка". Те завършват с нравоучителни стихове. Приказките на Шарл Перо имат възпитателна роля с нравствените идеи, вложени в тях, с простора на въображението и поуката.